- Автор: Гласове
- 28 Март 2025
- 1072
- 1
Автор: Протойерей Юлиан Раце, професор в Православната духовна академия на Молдова, председател на Синодалния сектор за мисионерска дейност Православна църква на Молдова
Канонични и исторически етапи от дейността на „бесарабската митрополия“ и недопустимост на съвместното служение с нейния клир
Изследването анализира историческите, богословските и каноничните последици от възраждането на „Бесарабската митрополия“ от Румънската православна църква (РПЦ) в Молдова. Легитимността на тези действия на РПЦ се отхвърля от Руската православна църква (РПЦ), тъй като Румънската патриаршия е нахлула в нейната канонична територия.
Молдовската православна църква предоставя необходимите аргументи, потвърждаващи, че възобновяването на дейността на „Бесарабската митрополия“ е извършено в разрез с каноничните норми, в нарушение на юрисдикцията на Руската църква, установена много преди автокефалията на РумПЦ. Твърди се, че през периода 1918-1940 г. и 1941-1944 г. РумПЦ насилствено въвежда промяната на стария стил, предизвиквайки съпротивата на вярващите. Освен това в следвоенния период РумПЦ не оспорва юрисдикцията на РПЦ в Молдова повече от 30 години (по този начин, според църковните правила, Румънската патриаршия се лишава от правото да възобнови дейността си в молдовската държава).
Изследването подчертава нарушаването на каноничното право от страна на „Бесарабската митрополия“, включително такива аспекти като участие в тайнството Евхаристия с низвергнати от сан свещеници; неканонично преминаването на клирици и провокиране на разкол. Изводът е, че възобновяването на дейността на „Бесарабската митрополия” в Молдова не отговаря на православния каноничен ред.
На фона на незаконната практика на Константинополската патриаршия да създава паралелни църковни структури на територията на друга православна църква (например, Естония и Украйна), в световното православие се появи още една сериозна линия на разделение. Това е свързано със засилването на експанзията на Румънската патриаршия в молдовско направление с помощта на проекта „Бесарабска митрополия”. Този процес може да доведе не само до разрив на евхаристийното общение между Руската православна църква и РумПЦ, но и да провокира църковен Букурещ да разшири мащаба на намесата си в делата на други Поместни църкви (по-специално, става дума за Украйна, където РумПЦ вече е открила паралелна църковна структура).
В момента „Бесарабската митрополия” е обект на богословски, исторически и канонични дебати с дълбоки последици за църковната юриспруденция в Република Молдова. Този въпрос е тясно свързан с историческите събития в региона, както и с отношенията между Руската православна църква (РПЦ) и Румънската православна църква (РумПЦ). Последният оспорва юрисдикционните права на Московската патриаршия върху територията на Молдова.
Възстановяването на „Бесарабската митрополия” на РумПЦ предизвика разгорещени дебати както от църковна гледна точка, така и от гледна точка на юриспруденцията и идентичността. Докато привържениците на „Бесарабската митрополия“ твърдят, че нейното възраждане представлява легитимно продължение на дейността на църковната организационна структура, действала между Първата и Втората световна война, Молдовската православна църква заявява, че това противоречи на установените и признати общоправославни канонични норми.
Ето защо целта на настоящото изследване е да се анализират историческите, богословските и каноничните основи на дейността на „Бесарабската митрополия“, като се вземат предвид нормите, установени от Вселенските събори, апостолските канони и други източници на православното канонично право. Това изследване има за цел да предостави балансиран поглед върху една чувствителна тема, като допринесе за по-доброто разбиране на нейните богословски и правни последици в контекста на съвременното православие.
Критика на историческата аргументация на Румънската православна църква (РумПЦ).
След като епископ Петру (Падурару) произволно се отдели от Кишиневската епархия на Руската православна църква (РПЦ), Румънската православна църква реши да възстанови „Бесарабската митрополия“ на територията на Република Молдова, позовавайки се на факта, че такава структура е съществувала през 1918-1940 г. и 1941-1944 г. в Румънската църква.
Анализът на такава историческа аргументация обаче ни позволява да заключим, че тя е несъстоятелна.
Първо, включването на Бесарабия в църковната юрисдикция на РумПЦ през 1918 г. е извършено със сериозни нарушения и без съгласието на Руската църква. Кишеневският и Хотински архиепископ Анастасий (Грибановски) фактически е изгонен от Бесарабия от румънските власти. Напълно игнорирани са и възраженията на Московския патриарх Тихон.
Изключително важно е да се разбере, че юрисдикцията на Руската църква в Молдова е установена 70 години преди РумПЦ да получи автокефалия и 46 години преди образуването на румънската държава. Нещо повече, присъединяването на Бесарабия към Руската империя отразява отдавнашното желание на молдовските владетели, което те са изразявали в продължение на много години, особено когато територията е била под властта на Османската империя.
