Има един очебиен парадокс, който показва колко притъпена е сетивността на обществото ни, но също и колко позорно деградирали са повечето български медии.
Само заради решението на американски съд в Ню Йорк да даде ход на дело срещу принц Андрю за сексуални посегателства срещу непълнолетни, той бе лишен от статута си на кралска особа (към него вече не се обръщат с „Ваше Кралско Височество“), отнеха му военните звания и повече не е патрон на благотворителни инициативи, подкрепяни от кралското семейство.
Не по този начин обаче българското общество и медии гледат на своите злодеи. Преди четири месеца светът бе изненадан от новината, че двама българи са в основата на манипулациите на доклада Doing Business. Единият бе упрекнат косвено – по-скоро, че е създал среда, че е намекнал, че няма да има проблеми, ако критериите за оценка се огънат, и е създал представа на старши експерти за контекста, в който работят. Как страни, които се оценяват, всъщност са основни донори на институцията. Този българин успя формално да отбие обвиненията и за момента продължава да управлява Международния валутен фонд, макар че оттогава авторитетът на Кристалина Георгиева не е същият. Международните медии обръщат далеч по-малко внимание на изказванията ѝ.
Другият българин – Симеон Дянков обаче си остана омърсен. Обвиненията не са съдебни и поради това няма формално оправдаване. Запомни се само докладът, в който експерти на Световната банка се оплакват, че Дянков ги тормози, иска от тях да си затварят очите пред нередностите, които върши, изтъква протекциите си на по-високи етажи на Световната банка и че ще разбере, ако някой се оплаче. Последствие от действията на българите са спирането на доклада Doing Business заради осъзнаването, че на него повече няма да се вярва.
И сега, след като експертният свят приема Симеон Дянков за човек, който безскрупулно създава организация за манипулации на официални данни и заключенията, базирани върху тях, в България името на Симеон Дянков се спряга като потенциален кандидат за управител на Българската народна банка.
Откакто скандалът се разгърна, Дянков даде интервюта за редица национални телевизии и печатни медии.
Нито една от тези медии не го попита с какви очи сега поучава обществото, след като целият свят научи, че именно в експертното си качество е работил за подвеждане на целия свят?
Не го попитаха на базата на какво се чувства достоен да оглави най-старата публична институция в тази държава, след като името му започна да се спряга като потенциален гуверньор.
Ако това не е достатъчно – има и още. Управлението на Дянков бележи спирането на плащания към частния сектор през 2009 г., което задълбочи кризата в България. Объркани приоритети, като балансиране на бюджет на държавата с втори най-нисък дълг в ЕС, неработещите мерки по свързване на фискалните устройства, ненужното раздуване на акцизите, доведоха до бум на сивата икономика, удвояване на безработицата и дългосрочното депресиране на икономиката за половин десетилетие.
През 2010 г. сумата от 1.4 млрд. лева бе взета от резерва на НЗОК от тогавашния финансов министър Симеон Дянков. И до днес не се разбра къде са отишли. Основното предположение беше, че са прехвърлени към централния бюджет за запълване на дупки по други направления.
Именно Симеон Дянков, в качеството си на икономически вицепремиер, отказа да се захване сериозно с концентрацията на средства на държавните фирми в КТБ. Неговото управление роди инструкциите „недоносче“, и беше предпоставка КТБ да се разрасне тройно за годините, в които той беше финансов министър. Това е човекът, замразил пенсиите и заплатите в публичния сектор. И днес има кръгове, които го лансират за управител на БНБ. Също толкова перверзно допускане, както и принц Андрю да оглави журито на конкурс за Мини Мис.