- Автор: Гласове
- 03 Sep 2022
- 2268
- 38
Автори: Дмитрий Алперович и Сергей Радченко, Foreign Affairs
Тъй като войната на руския президент Владимир Путин срещу Украйна се проточва и пренарежда глобалната геополитика, Съединените щати трябва да преразгледат и ревизират своята дългосрочна стратегия спрямо Русия. Основният фокус на тази стратегия, кояго не се различава от оригиналната стратегия за сдържане по времето на ерата на Студената война, формулирана от Джордж Кенан в това списание преди 75 години, трябва отново да бъде стратегия на „търпеливо, но твърдо и бдително въздържане спрямо руските експанзивни тенденции“.
По време на Студената война Съединените щати се стремяха да спрат експанзионистичните импулси на Съветския съюз, без да участват в пряка военна конфронтация, изчаквайки неестествения съветски режим в Москва да рухне. Днес целта за въздържане спрямо Русия е различна, тъй като би било наивно да се очаква Русия да се разпадне, както направи Съветският съюз. Както самият Кенан признава, „Съветският съюз няма да издържи, но Русия ще продължи да съществува“.
Вместо това, Съединените щати трябва да работят усърдно, за да възпират руския експанзионизъм в Европа и другаде, докато руското ръководство – било то сегашното, било някое бъдещо повторение – осъзнае, че неговите разрушителни имперски тенденции го водят към мрачното бъдеще да стане васал на Китай . Все по-откъсната от Запада, Москва ще стане зависима от Пекин като търговски партньор и ключов международен защитник, но тази връзка ще бъде не между равни, а между молител и благодетел. Подобно съобразяване със зависимостта му от Китай може да накара Кремъл да преосмисли стремежа си към злонамерени антизападни политики и да ограничи своята агресивност.
Съединените щати не трябва да си правят илюзии, че подобна трансформация ще доведе до приятелски отношения с Русия, още по-малко до антикитайски съюз, или че промяна в поведението на Русия ще настъпи бързо. Всъщност може да минат години, преди руските лидери да заемат по-малко конфронтационна позиция спрямо Запада. Малко вероятно е Русия някога да се интегрира в западната общност. Нито пък е вероятно Русия някога да пожертва отношенията си с Китай за по-топли връзки със Съединените щати и Европа. Съединените щати ще трябва да приемат съществените разлики между основните ценности и дългосрочни интереси на Русия и тези на Запада, като подкрепата за правата на човека и демократичното управление.
Независимо от това, Кремъл може в крайна сметка да заключи, че политиката на равнопоставеност –поддържане на продуктивни връзки както с Китай, така и със Запада - е в негов най-добър интерес. Възможна е друга Русия, с по-балансирана външна политика, която избягва тесни връзки с Китай или Запада, която зачита териториалната цялост на други държави и която се придържа към международните си правни задължения. Съединените щати трябва да бъдат търпеливи и готови да изчакат Русия да разбере, че няма много да спечели от бъдещето на раболепна зависимост от Китай.
Патова ситуация и васалство
Шест месеца след като Русия нахлу в Украйна, бъдещият ход на войната остава несигурен. Докато Путин не успя да постигне смяна на режима в Киев, Русия успя да заграби около една пета от Украйна. Украинската армия надхвърли всички очаквания, но може да не е в състояние бързо и напълно да върне назад постиженията на Русия и в краткосрочен план изглежда все по-вероятна патова ситуация. Контролът на Русия над Източна Украйна никога не може да бъде напълно сигурен. Помислете например, че на Съветския съюз отне повече от десетилетие, за да потуши украинския бунт, след като възстанови контрола си над Украйна в края на Втората световна война. Нито пък териториите, окупирани от Русия, ще се възстановят напълно от икономическата разруха, причинена от войната. Москва няма пари да възроди опустошените територии, които е завладяла, но вероятно все пак ще се опита да го направи, изразходвайки оскъдни ресурси.
Русия ще осъзнае, че няма много да спечели от едно бъдещо подчинение на Китай.
Изправена пред все по-силната организация НАТО, който скоро ще добави Швеция и Финландия като членове, Русия ще бъде принудена да харчи още повече за своите военни, изтощавайки хазната си и ще бъде принудена да се откаже от социални услуги, инфраструктура, наука и образование. Имперските злополуки на Путин със заграбване на земя ще направят Русия по-бедно, по-тъжно, по-репресивно, по-несигурно и в крайна сметка по-малко привлекателно място за живеене. Дори Путин да си проправи път към нещо, което може да нарече краткосрочна победа в Украйна, той вече е загубил Русия в дългосрочен план. Ако западните санкции останат, руската икономика ще стагнира и ще изсъхне, увеличавайки зависимостта си от Пекин, перспектива, на която малцина в Москва се радват.