Второ, поглъщането на Бесарабия от РумПЦ в периода 1918-1940 г. се извършва с помощта на принудителни мерки – въвеждането на нов календар, преследването на привържениците на стария стил, изкореняването на традицията за използване на църковнославянски език в богослуженията, унищожаването на руските книги и др. Тези действия предизвикват значителна съпротива от страна на вярващите. Следователно, румънската православна традиция не може да се счита за напълно органична за молдовците. Освен това и до днес тук живеят няколко етнически групи: гагаузи, руснаци, украинци, българи, цигани и др.
Трето, периодът 1941-1944 г. може да се счита за срамна страница в историята на отношенията между РумПЦ и молдовските православни вярващи. Този период не може да се нарече по друг начин освен период на окупация. Според много историци по време на Втората световна война РумПЦ на практика служи като религиозен инструмент на фашистката политика. Известно е например, че патриарх Никодим Мунтяну изпраща благодарствени писма до Хитлер, а след това и до Сталин.
Четвърто, след войната възстановяването на юрисдикцията на Руската църква е признато от самата РумПЦ, която не оспорва това до 1992 г. С други думи, изминали са повече от 30 години – периодът, установен от църковните правила за юрисдикционни спорове. Освен това през това време сътрудничеството и литургичното единство между двете църкви никога не са били прекъсвани. И Румънската патриаршия не е предявявала никакви териториални претенции към Руската патриаршия, въпреки че срещите между патриарсите бяха възможни и се състояха.
Критика на богословската аргументация
РумПЦ има специално тълкуване на 34-то апостолско правило, което гласи: „Епископите на всеки народ трябва да познават първия изпомежду си“. Създава се впечатлението, че РумПЦ тълкува това правило по националистически начин, свеждайки Поместната църква изключително до етническо измерение и национална функция. Според тази логика всяка автокефална църква трябва да съществува само за определен народ и да служи като негов духовен атрибут.
В православието обаче се е утвърдила „географска“ интерпретация на този канон. Ако се приеме етническата интерпретация, тогава, например, ще трябва да има Финландска автокефална църква, тъй като финландците (или суомите) са отделен народ. В същото време не би трябвало да има отделни църкви на Кипър и Гърция, тъй като това са църкви на един народ.
Критика на националистическите аргументи
„Бесарабската митрополия“ непрекъснато твърди, че нейното присъствие на територията на Република Молдова е оправдано от факта, че молдовците са част от румънската нация, „румънския дух“ и ръководството на тази митрополия няма да се спре, докато не ѝ бъдат подчинени всички молдовски енории.
В действителност представителите на тази структура отказват на молдовците правото на самоопределяне, като просто решават вместо тях, че са румънци, независимо как се самоопределят. Данните от преброяването през 2024 г. обаче показват, че само 7,9% от молдовците се определят като румънци. Дори ако вземем предвид факта, че около 31% от молдовците искат обединение с Румъния, това не дава право на РумПЦ да претендира за цяла Молдова. Фактът, че много граждани на Република Молдова имат румънско гражданство, се обяснява с желанието им за мобилност при пътуване и възможността да работят в Европейския съюз.
Аргументи на каноничното право
Възобновяването и дейността на „Бесарабската митрополия” нарушава редица разпоредби на каноничното право:
Литургичното общение с някой, който няма канонично свещеничество, грубо нарушава няколко канона на Православната църква. По същия начин приемането на свещеници без отпустително писмо е грубо нарушение на каноничното право:
Правило 11 на Светите Апостоли (За забраната за молитва на духовници заедно с низвергнати от сан) „Ако някой, който се брои в клира, се помоли с низвергнат, и сам нека бъде низвергнат“. (Ап. 28; Антиох. 4; Карт. 10)
Правило 12 на Светите Апостоли (За отлъчването на тези, които приемат и приетите в клир без отпустително писмо). „Ако някой от клира или отлъчен от църковно общение мирянин, или недостоен да бъде приет в клира, като напусне, бъде приет в друг град без препоръчително писмо, нека бъде отлъчен и тоя, който го е приел, и тоя, който е приет“.
Правило 15 на Светите Апостоли (За недопустимостта на клирици да напускат своята епархия). „Ако някой презвитер или дякон, или изобщо броящ се в клира, напусне областта си, премине в друга и като се премести окончателно, се засели там да живее без волята на собствения си епископ, на такъв заповядваме да не служи повече, и най-вече, ако не е послушал епископа си, който го вика да се върне, а в случай, че продължава да упорства в това безчиние, нека остане там в общение като мирянин“.
