Автор: Стефан Антонов Следвайте "Гласове" в Телеграм
Проблем, който може да струва милиарди на държавата е липсата на предложение за нови заеми в проекта за удължаване на действащия в момента (вече удължен) бюджет 2022. Законопроектът на Министерски съвет предвижда позволение на правителството да харчи на общо основание (примерно за пенсии и заплати) т.нар. целеви средства във фискалния резерв, които се съхраняват със специална цел. Така се отлага, но не се избягва необходимостта от теглене на нови заеми, с които да се покрие очертаващият се дефицит за тази година (12 млрд. лв. или 6% от БВП). Цената на отлагането, както и миналата година, ще се изразява в по-високи лихви, защото тенденцията е те да растат.
Накратко, планът на правителството е, вместо да тегли заеми, да прелива средствата, които Европейската комисия е превела авансово за изпълнение на проекти по еврофондовете, но за самите плащания в България моментът ще настъпи в края на годината. Големият недостатък на идеята, е че от заемите не се избягва, те просто се отлагат, и то за период на по-високи лихви.
Още повече притеснения буди и формулировката на удължителния закон. Тя забранява на правителството да прелива единствено целеви средства от Сребърния фонд. Натрупаните в него 3.7 милиарда лева са с 800 милиона под законовия минимум на фискалния резерв и показват, че при оптимално пренасочване на европейските аванси, фискалният резерв ще падне под санитарния си минимум, а това е знак за финансова уязвимост и може да се превърне в самостоятелен фактор за допълнително повишение на лихвите по бъдещ нов български дълг.
Източници от Министерство на финансите коментираха, че служебното правителство просто не иска да се натоварва с обвинения и отговорност, че разраства задлъжнялостта на България, особено след като само прилага действащото законодателство без да предприема специални фискални инициативи. Министерство на финансите обаче няма да възрази, ако се намери парламентарна партия, или група народни представители, които да оценят, че предложения вариант за финансиране на дефицита води до неустойчивост на публичните финанси.
Така се продължава следваната още от миналия август политика служебният кабинет да показва или намеква какви са фискалните рискове пред България. Този път обаче нито финансовият министър Росица Велкова, нито премиерът Гълъб Донев искат да ги обвиняват, че с действията си пречат на влизането в еврозоната.
Нуждата от допълнително дългово финансиране се оценява на малко над 3% от брутния вътрешен продукт или близо шест милиарда лева. Ако те се изтеглят общата сума на новите заеми (с вече изтеглените) ще бъде 9 млрд. лв. Те ще стигнат за покриване на тазгодишния бюджетен дефицит, но ако той не се свие, през 2024 г. ще трябва рано и бързо да се тегли следващият голям заем, с който да се посрещнат идващите падежи по стари дългове.
Друго настроение сред депутатите е бюджетът да се удължи с разрешено преливане от европейските аванси към текущи разходи с очакване финансов министър отново да стане Асен Василев и той сам да понесе отговорност за бюджета, който прокара миналата година, като лично инициира вдигане на дълга. В този случай държавата рискува да загуби средства под формата на допълнителни лихви, но поне ще има директна връзка между бюджет, неговия дефицит и финансовия министър, който е допуснал необходимостта за многомилиардно дългово финансиране.
„Гласове“ първи писа, че правителството прелива средства от целевите спестявания към текущите разходи и към края на април сумата на тези операции е достигнала 5 милиарда лева. Към момента не е известно дали тя е нараснала, но логиката сочи точно това, след като данните за бюджета към 31 май (вчера) показаха разрастващ се до 1.2 млрд. лв. дефицит в условия на приходи, които се увеличават с 11% на годишна база и разходи, които растат с 25%.