Добриня и други кучешки истории

Добриня и други кучешки истории
Страшна вест обходи мигновенно нашият тъй тревожен и разбунен свят на 9 януари – жалък изверг някакъв щял бил да посегне на най-свидното ни, щял бил да краде едно от португалските водни кучета на Обамови; тръпки да те побият.

Благодарение на смелата американска полиция, както ни съобщава в продължение американският The Washington Post, това ужасяващо престъпление е предотвратено. Въпросният 49-годишен мъж е вече под опеката на американските тайни служби и го чака съд. Хвала на такива тайни служби, които спасяват човечеството от най-чудовищните замисли на злосторниците.

 


Кучето Добриня в ръцете на френския посланик в Русия на церемонията в Москва 24 дни след терористичните нападения в Париж (13 ноември 2015 г.), при които загинаха общо 130 души, а други 351 бяха ранени. Вдясно от неестествено развеселения посланик е съпругата му, а вляво – заместник-министърът на вътрешните работи на Русия Игор Зубов, който предава животното; Добриня трябва да замести убитото при антитерористична акция на 18 ноември 2015 г. френско полицейско куче Дизел.

 

Няколко дни живяхме в тревожно очакване и по повод друга една кучешка история; вече можем да си отдъхнем – пак на 9-ти този месец песът Добриня е понесъл задоволително пътуването със самолет до Париж. Жив и здрав е, за тия които се интересуват, и весело пърхаше с опашка (или каквото там правят кучетата когато са в добро настроение) при пристигането си на френска земя.

Жестовете на съпричастност към злощастията, които под формата на терористични нападения сполетяха Франция през миналата година, предизвикаха съчувствие в цял свят, но подаряването на служебното куче Добриня от руското министерство на вътрешните работи бе отбелязано особено във френския отрязък от социалните мрежи и специализираните форуми както поради историческите френско-руски връзки на взаимодействие и разбирателство, така и поради жестоката борба, която самата Русия продължава да води срещу тероризма.

В този случай обаче остана недообяснено името на подареното кутре. Не стана ясно дали Добриня е получил името си по рождение или по повод на заминаването за Франция, но то несъмнено е символично; и не поради обяснението, което бе дадено за френската общественост. Добриня Никитич* e богатир, важна част от руския фолклор, но корените му могат да се открият хилядолетие и нещо назад във времето (вж. Успоредици); негов първообраз е един от двамата покръстители на Новгород – войводата Добриня, който през 990/991 г. „с огън” приобщава жителите на града към християнството.

Все на същия 9 януари усмивката ни от многозначителните, но безобидни пиарски творения замръзна от съобщението за погребението на загиналия в самото начало на тая година в Московското метро спецназовец; младият мъж получил „наранявания, несъвместими с живота” след като се хвърля да спасява куче, което се оказало на релсите докато към метростанцията се приближавала с висока скорост поредната мотриса. Кучето наистина било спасено от 31-годишния мъж, но безумната му постъпка оставя на произвола на съдбата съпругата и невръстната му дъщеря. Руските, а и доста чужди, социални мрежи се впуснаха в дълбокомислени разсъждения; сякаш наистина има какво да се обсъжда. Най-странното, най-страшното всъщност, е наличието на „друга” гледна точка в този трагичен случай – броят на плиткоумните славословия за постъпката на младия мъж показват равнището на оскотяване на човечеството изобщо, а още повече на ония общества, които днес смятаме за родина на новата политкоректност.

Нормалният здравомислещ гражданин няма какво толкова да обсъжда, освен да съжали младият мъж, а още повече – жена му и невръстното сираче, комуто предстои тежък живот без бащина подкрепа и закрила. Извратената радост във форумите – и руските и чуждите, от спасяването на кучето, не е нищо друго освен тържество на съвременната западна човеконенавистна пропаганда, която може да възхвалява загубата на човешки живот и злощастията, които предстоят на едно невръстно дете, сравнявайки ги на практика с живота на едно псе. Наистина не вървят на добре човешките работи.

