- Автор: Зорница Илиева
- 10 Sep 2020
- 170
- 6
Европа си има нова дилема. Не й стигат тревогите във връзка с мрачните перспективи пред украинската драма, която е в дъното на възкръсналата Студена война, не й стига страхът от джихадистки терор на собствена територия, не й стига опасността от разклащане на брюкселското статукво, което предизвикват „Сириза“ и „Подемос“, както и разногласията по отношение на политиката към Русия или последствията от нестихващата финансова криза, придружена от социалното недоволство на обедняващите европейци, та сега се налага да дискутира и въпроса за създаване на собствена армия.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49333_GuzIZ2WRucCfMvuZidNganAtpEAP3R.jpeg" /></p>
<p> </p>
<p>Уж внезапно в интервю за „Велт ам Зонтаг” шефът на ЕК Жан-Клод Юнкер обосновал възраждането на старата идея за европейска армия като необходимост, предвид заплахите отвъд границите на ЕС, за защита на европейските ценности и задълбочаване на интеграцията на страните членки. Неочаквано, но не съвсем. Едни дълбочинни процеси няма как да не са подали определени сигнали на европейските лидери, за които председателят на Американския еврейски комитет Дейвид Харис в София каза, че трябва да бъдат подменени, защото не били на нивото на изискванията на съвременната политика. С опита си на прагматичен политик от малка страна Юнкер просто изрази на глас онова, което повечето европейци и лидерите им мислят, но споделят под сурдинка.</p>
<p>Натискът над Европа по линия на влошаване на градени с десетилетия връзки с Русия, подчиняването на единния европейски пазар чрез съвременния финансов модел на капитализъм, който ще се поздрави с окончателен успех при подписване на Трансатлантическото партньорство за търговия и инвестиции, предупрежденията европейските страни да увеличат военните си разходи поне на 2% от БВП с цел превъоръжаване, както и непрестанните заплахи от страна на водещи фигури в НАТО за желанието на Кремъл да води например война в Украйна или да си „върне” Прибалтика са само части от пъзел, който поставя ЕС в ситуация да пренебрегва собствените си традиционни позиции за сметка на всъщност чужди интереси. Докато войните се водят на европейска територия, а мирното решаване на конфликтите, водещ европейски принцип, наречен „мека политика”, се пренебрегва и се стига до силно ограничаване на „относителната самостоятелност в отношенията със САЩ”.</p>
<p>Или както казва експремиерът на Япония Хатояма при посещението си в Крим тези дни, „Япония въведе санкции спрямо Русия само поради натиск от страна на САЩ”. Япония е далече, но сигналът отеква в Европа, защото ситуацията не е по-различна. Играта на големите ощетява ЕС, а битката за Украйна, по-скоро за територията и ресурсите й, и то под носа на Москва, катализира процесите и неминуемо води до загуба на доверие от страна на собствените граждани. Те при всички случаи ще използват изборите, за да се опитат да подменят управляващите. Справка – Гърция. И то не защото не вярват в идеите на ЕС, а защото пренебрегването на национални интереси за сметка на чужди, предимно финансови такива, срива и собствено достойнство, и достигнат социален статус, и убеденост в девиз като „солидарност, равенство, братство”. Не само Льо Пен или „Подемос“ са на хоризонта. Тихото недоволство от плахи самостоятелни действия или от демонстрирана сила под егидата на НАТО, която обаче доведе до хаос в Либия, цивилизационна разруха в Ирак, кървава драма в Сирия и за капак „Ислямска държава”, няма как да не се отрази на настроенията на европейците. </p>