Русия вече започна да пренасочва износа си на енергия и минерални ресурси от враждебните европейски пазари към Китай. Руските потребители ще разчитат все повече на китайския внос, за да заменят западните продукти, които вече не са достъпни. Юанът, китайската валута, сега играе основна роля в транзакциите на Московската фондова борса, роля, която ще става все по-голяма. На практика стабилността на руската икономика ще се основава на инжектиране на китайски пари и стоки, динамика, която ще позволи на Пекин да има голямо влияние върху Москва.
При тези обстоятелства Съединените щати трябва да продължат да изграждат способностите на украинската армия, като същевременно поддържат и засилват санкциите срещу Русия, включително контрол върху износа на важни технологии, от които Русия се нуждае и има затруднен достъп до тях, като например полупроводниците. Тези мерки биха помогнали да се поддържат украинските военни усилия, като същевременно отслабват Русия, но те не представляват дългосрочна стратегия. За да проправят пътя за бъдеща необвързана Русия, Съединените щати трябва да избегнат ескалацията в Украйна, да предотвратят пълната дестабилизация на Русия и да осигурят на Москва алтернатива на опасната й прекомерна зависимост от Пекин.
Дългата игра
Докато войната в Украйна продължава, основният приоритет за Съединените щати и техните съюзници в НАТО беше – и ще остане – предотвратяването на всякакъв вид ескалация, която би довела до пряк конфликт между НАТО и Русия. НАТО многократно и мъдро сигнализира на Русия желанието си да избегне сблъсък за Украйна, а Съединените щати проявяват търпение и въздържане. Това е причината НАТО да се противопостави на молбите на Киев да наложи забранена за полети зона над Украйна, което би рискувало пилотите на изтребители на НАТО да участват във въздушен бой с руските сили.
И все пак и Русия, и НАТО непрекъснато изпитват червените линии на другия. Западът става все по-смел и все по-ангажиран в конфликта, предоставяйки критична разузнавателна информация, която украинците са използвали, за да атакуват руски кораби и други стратегически цели. Съюзниците от НАТО също предоставиха на Украйна модерни оръжия, като високомобилни артилерийски ракетни системи, които украинската армия използва, за да нанесе сериозни щети на руските складове за боеприпаси и бази далеч зад фронтовите линии. Досега съюзниците са преценили правилно, че Путин, след като е загубил приблизително 20 до 30 процента от бойните си сили, не е в позиция да ескалира конфликта, и докато може да избегне публична загуба на имиджа си, то малко вероятно е да отвърне агресивно на западните доставки на оръжия и разузнаване за Украйна.
Но пряко участие на силите на НАТО по въздух, земя или в Черно море близо до Украйна би било различна история. Подобни дейности биха могли да накарат руски командир на бойното поле да предприеме действие, което води до смъртта или нараняването на персонала на НАТО. Този резултат би провокирал отговор от страна на НАТО, като потенциално би поставил началото на цикъл на ескалация, който в най-лошия случай може да завърши с ядрен конфликт. Подобен сценарий трябва да се избягва на всяка цена.
Друг резултат, който Съединените щати трябва да се стараят да избегнат, е пълният разпад на Русия. Съединените щати трябва да продължат да наказват Путин за войната в Украйна, но не трябва да изпускат от поглед факта, че дестабилизирането на Русия или дори разпадането на Русия, както призовават някои коментатори, не е в техен интерес. По време на края на Студената война президентът Джордж Х. У. Буш се тревожеше за разпадането на Съветския съюз, не защото Съветският съюз си струваше да бъде запазен, а защото разпадането на голяма ядрена сила рискуваше отприщването на свободни ядрени оръжия и производни материали, стимулирайки разпространението на ядрени оръжия сред държави-наследници и насърчаване на появата на нови терористични и организирани престъпни мрежи. Четири десетилетия по-късно тези рискове остават. Разпадането на Русия може да доведе до кървав граждански конфликт, който може да дестабилизира Евразия за години напред.
Вероятността от народен бунт в Русия остава ниска, тъй като властта на Путин, подкрепена от добре финансиран апарат за вътрешни репресии, изглежда сигурна както винаги. Въпреки че намалиха руската икономическа мощ, санкциите, наложени досега на Русия, не са причинили нещо подобно на опустошението и унижението, които руснаците претърпяха през 90-те години по време на икономическата криза, предизвикана от разпадането на Съветския съюз. Но опитът показва, че сегашният вид на спокойствие може да е подвеждащ. Американските власти може да не знаят пълния обхват на предателството, което може да се случи във вътрешния кръг на Путин, нито пък могат да предскажат какъв хаос може да настъпи, след като всемогъщият автократ започне да отслабва хватката си. Евентуалното напускане на Путин, доброволно или по друг начин, вероятно ще бъде последвано от ожесточена борба за власт, много подобна на тази, която е последвала смъртта на Сталин през 1953 г. Без значение кой ще заеме неговото място, националистическата и реваншистка политика на Путин вероятно ще бъде продължена след като той си отиде , точно както Никита Хрушчов продължи и дори засили конфронтационната антизападна политика на Сталин, което в крайна сметка доведе до кубинската ракетна криза през 1962 г.
