- Автор: Иван Петрински
- 10 Sep 2020
- 73
- 11
Правата на човека* бяха бойната глава, която Западът вложи в най-страшното си оръжие срещу неудобните му режими през последния половин век – „цветните революции”, изобретени в края на 60-те и в началото на 70-те години на миналия век, за да заменят „грубите” и „нехигиенични” военни преврати.
<p> През последните две десетилетия бе сътворена една малка добавка към тях, така наречените европейски ценности, които трябваше да изпълняват ролята на исото в църковната и фолклорната музика. Целта бе да се разкраси малко постната звукова среда на западните политически наставления, като тя бъде направена по-приемлива за слушателите. Тоя политически двуглас на мен лично не ми действа, но източноевропейските средства за масово осведомяване му припяват папагалски и в захлас. Всъщност забравих, та нали повечето от тия средства бяха накупени именно с подобна цел все от същите любители на двугласното пеене, сигурно на това му викат „затворен цикъл в пропагандата” – сам си измисляш тезите, сам си ги разпространяваш, остава и сам да си вярваш на готовия пропаганден продукт.</p>
<p>Няма никакво съмнение, Украйна днес е голямото предизвикателство в европейския театър на битките на Запада, тя би била перлата в короната на безспорните западни успехи в завоюването (по Манон Лоазо) на източноевропейските страни. Макар от опит да знам, че читателят/ слушателят/зрителят може да повярва на всичко, ако то му се поднесе в съответствие с най-добрите постижения на пропагандните науки, не ми е по силите да си представя, че някой може да се хване на постната въдица, съчинена в „Свобода”, американското радио за страните от бившия Съветски съюз, и поместено в ГЛАСОВЕ под заглавие „Важна ли е Украйна за Щатите?” (вж. тук в „Коментари”). Според видни правозащитници като „Фрийдъм Хаус” САЩ (Западът) не били заинтересовани от Украйна. Така е, не са просто заинтересовани, Украйна всъщност им е жизненоважна.</p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32618_dCksK4nMzQPcIRuoK4bOkqESfQyRbb.jpg" style="height:326px; width:471px" /></p>
<p><em><strong>Събитията в Украйна през последните десет дни, след 17 януари, ще трябва да се разглеждат като ожесточаване на опитите на Западна Украйна (в тъмножълто на картата) да овладее централните райони на страната (в бяло). Източна и Югоизточна Украйна (в зелено) по традиция от последните години остава и сега сравнително пасивна, макар залогът да не е вече само Киев и овладяването на Централна Украйна, а бъдещето на цялата страна.</strong></em><em><strong> | </strong></em><strong>К</strong><strong>арта на автора</strong></p>
<p>Ако Оранжевата революция излезе на различните й дарители към 150 милиона долара, от които около 70 западни ( вж. Свързани текстове), по мои груби сметки разходите на Запада в Украйна след падането на тамошното им протеже Юшченко са поне двойни – всичко много поскъпна поради затегналата се контрареволюция от ноември насам.</p>
<p>* * *</p>
<p>След отделянето на Украйна от Съветския съюз в резултат на Беловежките споразумения между Русия, Беларус и Украйна (8 декември 1991 г.) Западът положи титанични усилия, за да отдалечи Украйна от корените й, защото точно те бяха страшни за западните стремления. Не само тях ги е страх, Ян ІІ Кажимеж (1648–1668), полски крал, велик княз литовски и княз ополски, накичвал се и като крал на Швеция до 1660 г., заявява пред Полския сейм в разгара на битките му с Богдан Хмелницки, че главната опасност за Жечпосполита той вижда в незаличимите връзки на днешните украински и белоруски земи с Москва, понеже „те са свързани с нея с език и вяра”.</p>
<p>В украинската националноосвободителна борба (1647–1657 г.) срещу „враговете ляхи” (както се пее в може би най-старата известна украинска народна песен „Із-за гори, із-за кручі”) има едно име, което е по-споменавано от безспорния водач на това движение Богдан Хмелницки (1595–1657). Пръв съратник и помощник на Хмелницки, за Данило Нечай (1612–1651) не се говори кой знае колко в историческите извори, но и днес се пеят песни и се редят стихове, посветени на подвига и на героичната му смърт. За мястото на казашкия полковник в историята на тия събития знаем от категоричното свидетелство на полския дворянин Станислав Освецим (1605–1657). В своя дневник Освецим пише за Нечай – „бунтовник, един от най-главните сред въстаниците, самите казаци му отреждат първото място след Хмелницки”.</p>
<p>Данило Нечай загива при внезапно нападение на войската на полския хетман Мартин Калиновски, черниговски воевода, в местността Красное в Подолие (днешна Югозападна Украйна). Героичната смърт на Нечай го превръща в народен герой, подобен на нашия Крали Марко, но без несъответствието, което със сигурност знаем, че съществува между литературния образ на Крали Марко и историческата личност на крал Марко Мърнявчевич (р. 1335–1395). Както в народните спомени, така и в действителност, казашкият пълководец Данило Нечай загива в бой, докато прогонва „вразите ляхи от милия ни роден край”.</p>
<p>* * *</p>
<p>Малобройната, стопански слаба и исторически обременена Западна Украйна бе естественият съюзник на Запада и преди 1991 г., той бе подкрепян всячески. В съветско време за западните украинци се разказваха същите вицове като за чукчите, а отношението на останалите обитатели на Украинската ССР бе дежурно подигравателно.</p>
<p>Подкрепяна отвън, Западна Украйна извървя дълъг път и постигна невероятни успехи в завладяването на Украйна, това без съмнение се видя и по време на Оранжевата революция, и в наши дни. Особено при президента Юшченко на всички държавни постове бяха назначавани единствено жители на западните райони. Този процес започна обаче още в началото на 90-те г., преди 20-ина години всички служители на украинското посолство и на представителството на „Аеросвит” в София бяха родом единствено от Украинския запад. И това в едно малко посолство само, представете си мащабите на тия процеси в самия Киев.</p>
<p>Поредното сражение в мащабната битка за Централна Украйна започна на 17 януари т.г., след като президентът Янукович подписа пакет от закони, приети предния ден от Върховната рада, насочени към нормализиране на обстановката в страната. Бойните действия взеха и първите жертви. Както бе показано и доказано днес, убийствата са извършвани с нетипични оръжия – преправени ловни карабини.</p>
<p>Воюващите срещу властта в Киев имат нова идея, от два-три дни те изнесоха бойните си действия срещу областните администрации, отначало в Западна и отчасти в Централна Украйна. Днес следобед бе отбелязан и техният най-значим успех – обсадени бяха сградите на органите на държавната власт в Запорожие и в Днепропетровск – право в сърцето на Украинския изток. Може да се стори на някого, че последните събития опровергават издигнатата тук теза за разглеждане на събитията в Украйна като битка между Украинския запад и Украинския изток и юг, но на война е като на война, понякога приемаш бойните действия и на своя земя.</p>
<p>* **</p>
<p>Поне в едно прогнозите за бъдещото развитие на политическата криза в Украйна са лесни, крайно агресивните западни украинци ще продължат да се опитват да „отвоюват” Украйна, защото нямат никакъв друг изход, оставени сами – в техните си слабо индустриализирани земи, или в самостоятелна държавица например са обречени на бедност. Единственият им полезен ход е да оцеляват, като заемат всички възможни административни и държавни служби. Няма да ги устрои нищо по-малко, не напразно днес Кличко, Тягнибок и Яценюк отказаха предложената им на тепсия власт – власт на тях не им трябва, те искат Украйна. Цялата.</p>
<p>За западните украински области процесът е необратим, те нямат друг изход, освен да продължат докрай. Кметът на Лвов Андрий Садовий в сряда бе пределно ясен на митинга в Лвов: „Ако ние не отвоюваме Украйна, то кой тогава?!”. Никой не би могъл да го каже по-добре...</p>
<p>Това „отвоюване” продължава всъщност вече повече от две десетилетия в съвременната ни фаза при относително високата пасивност на Източна и Югоизточна Украйна, а и на централните райони. Президентът Янукович спечели изборите през януари 2010 г. точно с гласовете на това доста пасивно изглеждащо мнозинство.</p>
<p> Знам със сигурност, понеже дори днес говорих с колеги и познати по тия места, че тамошните обитатели са съвсем наясно с плановете на Украинския запад, но в същото време сякаш чакат единствено „Беркут” и президентската администрация да решат проблемите. Президентът на Центъра за системен анализ и прогнозиране Ростислав Ищенко вече ни увери, че „източните [украински] области с радост ще отпуснат в свободно плаване Лвовска, Ивано-Франковска, Тернополска и може би Волинска област”. Прав е, оказа се, но само с радост няма да стане със сигурност, ще трябва и да се потрудят за това обитателите на източните области. Ще е нужен един нов Данило Нечай, който да поведе обитателите на Източна, Югоизточна и Централна Украйна в нова националноосвободителна борба, както тази срещу Жечпосполита в средата на ХVІІ в.</p>
<p> </p>
<p>(следва)</p>
<p>______________</p>
<p><strong>* Едва вчера излезе (вж. тук в „На фокус”) текстът на Валентин Хаджийски „Правата на човека са за всички, България и Западът са в една лодка” в отговор на текста „Права на човека? Може, но за всички” от миналата неделя. Няма да мога да скрия, че винаги е приятно, когато кой да е въпрос може да се обсъжда единствено в посока на търсене на истината, без прочутите по цял свят кратки балкански изрази, обичайно разискващи емоционално близките роднини на опонентите. С най-голям интерес четях мненията на читателя с прякор „Чичо Фичо” във форума на в. „Сега”, същото е и в наши дни в ГЛАСОВЕ като автор под истинското му име. Не е страшно, ако в едно обсъждане разговарящите са на различни мнения, никак даже, страшното е, ако отказват да се вслушват в доводите си. Понеже случаят изобщо не е такъв, в следващия текст ще бъда колкото е възможно по-обстоен при продължението на обсъждането за правата на човека и за така наречените европейски ценности.</strong></p>
<p>Свързани текстове:</p>
<p><u>http://glasove.com/komentari/32426-prava-na-choveka-moje-no-za-vsichki</u></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij">http://glasove.com/komentari/31076-es-ukrajna-igra-za-prestij</a></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii">http://glasove.com/komentari/30497-kak-byaha-izobreteni-tsvetnite-revolyutsii</a></p>
<p><a href="http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati">http://glasove.com/komentari/30400-tsvetnite-revolyutsii-zamenyat-voennite-prevrati</a></p>
