Държавно финансираните инфраструктурни проекти могат да досъсипят икономиката

Държавно финансираните инфраструктурни проекти могат да досъсипят икономиката
От началото на мандата си правителството представя строителството на магистрали, спортни зали и всякакъв вид инфраструктурни проекти като единствена и най-добра своя мярка за справяне с икономическата криза. Според ключови министри от кабинета  благодарение на всички тези строежи съвсем скоро в България ще се почувства икономически подем. Основният им аргумент е, че благодарение на този тип строителство ще се осигури работа на хората или ще се предостави благосъстояние на общността, което в противен случай тя не би придобила. Тези твърдения, колкото и добре да звучат и колкото и хората да са съгласни с тях, са лишени от икономическа логика. Те са погрешни не защото по принцип не трябва да строят зали, централи и магистрали, даже напротив, трябва, а защото вследствие на тези държавно финансирани многобройни строителни проекти икономиката на България ще бъде съсипана допълнително.
<p>Вярата в държавното финансиране и строежите нито е нова, нито е изобретена в България. Тази вяра е широко разпространена и толкова могъща, че редица световноизвестни икономисти я представят като панацея за всички стопански злини. Чрез държавното финансиране на инфраструктурни проекти, според някои икономисти и финансисти, се решават проблемите на безработицата и недостатъчната покупателна способност на населението.</p> <p>Основният въпрос, който трябва да си зададем, за да стигнем до извода добро или лошо е за икономиката на една държава в криза държавното строителство, е откъде идват парите за строежите.</p> <p>Финансирането на тези правителствени програми за строителство идва от националния бюджет, или най-точно казано, от данъците на данъкоплатците или от увеличаване на дефицита и натрупването на дългове, които ще бъдат плащани от същите тези данъкоплатци. С други думи, правителството отнема от гражданите част от дохода им, за да играе ролята на преразпределител на паричните потоци, или както обикновено се представя тази роля &ndash; да създава работни места и богатство.</p> <p>Според защитниците на този тип политика държавно финансираните строителни проекти създават работа и богатство, което иначе не би било произведено. Никой обаче не обяснява какво се губи при данъчното облагане или пък от увеличаване на дълга на държавата, чрез които се финансират държавните строежи.</p> <p>Нека да си изясним механизма:</p> <p>1.Да, група строители ще получат държавно финансиране и за определен период от време ще се създадат, да кажем, 500 работни места.</p> <p>2.За сметка на горното обаче в частния сектор на икономиката ще бъдат закрити или няма да бъдат открити нови работни места. Заради увеличаването на данъците или държавния дълг, с които се финансират инфраструктурните проекти, много&nbsp; стоки няма да бъдат купени от потребителите, а от това ще загубят частните фирми и гражданите, които работят в тях.</p> <p><strong>Следващият много важен въпрос е как се изчислява възвръщаемостта на тези инвестиции? </strong></p> <p>Никой не желае и не може да отговори на този въпрос, защото такова изчисление не може да се направи, тъй като в България няма платени магистрали чрез така наречените тол-такси.</p> <p>Тук защитниците на държавното строителство ще извадят аргумента, според който чуждестранните инвеститори идват там, където има добра инфраструктура. Това твърдение също е невярно, защото приоритетно чуждестранният инвеститор се интересува от:</p> <p>- прогнозируема среда за правене на бизнес;<br />бързина и точност на работа на администрацията;</p> <p>- работеща съдебната система и възможност за решаване на спорове;</p> <p>- нивото на корупцията;</p> <p>- данъчното облагане и чак след това от добрата инфраструктура.</p> <p>Примери могат да се намерят в достатъчно държави от ЕС &ndash; в Холандия или Ирландия няма нито една магистрала, но затова пък тези две държави не страдат от липса на чуждестранен инвеститорски интерес.</p> <p>Задачата пред България в този момент е да се подобрят изходните условия за бизнес и най-вече да се повиши компетентността на администрацията, да се подпомогне бизнесът, най-вече като не му се пречи, да не се натоварват гражданите с допълнителни дългове, които ще се изплащат дълги години, да не се натоварва бюджетът с допълнителни разходи, които могат да се отложат за в бъдеще, и чак тогава да се помисли за голяма строителна правителствена програма.</p> <p>Добре е да разгледаме и другия аргумент в подкрепа на финансираното от държавата строителство, а той гласи: &bdquo;Но нали ще има работа за хората и ще се осигури препитание за работниците!&ldquo;. Тази теза е много силна, защото оставя на заден план икономическата полза от самият проект. Точно това обаче задава и несъстоятелността на този аргумент. Всъщност ако целта е да се осигури повече работа, то неминуемо колкото по-разхитителен е строежът, колкото повече струва откъм работна сила, толкова по-добър се оказва. При такива обстоятелства е крайно невероятно проектите, измислени от бюрократите, да осигурят такова нарастване на благосъстоянието спрямо похарченото, каквото биха осигурили самите данъкоплатци, ако им се разреши да купуват или да произвеждат каквото си искат.</p> <p>Най-силният аргумент на защитниците на големите строителни проекти обаче е този: &bdquo;Но нали това са европейски пари и ние строим само с тях, а не с нашите!&ldquo;. Колкото и да е вярно по принцип това твърдение, толкова е невярно в действителност. Да, това са пари по европейски програми, т.е. от данъкоплатците от другите държави, членки на ЕС, но България подава проекта и започва да строи изцяло със собствени средства. След като приключат етапите по проекта, ЕК разглежда извършените разходи, определя кое е допустим разход и кое не е и чак тогава сумата за извършените разходи, които са признати за допустими, се възстановява в националния бюджет.</p> <p>С други думи ние харчим наши пари, част от които ще ни бъдат възстановени след две, три или повече години.</p> <p>Нека да не забравяме също, че България има и задължението да дофинансира проектите си, защото ЕС не отпуска никога 100% финансиране. Следователно накрая може да се окаже, че от 100%, похарчени сега, след години ще ни бъдат възстановени 50% и ние реално ще сме си построили магистралите, централите и залите с нашите си пари за сметка на унищожаване на местния бизнес.</p> <p>Вместо заключение би трябвало да си припомним, че в историята на ХХ век има четири примера за &bdquo;успешно&rdquo; съсипване на икономиката точно по гореописания начин &ndash; САЩ по време на управлението на Рузвелт, Германия при Хитлер, Италия при Мусолини и СССР при Сталин. Тези държави са се опитали да излязат от депресията и да се преборят с безработицата чрез мащабни правителствени строителни програми и са прокламирали &bdquo;огромния си икономически подем&rdquo; чрез строеж на магистрали, централи и зали. Рузвелт премахва &bdquo;златния стандарт&rdquo; и започва да печата пари, чрез които финансира строителната си програма, под претекст че това е борба с безработицата.</p> <p>Един от най-мащабните строителни проекти в неговото управление е &bdquo;Управлението на долината Тенеси&rdquo;, погълнал огромно количество държавни средства и донесъл на местната общност огромни ползи, но за сметка на бизнеса, опитващ се да оцелее след депресията от 1929&ndash;1933 г. Американските граждани са били принудени да заплатят за това &bdquo;наливане&rdquo; на средства точно в определени региони на държавата, като в края на 30-те години икономиката на САЩ влиза в нова, още по-тежка рецесия. Щетите, нанесени от тези и други подобни действия върху националните икономики на горепосочените държави в края на 30-те, са катастрофални и единственото, което ги е спасило от пълен икономически крах и дълъг период на стагнация, е Втората световна война.</p>