Съединените щати трябва да провят внимателни стъпки, отчитайки, че икономическият срив и политическият хаос са лош фон за изграждане на либерални политики. Не трябва да се разглежда появата на либерална демократична държавност в една пост-Путинова Русия като историческа неизбежност. Миналото тежи тежко върху Русия не само в смисъл, че руските репресивни институции притежават забележителна издръжливост, но и поради постоянния конформизъм и политическо безразличие на руския народ, на когото Съединените щати някога наивно възлагаха големи надежди за демократична трансформация на Русия . Съединените щати не могат да позволят очакванията за евентуална демократизация в Русия да формират основата на тяхната дългосрочна политика. Осъществяването на истинска руска демокрация е работа за самия руски народ и способността на Вашингтон да повлияе на такъв резултат винаги е била и ще остане изключително ограничена.
Разединена Русия
През последните 30 години станахме свидетели на провала на Русия да акустира на Запад. За разлика от Германия и Япония, които се успешно намериха място в западния ред, след като бяха победени по време на Втората световна война, Русия отказа да се примири с намаления си постсъветски статус. Съединените щати се опитаха да задоволят непреодолимото желание на Москва да бъде уважавана, като поканиха Русия да се присъедини към клуба на развитите нации Г-7 (впоследствие тя бе изхвърлена) и създадоха съвместен съвет НАТО-Русия. И все пак Русия продължава с различни свои оплаквания, поддавайки се на токсичния национализъм и империализъм. Въпреки това политиците на САЩ трябва да продължат да проучват начини за ускоряване на появата на по-малко войнствена Русия, ако не за друго, то за да намалят напрежението между двете най-големи ядрени държави, като същевременно затруднят Китай да се възползва от слабостта на Русия. Москва и Вашингтон имат интерес да има Русия, която да не е подчинена на Китай. Съединените щати трябва да насърчават руснаците поне да си представят бъдеще, в което Русия е влиятелен, независим играч на глобалната сцена, който се стреми да съжителства мирно и изгодно със Запада. Русия и Западът са еднакво заинтересовани в създаването на Русия, която не е китайски васал или молител, а нейният потенциален неутралитет– нейната необвързаност в настоящата стратегическа конкуренция с Китай – е може би най-големият морков, който Съединените щати могат да предложат. Посланията на САЩ към Русия трябва да затвърдят това, което руският политически елит вече знае, че е истина: че Китай просто се грижи за собствените си интереси и че вижда Русия само като инструмент за постигането им.
Западът вероятно ще бъде подпомогнат в тази задача от самия Китай. Всъщност Пекин вече започна да води трудна сделка с Москва, като се възползва например от отчаяната нужда на Русия да продава енергия, за да договори значителни отстъпки. В миналото Китай толерираше независимите отношения на Русия с Индия и Виетнам и неохотно уважаваше значителната роля на Кремъл в Централна Азия. Но тъй като Китай започва да разбира огромния си лост за влияние върху Русия, тя ще се стреми да оформя руската външна политика по начини, които служат на собствените й интереси. Подобна жестока китайска политика ще даде на руската политическа върхушка достатъчно основания да преосмисли закоренялата си враждебност към Запада. Москва в крайна сметка ще признае, че може да разшири международното си влияние и да увеличи влиянието си върху други сили (включително Китай), като ограничи агресивните си пориви в Европа.
По ирония на съдбата Русия можеше да си осигури бъдеще, в което да съжителства мирно със Запада, ако не бяха последните имперски планове на Путин. Вместо това неговата агресия в Украйна направи задачата на Русия – и на Съединените щати – много по-трудна. Но все още има възможност за коригиране на безсмислените и престъпни грешки на Путин, дори ако Русия трябва първо да бъде наказана. Тя трябва да реши дали иска да продължи да живее в гневна изолация. Но Вашингтон може да напомни на Москва, че има и други възможности, ако Русия прояви истински интерес за коригиране на своите разрушителни и саморазрушителни наклонности. Докато дойде този ден, Съединените щати трябва да се сдържат пред най-лошото поведение на Русия и да изчакат приливът да се обърне.
Превод за "Гласове": Георги Ванчев
Източник: Foreign Affairs
