Българското събрание

<p>Нека да е ясно, на модерния човек е позволено единствено да бъде потребител, изборът на една или друга стока е неговото единствено право. При съвременните условия народите губят ускорено облика си, превръщайки се в потребители, лишени напълно от лостове за въздействие върху обществените отношения. &bdquo;Народовластие&rdquo; е понятие, което отдавна и напълно е изпразнено от съдържание &ndash; обезличеният народ не може да упражнява власт. И не, това не се отнася само за нашия многострадален народ, при нас всички тези обществени процеси само се развиват по-гротескно, с безсрамна арогантност и при наистина пълна ненаказуемост.</p> <p>Ясното съзнание за фалша и лъжата на съвременната така наречена демокрация е характерно за все повече хора, всички те все по-често няма да се задоволяват единствено с отредената им роля на потребители на често безсмислени и ненужни стоки. Очевидно е, че днес човечеството се намира на прага на създаването на нов тип обществени отношения. Не може да има никакво съмнение, че в относително недалечно бъдеще ще трябва да се очаква създаването на ново мощно обществено движение, въоръжено със съвсем нова идеология, насочена към драстична промяна на обществените отношения. Трудно е да се предвиди още отсега в каква посока ще бъде тази промяна, но със сигурност тя трябва да бъде насочена към повече справедливост в общественото устройство, към пълното изключване на вероятността властта да бъде окупирана от злонамерена политическа класа. Денят на промяната не би трябвало да е далеч.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42581_GNzJFr9hPsnZeUMrqnUnqnKBYKEQUe.jpg" /></p> <p><strong><em>Седалището и средищното място в пространството за събиране на народно събрание в средновековния Прилеп, изсечено в скалите най-късно през втората половина на ХІV в.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Един особено интригуващ паметник е разкрит при многогодишните археологически разкопки в средновековния български град Прилеп. Вътре в укрепената част на града и в подножието на владетелския замък на кралете Вълкашин (1366&ndash;1371) и Марко (1371&ndash;1395) се забелязва изсечен в скалата наклонен на юг широк подиум, в чиято северна част е оформено ясно различимо удобно седалище (Бошко Бабик, 1986). Едва ли могат да са многобройни тълкуванията на този паметник, който си остава единствен по българските земи и до днес, неговото предназначение ще трябва да търсим в областта на развитието на градското самоуправление в средновековна България &ndash; процес, чието начало е засега неуловимо. Във всеки случай особено през последната четвърт на ХІV в. признаците за градско самоуправление в повечето проучвани български средновековни градове са вече съвсем различими.</p> <p>Макар удобното седалище и средището на Маркови кули в Прилеп да е паметник, свързан несъмнено с градското събрание, отчетливи следи от изборност се откриват в историческите извори още у ранните славяни и прабългари. Въпреки това днес не знаем със сигурност как става наследяването на върховната власт в България дори и след 681 г. Твърдението, че великият господар Тервел (700/701 &ndash; не след 721) е син на господаря Аспарух (681&ndash;700/701) е само умозрително, принадлежността и на двамата към рода Дуло не е достатъчно основание до ги смятаме за баща и син.&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp; &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/42581_8fuTiOq5w1Rh3tdrEiFPQzg0PcGBGT.jpg" /></p> <p><strong><em>Възстановка с учебна цел на сградата на Сената в Цариград, построена на Форума на Константин в самия център на града около 330 г. В тази сграда заседава Сенатът, тук става избирането на новия император. Поради бързото разрастване на институцията, която в пълния си състав надминава 2000 души, през 360 г. е построена нова сграда на Сената, която е част от Големия императорски дворец. Въпреки това старинната сграда на Форума на Константин остава, изглежда, основна и съществува поне до края на ХІ в.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Всъщност, както и в съседна Византия, българските владетели до кханасюбиги Крум (802&ndash;814), изглежда, са избирани най-вероятно на общи събрания. Поне от 766 г. Събранието е институционализирано, през тази година според летописеца Теофан Изповедник то е свикано, за да свали от българския престол господаря Сабин (765&ndash;766). От текста на извора може да се направи извод, че същото Събрание поставя на престола господаря Умор (юли-август 766). Напълно възможно е бъдещите проучвания в старите български столици да дадат възможност някои от големите обществени сгради там да бъдат идентифицирани като сгради именно на това Събрание, така както нарочна сграда има например Сенатът в Цариград.</p> <p>И до края на VІІІ в., и в имперска България след началото на ІХ в. Събранието едва ли се е занимавало само с въпросите на наследяването на българския престол. Изглежда неоспоримо, че този comventos, както го нарича Теофан, е разглеждал значително по-широк кръг въпроси от обществено-политически характер.</p> <p>И през следващите два века и нещо Събранието не само продължава да съществува, но по всяка вероятност неговите пълномощия се разширяват и от народен събор то вероятно се превръща в съвещателен орган, призван да съдейства на владетелите. През ХІ&ndash;ХІІ в. изборът на владетеля е привилегия на войската, така е избран и провъзгласен за цар Петър Делян (1040&ndash;1041) под стените на Белград, който по това време е сред най-големите български градове.</p> <p>Точно по същия начин се развиват българските събрания и след края на ХІІ в. &ndash; всъщност истински народен събор избира и провъзгласява цар Петър Теодор (1185&ndash;1197) при търновската църква &bdquo;Св. Димитър&rdquo;.</p> <p>Твърде изобилните неясноти за състава и функциите на българското Събрание не са основание да пренебрегваме негово съществуване, във всеки случай традициите в българския политически живот, свързани с изборността на властниците, могат да помогнат за разрешаването на поне част от днешните ни проблеми, поне така изглежда.</p> <p>&nbsp;</p>