- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 15 Фев 2025
- 3455
- 42
Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
Заради изкривени тълкувания на международните счетоводни стандарти и спада на инфлацията до степен, че ако една държава от трите с най-ниско покачване на цените се извади от сметките, България никога не е била по-близо до влизане в еврозоната. Това стана ясно след днешното оповестяване на данните за инфлацията в Европейския съюз. У нас средногодишната инфлация е 2.6%, мерена според хармонизирания индекс, което ни поставя с 0.03 процентни пункта над критерия. Ако обаче сметките се закръглят или от тях се извади страната с най-ниско поскъпване на живота, България ще покрие критерия за първи път откакто през 2018 година декларира, че желае да извърви последните крачки до замяната на лева с евро.
Точно фактът, че нямаме никаква история за устойчиво покриване на инфлационния критерий, както и заради проблемите ни с публичните финанси, всяко добронамерено третиране от страна на Европейската комисия и Еврогрупата (страните в еврозоната и тези в чакалнята) ще е огромен политически компромис. Оптимизъм, че такъв може да се направи дава дневният ред на заседанието на Еврогрупата в понеделник 17 февруари, в който изслушването на българската страна е поставено на първо място.
За да стане ясно колко огромен е политическият компромис трябва да се посочи, че на касова основа, която е българската методика за осчетоводяване на публичните финанси, страната ни има дефицит от 3% спрямо БВП за миналата година. При преизчисляването му на начислена основа, който е определящият метод при оценката за готовност да приемем еврото, към отчетените три процента трябва да се добавят още 4.5 милиарда – сумата на всички неразплатени държавни задължения.
Това са още 2.2 процентни пункта спрямо БВП и при равни други условия ако страната ни ги добави към съществуващите три процента, ще отчете дефицит около пет процента спрямо БВП за миналата година. Това обаче няма да стане, а свиването на бюджетния дефицит, чрез прилагане на техниките от Международния счетоводен стандарт ЕСА2010 ще покажат колко голям е политическият компромис със страната ни. Не за друго, а защото при цялото море от информация и данни, които политиците дадоха в изказванията си, „на чужденците“ веднага ще им стане ясно, че всеки оптимистичен бюджет е огъване на международните счетоводни стандарти. Въпросът е, че те са създадени да се огъват. Ако това се прави с финансовия отчет на една компания, одиторите теглят чертата на допустимото огъване. Ако става дума за Европейския съюз, тогава ролята е на Евростат и Европейската комисия. Тя може дори и при дефицит над три процента спрямо БВП, да се произнесе, че той е временен, или се дължи на еднократни фактори и да го пренебрегне.
Миналата седмица се спекулираше, че дефицитът той може да се свие до 3.8% спрямо БВП. Последната информация на „Гласове“ сочи, че Министерство на финансите има идея как да го представи и на ниво от 3.01% от БВП.
Голямата разлика между българското и европейското отчитане е, че у нас смятаме само събраните и платените пари. Вместо това ЕК взима предвид също задълженията, вземанията, оценките на евентуалните вземания и задължения. Може да приеме различен обхват на понятието публичен сектор и например да признае включването на няколко печеливши държавни фирми, или дивидентите от такива. В хода на убеждаването страната трябва да бъде убедителна, че положителните преоценки имат устойчив характер. Всичко, което пречи, на своя страна трябва да се представя като неустойчиво във времето и ли дори като фактор с еднократно влияние.
Образно казано, международните счетоводни стандарти, както и специално ЕСА 2010 могат да приемат, че човек който тежи 150 килограма, е качил теглото си заради контузия, или заради заседяване у дома, като причиненото от локдауна срещу COVID19. Така вместо да погледне снимката на човека, само по чиновническа кореспонденция ще реши да го впише в списъка със здравите и стройните, вместо с наднормените.
Нещо друго също ще е сигурно. Ако България представи дефицит под три процента спрямо БВП за миналата година, то със сигурност той няма да е мерен по начина, по който беше измерен този за 2023 година.
За да не рискува да злепостави цялата Европейска комисия и Еврогрупата, ако ни дадат дата за присъединяване на 1 януари 2026 година, а само месец след замяната на лева с евро съобщим, че сме приключили тази година със свръхдефицит, е много вероятно, ако България все пак да повиши данъците. Това може да стане след като получим зелена светлина за еврото, и наред с евентуалната вълна от оптимизъм през второто полугодие управляващите временно увеличат ДДС, акцизи и може би дори осигурителната тежест.
Последното не трябва да се отдава само на борбата с еврото, а да се разглежда като обективна и реална необходимост. Макар и партиите да го отричат, идната седмица ще видим колко реалистичен ще е вторият проектобюджет за тази година, който изключва вдигане на данъчно-осигурителна тежест.
Едно обаче трябва да е ясно. Ако при насипното състояние в което се намират публичните ни финанси в момента и при положение, че никога за последните шест години България не е изпълнявала инфлационния критерий за допускане в еврозоната, да поискаме конвергентен доклад и дата за приемане на еврото от първи януари 2026 година, ще са огромен политически компромис. Ще е тотално изоставяне на принципите за устойчиво изпълнение на критериите от Маастрихт. И ще е аргумент, че еврозоната е в криза и в състояние на свръхзадлъжнялост заради непрестанните компромиси и отказа от обективно следване на някакви правила.
