- Автор: Георги Вулджев, ekipbg.com
- 13 Ное 2022
- 1499
- 16
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Миналата седмица до евроскептичните автори на този сайт изненадващо се наредиха и икономическите експерти на Българска народна банка. Съдейки по работната версия на частта на БНБ от „Анализ на ефектите от въвеждането на единната европейска валута в Република България“ , централната банка е съгласна, че приемането на еврото би изложило България на редица сериозни икономически рискове, за които от ЕКИП предупреждаваме от години. След този анализ вече е ясно защо управителят на централната банка, Димитър Радев, се страхува от експертен дебат за еврото.
БНБ потвърди автентичността на изтеклия анализ
Трябва дебело да се подчертае, че макар и все още неодобрен от управителния съвет на БНБ, въпросният анализ е напълно автентичен, написан от експерти на централната банка. Този факт бе потвърден и във въпросната разяснителна позиция на самата централната банка, която бе изпратена до медиите миналата седмица. В нея БНБ казва, че текстът не е официален, защото не е гласуван от УС, но:
„Обсъжданите в публичното пространство текстове – предоставени с цел прозрачност и избягване на спекулации по темата – са работни версии, изготвени от експерти на БНБ като част от дейността на работна група „Макроикономически анализи и публични финанси“ към Координационния съвет за подготовка на Република България за членство в еврозоната“.
Тоест, подпечатан от УС или не, този текст е излязъл от БНБ. Самият анализ, както и документа, с който е бил официално внесен в парламента, можете да намерите на този линк. Позицията на БНБ към медиите, от която е горния цитат, е в известна степен противоречива, защото започва с отрицание на твърдения, че БНБ е изготвила доклад, който твърди, че България не е готова за присъединяване към еврозоната. Няколко реда по-долу обаче от БНБ потвърждават, че нейните експерти са написали текст, който на 50-та страница гласи:
„Изследването на степента на реална конвергенция на България показва, че към текущия момент страната като цяло не е напълно готова за членство в ИПС [икономически и паричен съюз].“
Освен ако не приемем някаква измъчена йезуитско-легалистка интерпретация на реалността, в която, за „текст на БНБ“ може да се приеме само текст гласуван от УС на БНБ, няма как на база подобен цитат да не заключим, че съществува анализ на БНБ, който твърди, че България не е готова за еврозоната, поне според един от критериите, които самата централна банка изследва. От ЕКИП ще наблюдаваме с особен интерес как БНБ ще се опита да се измъкне от противоречивата позиция, в която сама се вкара. Надяваме се това няма да се случи чрез пренаписване на подобни части от анализа, които може би са „неудобни“ за управителя на банката.
От ниска конвергенция към висока инфлация
Но нека се върнем на самия анализ. Освен горния цитат, който директно казва, че с оглед на степента на реална конвергенция (най-вече в нивото на доходите и ценовото равнище), България не е готова за еврозоната, анализът на БНБ предупреждава и за редица рискове произтичащи от присъединяването към еврозоната, за които и ние сме предупреждавали през годините. За липсата на реална конвергенция и произтичащите от това рискове от ЕКИП предупредихме февруари тази година, когато публикувахме анализа на финансиста Димитър Чобанов „Еврото: конвергенция, инфлация и задлъжнялост“. В него той заключва, че може да се очаква трайно ускорена инфлация поради промяната на паричния режим.
Защо е важно нивото на конвергенция между България и самата еврозона? Експертите на БНБ обясняват на 80 страница:
„Недостататчно високата степен на реална и номинална конвергенция спрямо средните нива за еврозоната, както и по-пряката и по-бърза трансмисия на паричната политика на ЕЦБ създават предпоставки общата парична политика в паричния съюз в повечето случаи да бъде неподходяща за България.“
Това би трябва да е най-големият червен флаг, когато се обмисля присъединяването към дадена обща валутна зона. Първият въпрос, който всяка една държава обмисляща такъв ход трябва да си зададе е свързан с паричната политика на централната банка, която управлява общата валута и дали тя ще бъде подходяща за собствената ѝ икономика. Уви, експертите на БНБ изглежда смятат, че има предпоставки „в повечето случаи“ това да не е така. И на следващата страница (81-ва) допълват, че „още дълги години“ България ще бъде в процес на реална и номинална конвергенция спрямо средните за еврозоната нива. Това е важно, защото:
„Това означава, че във възходящата фаза на бизнес цикъла реалният икономически растеж и инфлацията в България биха били по-високи спрямо средното им ниво за еврозоната.“
Може би това, което най-много вълнува българските граждани във връзка с въвеждането на еврото е как ще се отрази върху инфлацията. Освен липсата на достатъчна степен на реална конвергенция и неадекватната политика на ЕЦБ като рисков фактор за по-висока инфлация, БНБ отбелязва и разхлабването на изискването за минимални банкови резерви. Това е друг риск, за който Чобанов предупреждава в своя анализ през февруари. Ставката на задължителните минимални банкови резерви в България в момента е 10%, наложена от БНБ. В еврозоната наложената от ЕЦБ ставка е 1% и ако приемем еврото, тя ще бъде наложена и в България. Според експертите на БНБ (както и според нас) това е потенциален инфлационен риск (стр. 112):
„Освободената ликвидност е предпоставка за допълнително понижение на лихвените проценти по депозити и кредити в страната спрямо нивата им преди присъединяването към еврозоната. В тази връзка би могло да се очаква, че в ико-номиката ще се създадат стимули за увеличение на кредитирането, насърчаване на пот-ребителското търсене и съответно натиск към повишение на потребителските цени.“