 

* * *

Успоредици

 

 

Решението на великия княз Владимир Святославович (978-1015) да издигне в Киев голяма статуя на бог Перун – статуята е дървена със сребърна глава и златни мустаци, е епизод от владетелските колебания, предшестващи християнизирането на Древноруската държава. Новгородският войвода Добриня точно следва указанията на племенника си – първоначално той също издигна статуя на бог Перун в Новгород, а малко по-сетне „с огън” християнизира града; рисунка на л. 45 в Радзивиловската летопис; ХV в., при изпозването вероятно на първообраз от началото на ХІІІ в.; Библиотека на Руската академия на науките-Санкт Петербург

Войводата Добриня е вуйчо на древноруския киевски велик княз Владимир Святославович (978-1015). Като новгородски войвода през 990/991 г. той, заедно с войводата Путята, обръщат в християнството населението на града; дори векове след тези събития преданието разказва, че „[Хилядникът] Путята покръсти [Новгород] с меч, а [войводата] Добриня – с огън”.

Йоакимовската летопис, съдържаща текстове и от ХІ в., така предава тези събития: "6499 [991] . . . Жителите на Новгород, като видели как [воеводата] Добриня [чичо на великия княз Владимир] идва да ги покръсти . . . всички се заклели да не го пускат в града и да не предадат на поругание идолите [си]. И когато той пристигнал . . . посрещнали го с оръжие . . . Путята, хилядник на [великия княз] Владимир . . . влязъл в града [Новгород] . . . Добриня разрушил идолите - дървените изгорил, а каменните разтрошил и захвърлил в реката и настанала за нечестивите велика скръб . . . И изпратил [Добриня] навсякъде [глашатаи] като заповядал всички да дойдат на кръщението . . . И дошли мнозина, а тези, които не искали, войниците мъкнели насила и покръствали – мъжете на моста [над крепостния ров], а жените – под моста . . . И така след като покръстил [новгородци] Путята се завърнал в Киев . . .”.

 

* * *

 

Непосредствено преди новогодишните празници младеж с близкоизточен вид бе заснет в търговски център в Германия да „блудства” с пластмасов манекен.

Съставно изображение на автора по любителски видеоматериал, разпространяван за общо ползване.

 

Може би в Министерството на вътрешните работи на Русия не са имали намерение да правят връзка между името на подареното от тях служебно куче Добриня и покръстителя на Новгород преди точно 1025 години, но ние не можем да избягаме от тая успоредица; варварското поведение на пришълците от Азия и Африка, повече от които са мюсюлмани – насилването на жени около Нова година, нецивилизованото им поведение по улиците и в обществените бани в Германия, а и трагикомичния случай, пак някъде в Германия, при който млад мъж с близкоизточен изглед „изнасилва” пластмасов манекен в един търговски център, показват, че може би малко принуждаване към приличие и задължително възприемане на порядките в приемащите страни ще се отрази здравословно на заселниците. Ако е нужно – и с методите на войводата Добриня; може би такъв е тънкият намек на руския подарък за френските специални служби.

 

_________

* Този приказен герой има далечно сходство с нашия Крали Марко.

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/zoolyubitelstvoto

(Зоолюбителството)

http://glasove.com/categories/vytreshni-glasove/news/hora-i-zhivotni

(Хора и животни)

http://glasove.com/komentari/45663-emigrantskata-treska-moje-i-da-nqma-letalen-izhod)

(Емигрантската треска може и да няма летален изход

http://glasove.com/komentari/45941-bejanci-li

(Бежанци ли?!)

Коментари

  • Хайде няма нужда дивите варяги да ни учат на християнски нрави!

    25 Яну 2016 20:31ч.

    Същият този Добриня е замислил похищението на Рогнеда (Ragnhild), която не е искала да се омъжи за Владимир (Valdamarr Sveinaldsson), защото е бил незаконен син от робинята Малуша (на която Добриня е брат), като преди това е заклал баща й Рогволод (Ragnvald). Мисля, че нравите на западните "либерасти" повече ми допадат и силно се надявам те да не прилагат мерките на Карл Велики, който бидейки от същия чин "покръстител" (е той поне не е имал харем), също не си е поплювал. А Петрински с неговия "диалектически монтаж" ала Айзенщайн може да омайва само червените бабички и малоумните атакисти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи