- Автор: Гласове
- 24 Юли 2022
- 2012
- 7
Александър Динкин е президент на Националния изследователски институт за световна икономика и международни отношения "Е. М. Примаков" към Руската академия на науките. Бил е заместник премиер-министър по времето на Евгений Примаков
Автори: Александът Динкин и Томас Грем, kommersant.ru
Как да се предотврати войната
Двама известни експерти от Русия и САЩ, Александър Динкин и Томас Грем, изработиха план, който, по тяхно мнение, ще позволи да се намери компромис между ултимативните искания на Москва за затваряне вратите на НАТО за постсъветските страни и категоричния отказ на Вашингтон да поеме такива задължения.
Своите идеи те споделиха в статия, публикувана на 10 февруари, 2022 г. Само две седмици преди започването на войната в Украйна.
Томас Грем е заслужил сътрудник на Съвета по международни отношения, бил е старши директор за Русия в апарата на Съвета по национална сигурност на САЩ по време на президентството на Джордж Буш-младши
Европа е на прага на война. Съединените щати и техните съюзници са убедени, че Русия планира нахлуване в Украйна и заплашват с „разрушителни“ санкции, ако тя предприеме тази стъпка. Москва категорично отрича съществуването на такива планове, твърдейки, че Киев се готви за настъпление в Донбас.
Руските военни маневри в Крим, Западна Русия и Белорусия нервират Запада, а НАТО увеличава силите си по границите на Русия, простиращи се от Балтийско до Черно море. Между тези рундове „на пресекулки“ дипломатите позволяват да се запази надеждата за разреждане на кризата без военен конфликт – макар изтеклата информация за конфиденциалния отговор на САЩ на исканията на Русия да се спре разширяването на НАТО да показват, колко далеч една от друга остават двете страни.
Съществува ли дипломатическо решение, което ще донесе скорошен мир и стабилност в неспокойния регион на Източна Европа? Съществува, но за това е необходимо да се разбере същността на сегашната криза. Не става дума просто за Украйна. Става дума за по-широко европейско урегулиране след края на Студената война преди 30 години, което, по мнението на Москва, й е било наложено в момент на крайна слабост и не отчита националните й интереси.
Последвалото разширение на Изток на евроатлантическите институции, и в частност на НАТО – военнополитическа организация, призвана да сдържа Русия – и Европейския съюз – икономическо общество, в което Русия никога няма да може да стъпи – по мнението на Москва поставя под заплаха сигурността и разцвета на Русия. Възродилата се Русия е изпълнена с решителност да установи, ако не и отново да обърне, този процес, използвайки всички необходими средства.
Това не трябва да ни удивява. Великите държави, веднага щом им се появи възможност, се стремят да преразгледат мира, който им е бил наложен след поражение в голяма война. Такъв беше урокът от Версайския договор след края на Първата световна война, който беше сключен без участието на Германия и Съветска Русия. Икономическият подем на Русия и бързата модернизация на въоръжените й сили в последното десетилетие, й дадоха възможност да оспори съглашението от времето на Студената война, в името на по-справедливо, по мнението на Москва, урегулиране.
Съединените щати ще бъдат неохотни да преразглеждат европейския ред, който доста добре служеше на техните интереси в течение на последните три десетилетия. Въпреки че без съществени корекции периодичните кризи, подобни на днешното съперничество, са неизбежни. За стабилен мир е необходимо интересите на Русия да бъдат отчетени, така че нейната дума да тежи и тя да има интерес от този европейски порядък. Задачата се състои в това да се намери такъв път напред, който да удовлетвори дори и минимално исканията на Москва за сигурност, без при това да изисква от САЩ и техните съюзниции да отстъпват от своите основни принципи и интереси.
Това може да се стори неизпълнима задача – как да се примири непримиримото? Как да се примири принципната настойчивост на САЩ вратите на НАТО да останат открити за членство на бившите съветски републики, в частност Украйна, с импепративното искане на Русия за предоставянето й на сфера на привилегировани интереси, включваща тези бивши съветски републики?
Разбира се, пътят напред не е лек, но съществува. За успешното му преминаване ще са нужни гъвкавост и творчески подход и от двете страни. Рискът от война, която ще се окаже катастрофална за Европа и преди всичко за Украйна, и заплахата от ескалация дори до ядрена катастрофа, трябва да напрегнат и концентрират умовете.
Ние и двамата сме заемали отговорни длъжности в своите правителства, и макар вече да не ги представляваме, смятаме, че сме намерили изход от това противостояние, който може да се окаже полезен за нашите страни.
Ние виждаме четири елемента на решението. Първо, ограничаване на военните операции по границите на НАТО и Русия. Второ, мораториум върху разширяването на НАТО на Изток. Трето, разрешаване на текущите и замразените конфликти в постсъветското пространство и на Балканите. И четвърто, модернизиране на Хелзинкските съглашения от 1975 г., които създадоха Организацията за сигурност и сътрудничество на Европа и формулираха съгласуваните принципи за междуправителствени отношения, легнали в основата на разведряването между Изтока и Запада.
Тези четири елемента трябва да бъдат съгласувани комплексно, въпреки че напредъкът ще върви с различни темпове по всяко от четирите направления. САЩ и Русия трябва да видят, накъде се движат, преди да пристъпят в ппредметни преговори по детайлите.
Ограничаване на военната дейност
За да се възстанови военната сдържаност на границите на Русия и НАТО, и двете страни могат да започнат с възкресяването на тези съглашения от времето на Студената война, които в последните години загубиха актуалност, тъй като или едната, или другата страна изгубиха интерес от спазването им. И двете страни са съгласни, че това е важна стъпка, макар Русия да настоява, че тя може да бъде предприета, само след решаване въпроса за разширяването на НАТО – още една причина, поради която всички аспекти на урегулирането трябва да бъдат на масата на преговорите едновременно, ако искаме да постигнем напредък по който и да е от тях.
Страните трябва да се договорят, как да се избягват опасните инциденти в морето или във въздуха. Те трябва да достигнат до нещо общо по Договора за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ), който регулираше военните действия в приграничните райони, като отчита съвременните реалии. Нужно е те да възобновят Договора за ракетите със среден и малък обхват на действие поне за Европа, тоест да не разполагат на континента наземно базирани балистични ракети със среден и малък обхват. За това ще е необходимо Съединените щати и Русия да отстранят разногласията, които доведоха до разваляне на договора през 2019 г., когато нито една от страните не беше готова да събере политическа воля за провеждане на технически корекции, които биха могли да намалят взаимната загриженост. Достигането на съгласие по тези въпроси ще отнеме време, както това ставаше с аналогични съглашения по времето на Студената война, но компромис безспорно е възможен.
Мораториум върху разширяването на НАТО
Разширяването на НАТО на Изток е ключово в днешните разногласия. Един от нас предложи да се въведе официален мораториум върху разширяването на НАТО в бившите съветски републики, включително Украйна, за 20-25 години. Другият предлага 2050 г. като срок за приключване на мораториума. В тези срокове няма нищо магическо – мораториумът трябва да бъде достатъчно дълъг, за да може Русия да заяви, че минималните й изисквания в сферата на сигурността са удовлетворени, и достатъчно кратък, за да могат Съединените щати убедително да заявят, че не са се отказали от политиката на отворени врати. Даже и да не успеят да съгласуват мораториум, е нужно да намерят взаимноприемлив начин да се разбере, че Украйна не се кани да влиза в НАТО в близките години, ако не и десетилетия – нещо, което американски и натовски официални служители с готовност признават в частно лице.
В същото време и двете страни трябва да се стремят към споразумение за ограничаване дейността на НАТО в Украйна и около нея, което касае интересите за сигурност на Русия, но, отново, не поставя под заплаха принципите на НАТО. Става дума за задължението на страните-членки на НАТО да не строят и да не заемат военни бази в Украйна, да не й доставят офанзивни системи въоръжения, способни да поразяват руската територия. В отговор, Русия би дала обещание да не разполага определени системи въоръжение в уговорена зона по украинската граница. Това не би било необичайна отстъпка от страна на членовете на НАТО. В основополагащия акт Русия-НАТО от 1997 г. НАТО се задължава да не разполага ядрено оръжие или съществени военни сили на постоянна основа в новите страни-членки. Разбира се, сега НАТО може да поеме допълнителни ангажименти да се въздържа от определен вид активности по отношение на държави, които не са членове на НАТО, ако това ще помогне да се намали загрижеността на Москва.
Урегулиране на „замразени“ конфликти
Текущите и замразени конфликти в постъветското пространство и на Балканите, включително Крим, Косово и Донбас, така или иначе са свързани с отцепване. Всички те могат да бъдат урегулирани на основата на една или друга форма на местна демокрация, отправна точка към което трябва да стане гласуването за изясняване волята на народа от тези региони. След което е необходимо да се постигнат редица технически съглашения за урегулиране на въпроси, които неизбежно ще възникнат в хода на мирното отделяне на територия от по-голямата държава. Точната форма на гласуване може да бъде адаптирана към конкретните обстоятелства за всеки конфликт. Не е задължително това да бъде референдум по въпроса за отделянето. В случаите на Крим и Косово, най-известните конфликти, за тази цел могат да послужат регулярно провежданите избори с уговорката, че за победа е необходимо квалифицирано мнозинство избиратели да гласува за кандидати, подкрепящи отделянето. Единствено нужно обстоятелство би било международното наблюдение на хода на изборите и последващото им сертифициране като свободни и справедливи, за да се отстранят всякакви съмнения в тяхната легитимност. Такова гласуване, несъмнено би потвърдило това, което мнозинството безпристрастни наблюдатели знаят и бездруго, като неотменима истина: Косово ще остане независимо, а Крим никога няма да се върне в състава на Украйна. Аналогично гласуване би могло да се използва за определяне на по-нататъшното развитие на отцепническите региони на Донбас, включително въпросът за Минските съглашения – трябва ли да бъдат в основата на разрешаването на конфликта или е нужно да се внесат някои незначителни корекции, за да се отчетат местните предпочитания.
Подновяване на Хелзинкските споразумения
Подновяването и модернизацията на Хелзинкските споразумения ще позволи да се създаде всеобхватно урегулиране, залагайки основата на десетилетен мир в Европа. В частност, двете страни трябва да постигнат съгласие по интерпретацията на десетте принципа, определящи отношенията между държавите, с които се съгласиха всички страни, включително: уважаване на суверенните права, самоопределение, ненамеса във вътрешните дела, изключване на заплахи или използване на сила и мирно разрешаване на споровете. Целта е създаване на стабилна основа за организация на европейската сигурност в бъдеще, отчитаща историческите събития и технологичните достижения, станали след 1975 година.
Постигането на всеобхватно урегулиране ще изисква значително време и усилия, но сега е времето да се започне. Както и преди пет десетилетия, когато Хелзинкските споразумения положиха началото на периода на разведряване, нито една страна не получи всичко, което искаше. И разбира се, нито една страна няма да капитулира пред наложения мир.
Окончателното регулиране ще бъде далеч от идеала в съзнанието на мнозина. Критиците на Запад вероятно ще го характеризират като „умиротворяване“. Но резултатът във всички случаи ще бъде по-добър от изхода на който и да е военен конфликт.
Източник: kommersant.ru, 10.02.2022 г.
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