Паричната политика на ЕЦБ е неподходяща за България
По отношение на неадекватната за нашите условия парична политика някои биха могли да кажат, че този аргумент не е релевантен, защото България и в момента е зависима от решенията на ЕЦБ посредством системата на паричен съвет, която обвързва лева с еврото чрез фиксиран курс. Това е така, но в своя анализ БНБ подчертава, че трансмисията на ефектите на паричната политика на ЕЦБ би била много по-директна и бърза отколкото е в момента. Освен това, на 82 страница БНБ отбелязва, че при присъединяване към еврозоната нашата централна банка ще се лиши от всякакви инструменти за противодействие на макроикономически дисбаланси, които се пораждат поради недостатъчно рестриктивната (за нас) парична политика на ЕЦБ. Всичко това води до следното:
„Недостатъчно рестриктивната парична политика на ЕЦБ за условията в България във възходящата фаза на бизнес цикъла може да доведе до натрупване на макроикономически дисбаланси, както вътрешни (например, прекомерно кредитиране), така и външни (влошаване на конкурентоспособността и съпътстващото влошаване на текущата сметка).“
От ЕКИП неведнъж през годините сме предупреждавали за прекомерно разюзданата парична политика на ЕЦБ. Както сега виждаме, самата БНБ изглежда е напълно съгласна с нас, че тази политика е неадекватна за нуждите на България и може да доведе до „натрупване на макроикономически дисбаланси“ във всяко отношение. Но това не е всичко. БНБ продължава с предупреждения за рискове свързани с фискалната политика, които звучат много познато:
„Поради относително по-ниския реален лихвен процент в България спрямо средния за еврозоната, както и поради разхлабване на бюджетното ограничение на правителството, вследствие на ограничаването на дисциплиниращата роля на финансовите пазари от покупките на ДЦК от страна на НЦБ, прекомерно експанзионистичната парична политика на ЕЦБ за условията у нас би могла да създаде стимули за прекомерно увеличение на правителствените разходи и кредитирането.“
БНБ предупреждава за риск от „отслабване на фискалната дисциплина“
Този цитат от стр. 83 е допълнен с разяснението, че в условията на валутен борд „следването на благоразумна фискална политика се обуславя от законовото ограничение за финансиране на правителството от страна на БНБ и от дисциплиниращия ефект на пазарната реакция“. Експертите на БНБ подчертават, че при влизане в еврозоната първият от тези фактори отпада, а вторият може да отслабне. На страница 89 от БНБ отново подчертават:
„в случая на България може да се твърди, че отслабването на дисциплиниращия ефект на пазарната реакция, отпадането на действащото в момента законово ограничение за финансиране на правителството, както и ефективното разхлабване на бюджетното ограничение на правителството при режим на количествени улеснения, представляват потенциални фактори за отслабване на фискалната дисциплина на страната след присъединяването към еврозоната.„
От ЕКИП предупреждаваме за точно същия риск още от 2017 г. в най-ранните ни материали по темата. Ето че през 2022 и Българската народна банка потвърждава този риск, който в момента е особено изострен поради неадекватната фискална политика, която няколко поредни правителства провеждат в България от 2020 г. насам. Именно през следващите няколко години ще имаме нужда от повече фискална дисциплина от всякога. Догодина се очаква много съществено забавяне на икономическия растеж в Европа, а самата еврозоната почти със сигурност ще влезе в рецесия. Рискът от рецесия не е малък и за България, но нашата фискална позиция е особено уязвима.
Поради безпрецедентно безотговорен държавен харч през последните две години, през 2023 има реален риск да реализираме най-големият бюджетен дефицит от въвеждането на валутния борд насам. Именно режимът на валутния борд кара политиците да се боят от такава ситуация, защото знаят, че неговата „усмирителна риза“, не им позволява да поддържат толкова дълбоки дефицити дълго време. Причината много от тях да потриват ръце при мисълта за бързо присъединяване на България към еврозоната през 2024 е надеждата, че това ще им „развърже ръцете“ във фискално отношение. Експертите на БНБ, досущ като нас през годините, предупреждават, че това е риск за фискалното здраве на България.
Експертният дебат трябва да продължи
В анализа на БНБ има предупреждения и за други рискове при приемане на еврото, включително свързани с конкурентоспособността на износа (стр. 123). Но смятаме, че изложеното дотук е достатъчно, за да стане ясно, че експертите на БНБ предупреждават, че присъединяването към еврозоната е свързано с редица сериозни рискове, за които от ЕКИП предупреждаваме от 2017 г. насам. Радваме се, че в БНБ все още има експерти, които съвестно и обективно вършат своята работа, дори при очевиден политически натиск, включая от ръководството на централната банка, приемането на еврото да се представи във възможно най-положителна светлина.
Ключовият въпрос сега е – какво се случва с анализа на Министерството на финансите? Анализът предоставен от БНБ не е завършен, защото от МФ все още не са предоставили своята част на анализа. Всеки заинтересован гражданин следва да се запита защо. За кога се бави това министерство, при все, че негови представители продължават да настояват да приемем еврото възможно най-скоро? Надяваме се скоро да видим завършената версия на този доклад, включая частта на МФ, вече и с официалното одобрение, подпис и печат на управителния съвет на БНБ. Експертният дебат трябва да продължи да се води честно и обективно. Не трябва да се позволи този анализ да бъде потулен или по някакъв начин цензуриран или манипулиран. Бъдете сигурни, че от ЕКИП ще следим внимателно за това.
Източник: ekipbg.com