Правило 16: (За отлъчването на епископ, приел клирик без уволнителна грамота). „А ако епископ, у когото се случат такива, ги приеме за членове на клира си, пренебрегвайки наложеното им запрещение, такъв да бъде отлъчен като учител на безчинието“. (Ап. 15; I Вселенски събор 15; Трул. 17; Антиох. 3).
Духовник, който се премества в „Бесарабската митрополия“, нарушава редица канони, които предотвратяват отстъпничеството на духовенството: Нарушаване на клетва (25-то Апостолско правило);
Публична клевета и богохулство срещу митрополита или епископите (Втори вселенски събор, правило 6);
Извършване на богослужение след отлъчване от служение на светите тайни (28-мо Апостолско правило).
Предпоставки за разкол в Църквата.
Всички решения, взети от „Бесарабската митрополия” в последно време, в крайна сметка доведоха до пълното ѝ отделяне от Православната църква и нейните канони.
Правило 116 (118) на Картагенския събор също говори за невъзможността клирът на Молдовската православна църква да бъде приет в друга църковна структура: „Който е бил отлъчен от църковно общение… и тайно се е промъкнал в задморски земи, за да бъде приет в общение, нека се подхвърли на изключване от клира“.
Възобновяването на дейността на Бесарабската митрополия в междуречието на Днестър и Прут в никакъв случай не може да се счита за канонично:
Същото се казва и в каноничното писмо на Синода до папа Целестин: „Затова, отлъчени от общение в епархията си да не се приемат в общение от светиня ти с намерение и както не подобава… Каквито дела и да възникнат, те всички трябва да се решават пак в своите места“.
Правило 129 (133) на Картагенския Събор: „Ако някой (Митрополията на Кишинев и цяла Молдова)... е обърнал някое място към вселенското единство и го е имал под свое ведомство три години, без някой да е заявил права върху него (Румънската патриаршия), от такъв никой вече не може да иска това място, а още по-малко, ако през тия три години е имало епископ, който е можел да заяви правата си, но е мълчал“.
Правило 17 на Четвъртия Вселенски събор установява тридесетгодишен период за спорове относно собствеността дори на отделни енории: „Във всяка епархия селските или колибарските енории да си останат неизменно под властта на ония епископи, които са ги имали, а най-вече ако в продължение на тридесет години те безспорно са ги имали под ведомството си и са ги управлявали“.Трети Вселенски събор, правило 8:“… да се спазва и в други области и във всички епархии, та никой от боголюбезните епископи да не простира властта си над друга епархия, която по-преди и от самото начало не е била в негови или на предшествениците му ръце… за да не се нарушават правилата на светите отци: под булото на свещенослужене да не се промъква надменността на гражданската власт и незабелязано да не изгубим оная свобода, която ни е дал със Своята свещена кръв нашият Господ Иисус Христос, Освободителя на човешкия род“.
Приемането на разколници и анатемосани лица в църковната общност и посегателството върху канонически непринадлежащи им територии води до пълното и непоправимо отделяне на „Бесарабската митрополия” и присъединените към нея епархии от каноничното църковно пространство и, за съжаление, прави невъзможно литургичното ни общение с тях.
Преминаването на йерарси или клирици от Кишиневската митрополия, единствената канонично призната църковна структура в Молдова, към „Бесарабската митрополия“, или литургичното ни общение с последната, се квалифицира като нарушение на каноните на Православната църква, което води до преустановяване на светите Тайнства. С голяма скръб си спомняме думите на Спасителя Христос: „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12).
При сегашните обстоятелства Православната църква на Молдова (Кишиневска митрополия) е принудена да заеме твърда позиция и да запази Преданията и каноните на Православната църква.
В заключение можем да отбележим следното:
Възобновяването на дейността на „Бесарабската митрополия“ създава множество канонически и богословски проблеми и противоречи на основните норми на Съборната православна църква.
Нейната дейност нарушава традиционната юрисдикция на Руската православна църква и демонстрира предпочитание към националистическия подход в ущърб на географските принципи на православието. Освен това подобна ситуация поражда разкол сред вярващите, създава предпоставки за дълготрайни църковни конфликти и формирането на нова сериозна разделителна линия в световното православие.
Каноничното и мирно решение на този проблем би изисквало преоценка на принципите на църковната организация в съответствие със съборната православна традиция. В това отношение диалогът, основан върху зачитане на каноничните норми и юрисдикционните права, би могъл да допринесе за помирението между църковните структури, въвлечени в конфронтацията. Само балансиран подход в съответствие с традиционните принципи на Православната църква, а не по-нататъшно едностранно нарушаване на каноничното право от „Бесарабската митрополия“, може да осигури духовна стабилност и единство на вярващите в нашия регион.
