- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 125
- 13
„- От Бога е речено да си налягаме парцалите ние, дядо попе. Ако той е решил да погуби Туркия, то няма да възложи на нас, сополковци, такава работа.
- Кой ще бъде, то се знае отсега, джанъм - каза Павлаки.
- Дядо Иван, Дядо Иван! - избъбраха мнозина.
По чорбаджи Мичовото лице се прочете удовлетворение; той подвзе живо:
- Абе, та това на мене ли ще кажете? И аз, като казвам, разбирам, че ние ще вървим напред, а той ще върви подир нас с топуза [боздугана – вж. Найден Геров, РБЕ, 1904] . . . чак до Света София [в Цариград]! Без негово питане бива ли?” (Иван Вазов, Под игото, 1894)
<p><span style="font-size:13px">И не само до църквата „Св. София” ще гони „с топуза” агаряните Дядо Иван, а и до „Смаиловата [Исмаиловата] дупка” според Цани Гинчев (1835-1894) и неговата повест „Ганчо Косерката”, сиреч до пещерата в Синайската планина, където „уж била живяла Агар, Авраамовата робиня, и нейният син Исмаил, който отпосле й бил мъж и станал родоначалник на нечистите народи исмаилтяни - турци, татари, араби и сарацини” (Юрдан Трифонов, Историческо обяснение на вярата в „Дяда Ивана” (Русия) у българския народ, София, 1908 г.).</span></p>
<p>Почти религиозната вяра в освободителната мисия на Дядо Иван, представена тук само чрез два кратки примера, е всъщност значително по-стара от края на ХІХ в. Този образ на освободителя на България от турско иго не е дори и от втората половина на ХVІІІ в., когато чрез Кючуккайнарджанския мирен договор от 10/21 юли 1774 г. Русия се доближава плътно до границите на българското землище, получава излаз на Черно море и правото да покровителства православните народи в Дунавските княжества (Молдова и Влахия) и даже в самата Османска империя.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39981_fDTBHD2EgDBkSlpnXJJ9GsL7WpB6hu.jpg" style="font-size:13px; height:373px; line-height:1.6em; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Възпоменателен надпис с текст: „На тази скала е подписан Кючуккайнарджанският мирен договор през юли 1774 г.” за отбелязване края на Руско-турската война от 1768-1774 г.; с. Кайнарджа, Силистренско</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">В образа на Дядо Иван е въплътено всъщност могъществото на първия руски цар Иван ІV Страшни (1533-1584), българските книжовници и духовници, които са главните разпространители на легендарния образ на освободителя Дядо Иван, точно по негово време зачестяват общуването си с руски книжовници и спомоществователи, зачестяват и техните пътувания по руските земи. По-ранната руска действителност и политически промени едва ли са им били добре познати.</span></p>
<p>След сватбата на великия княз Иван ІІІ Велики (1462-1505) с племенницата на последния византийски император Константин ХІ (1449-1453) София Палеолог вече нищо не може да възпрепятства развитието на идеята за Русия като универсална империя, продължителка на делото на Византия. Развитието на тази идея преминава през разбирането за Москва като Трети Рим, а малко по-сетне и през приемането на царския титул от Иван ІV Страшни - решаващата стъпка в развитието на руската имперска идеология. Утвърждаването на руските царе и императори (след Петър І Велики) като владетели, които по право притежават правата на цариградските си предшественици, е в основата и на руското искане в Кючуккайнарджанския мирен договор да бъде включено изрично, че Русия покровителства християните в Дунавските княжества.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39981_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" style="height:365px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Оригиналът на Кючуккайнарджанския мирен договор от 10/21 юли 1774 г.; начална и крайна страница; Външнополитически архив на Руската империя - Москва</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">„Ще дойде Дядо Иван и с топуза (боздугана) ще натири агаряните чак до Синай” е представа, която, както се видя, е твърде късна - свидетелствата за нея са следосвобожденски всъщност. Не са съхранени изобилни данни за по-ранното развитие на българския освободител Дядо Иван, но изглежда ще трябва да се съгласим поне, че образът търпи значително развитие през столетията на съществуването си.</span></p>
<p>Несъмнено ще трябва да приемем, че във времето до 1774 г. освободителният образ на Дядо Иван е повече легендарен, неясен, даже мъглив. И няма как да е другояче - Русия от времето преди Екатерина ІІ географски е твърде отдалечена от българското землище. Макар по родство, идеологически и политически освободителният образ вече да е създаден, както изглежда, то едва ли някой е можел да провиди като как точно ще е възможно далечната Русия, вече обявила себе си за наследничка на Византия в идеологически и политически смисъл, практически „с топуза” да натири агаряните „чак до Света София” или пък до „Смаиловата дупка”. Неясният легендарен характер на първата версия на образа на Дядо Иван едва ли може да буди съмнение.</p>
<p>Нещо повече, краят на Руско-турската война от 1768-1774 г. дели точно на две равни половини времето на съществуването на образа на Дядо Иван. Ако приемем за начална точка на създаването на този образ годината на встъпването на Иван ІV Страшни на руския престол - 1533, макар той да е едва тригодишен по това време, то до подписването на Мирния договор от Кючук Кайнарджа изминават точно толкова години, колкото и от 1774 г. до днес, без няколко месеца.</p>
<p><img alt="http://glasove.com/img/news/39981_Mt5afqWRozeqkIbA1wZpDzr8ImBqz1.jpg" src="http://glasove.com/img/news/39981_Mt5afqWRozeqkIbA1wZpDzr8ImBqz1.jpg" style="height:489px; width:345px" /></p>
<p><strong><em>Ратификационната грамота към Кючуккайнарджанския мирен договор; 1774 г.; Външнополитически архив на Руската империя - Москва</em></strong></p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/39981_ymvExL4uCt4RUoA5ZBCY1fysogPZHp.jpg" style="height:292px; width:545px" /></p>
<p><strong><em>Подписът на императрица Екатерина ІІ (1762-1796), положен под Ратификационната грамота</em></strong></p>
<p><span style="font-size:13px">Чрез руско-турските договорености от 1774 г. Русия не просто има вече забележим излаз на Черно море, има черноморски флот и право да преминава Проливите почти необезпокоявана, но придобива и действителни права по защита на християните в Дунавските княжества и в самата Османска империя. Представата за Русия, която прогонва със сила поробителите от Балканския полуостров, в освободителния образ на Дядо Иван с боздуган се заражда несъмнено точно по това време в резултат на Руско-турската война от 1768-1774 г. и това е съвсем нова военна версия на този образ, предвидливо въоръжена.</span></p>
<p>Трябва да се вярва в историческите съвпадения, те може и да изглеждат случайни, но всъщност отразяват дълбоки, често трудно забележими с невъоръжено око исторически процеси. Затова не бива да бъдат пренебрегвани тези съвпадения, кой знае дали именно сега, точно 240 години след Кючуккайнарджанския мирен договор, не ни чака някое ново развитие на образа на Дядо Иван. Ако вярваме на историческите съвпадения, сега му е времето.</p>
