Българските университети са неразпознаваеми извън България

<p>Като основен аргумент за своето решение Турският съвет по висше образование посочи придобилата размерите на организирана престъпност практика на фалшифициране на оценки от изпити и на самите дипломи. Знаем за такива опити и в други държави.</p> <p><strong>Все още имаме горчив спомен за подправената диплома на Калина Илиева </strong></p> <p>от Висшия институт за техника и икономика в Берлин. Но досега никоя държава не е отказвала да признава германски дипломи. В популярен всекидневник се твърдеше, че така Турция се стреми да спре изтичането на мозъци и пари от страната. Не става ясно обаче защо трябва да бъдат дискредитирани българските дипломи.</p> <p>Липсващото парче в анализите по темата в българските медии е състоянието на висшето и средното образование у нас. Публична тайна е, че всички наши участници в международни състезания по математика, физика, химия и информатика продължават образованието си в чужбина &ndash; това важи и за елитните гимназии, цели класове от които също колективно заминават за чужди университети.</p> <p><img src="/uploads/editor/matematika.jpg" alt="" /></p> <p><strong>Какво е състоянието на средното образование като цяло? </strong></p> <p>Според международното изследване PISA, което сравнява знанията на учениците в гимназиите от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (все пак претендиращи да са &bdquo;първият свят&rdquo;), нашите ученици имат изключително слаба подготовка по точните науки. И това е въпреки многобройните отличия на нашите състезатели, което препраща и към въпроса за нивото на подготовка на учителите в средното образование.</p> <p>В университетите се сблъскваме с невероятна инфлация на отличните оценки. Едва ли можем да се гордеем с факта, че авторитетни медии като "Ди Цайт" и "Дер Шпигел" посочват&nbsp; източноевропейските и азиатски университети като скъпи, но лесни "щандове" за докторски титли, където изискванията не са много високи и срещу подходяща сума всичко се получава.</p> <p>Въпреки големия брой статии, посветени на висшето ни образование, преобладава критика или самосъжаление, а трудно се открива анализ за мястото на българските университети в международната академична общност. Сякаш не е политически коректно да се дискутира тази явно табуизирана тема, в името на</p> <p><strong>тиражираните от министър Сергей Игнатов предимства на българското висше образование</strong> <strong>в Югоизточна Европа.</strong></p> <p>Като цяло българските университети са неразпознаваеми извън България, с изключение на няколко, проблясващи от време на време в международните рейтингови класации. Оправдани са опасенията, че ако в процедурите за атестация на университетите се въведат международно признатите академични критерии за оценка като брой публикации, цитати и т.н., много от тях няма да прескочат летвата.</p> <p><img src="/uploads/editor/sorbonne_199.jpg" alt="" /></p> <p>Уместен е и въпросът за научната подготовка на преподавателите във висшите ни учебни заведения. Общоизвестен факт е, че тук има сериозен дефицит, въпреки някои несъмнено добри учени. Несериозното отношение на някои преподаватели се транслира в</p> <p><strong>нихилизъм и незаинтересованост от страна на студентите.</strong></p> <p>В заключение нека да отправим един съвет към министър Сергей Игнатов: Нека не се сравняваме с Югоизточна Европа. Проведете истинска атестация на университетите с единни критерии, изработени на базата на международните критерии за академично оценяване. Освободете се от ненужния баласт, ангажирайте, ако трябва, срещу нужното заплащане, чуждестранни компетентни лица. Трябва да намерите средства за това &ndash; става дума за спасяване на образованието ни &ndash; при това не само висшето.</p>