<p>Любопитно е кой и как реагира на предложението за създаване на обща европейска армия. Германия, в лицето на министъра на отбраната Урсула фон дер Лайен, „прегърна идеята”, британският премиер Камерън, разбира се, е против, и то защото „НАТО е основополагащ в отбраната на ЕС”, Москва иска „подробности” относно идеята, защото „тя няма намерение да воюва с никого”, високопоставени американски чиновници зоват за намаляване на диспропорциите във военните разходи на САЩ и Европа, но изпращат военна техника на нейна територия „поради засилено напрежение с Русия заради Украйна и обещават щедра военна помощ, т.е. „можем да предоставим бойна сила на нашите съюзници по всяко време и навсякъде”. Един вид защо ви е собствена армия, като си имате НАТО и военната мощ на САЩ? Да, ама според Der Spiegel НАТО подава невярна информация относно руското военно присъствие в Донбас, а „Берлин има усещането, че НАТО работи срещу стратегията на Европа”, защото „опасната пропаганда торпилира усилията да се договори устойчиво спиране на огъня”. Няма как да не ги „торпилира”, защото НАТО с Украйна дублира птицата Феникс и намери поле за изява и мотив за съществуване. Но както казват в The Telegraph, всяка инициатива за европейска армия ще омаловажи НАТО. Да не говорим за европейските вноски в Алианса, които, макар и по-малки, няма как да не се пренасочат към собствени структури.</p>
<p>Друг е въпросът дали те ще се осъществят и дали ще имат необходимите за целите ресурси. В ЕС има достатъчно лобита, които ще работят против, има и други, които не проумяват същността на идеята. Сигналите невинаги се разчитат навреме. Но е факт, че различията, липсата на единство по редица проблеми, както и цялостен политически съюз, правят дебата по предложената от Юнкер тема сложен и безсрочен. Факт са обаче и кървавите събития в Близкия изток, нестихващото напрежение в Украйна, бежанските потоци, последствията върху европейската икономика от наложените на Русия санкции, които все повече европейски лидери не крият, както и недоволството на собствените граждани, които губят доверие в способността на европейските лидери да отстояват европейските интереси. В това отношение страните от Латинска Америка са забележителен пример. Тези дни Аржентина квалифицира като „абсурдни и несправедливи твърденията на САЩ, че ситуацията във Венецуела застрашава американската национална сигурност”. Нерде Ямбол, нерде Стамбул. Но на този етап европейска Аржентина едва ли ще се намери. Дори да става въпрос за Украйна.</p>
<p>По-скоро Арабската лига ще успее да събере своя армия, както вече го декларира, за да се противопостави на възхода на „Ислямска държава”, т.е. на ислямския екстремизъм. Независимо от провежданите бомбардировки под егидата на САЩ, кървавата рана от действията на тези крайни радикални групировки ще бъде лекувана дълго, поне 3 години, казва министърът на отбраната на САЩ Аштън Картър. Някак естествено е идеята за единни арабски въоръжени сили до бъде лансирана и подкрепена първо от президента на Египет Абдел Фатах ал Сиси, но зад него в случая застават Саудитска Арабия, ОАЕ, Кувейт и заедно ще обсъждат подробности дали ще се създадат специални части или арабска армия, защото халифатът наистина срива арабския регион до нива, които няма как да бъдат преодолени и след десетилетия. А да се разчита само на чужда помощ, създава проблеми от влияния и намеси, които арабските общества все по-трудно приемат. Още повече че имат и собствени ресурси. </p>
<p>Друг е случаят с Турция. Тя винаги е намирала начин да отстоява собствените си национални интереси, да намира пролука в упражняван натиск и подчертано влияние, да подготвя почва за постигане на целите си, независимо колко време ще отнеме. Сега Анкара предлага на Брюксел да осигури 60-хилядна армия, ако бъде приета в ЕС. „Без армия ЕС не може да стане суперсила”, казва в Прага турският министър по европейските въпроси Бозкир. А членството на Турция в ЕС е стара дилема за Европа. Но Анкара наистина е в състояние да предостави 60 000 военнослужещи и умее да се пазари по свой си начин, да поставя условия. Нещо, което в Брюксел не се приема за бон тон в дадената ситуация. Европа ще дискутира за армия, но явно без условия за нови членове на този етап. </p>
<p>Проблемът е, че много станаха проблемите на ЕС, а времето не чака. Въпросът е, че всички се въртят около Европа и не откъсват поглед от столиците й. Дано намери сили да отстои европейски позиции, да избистри целите си и да остави глобализацията на онези, които нямат нейните социални и граждански постижения.</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
