България се отказа от идеята да бъде лидер на Балканите

<p>Вероятна причина е нарастващото влияние на мюсюлманска Турция не само като икономическа сила с огромен растеж на фона на световната икономическа криза, но и като политическа сила, черпеща енергия от имперското си минало и обърнала поглед едновременно и към ЕС, и към Близкия изток, зони с дългогодишно стратегическо значение във външнополитическите стратегии на Америка.</p> <p>Къде обаче е България и каква е външнополитическата й позиция? Каква роля иска да играе в тези процеси и какви цели си е поставила? Защо външният ни министър и правителството гледат от последните редове какво се случва по нейните граници?</p> <p>Външната политика на настоящото управление е в пълен синхрон с хаоса и непоследователността характерни за вътрешната му политика. Външнополитическите приоритети на правителството се сменят според намеренията и целите както на старите, така и на новоизгряващите велики сили. След приключване на посещението на германския канцлер Ангела Меркел следва посещение на руския външен министър. След това настъпва сериозно медийно раздвижване откъм американското посолство. В тази игра на &bdquo;пиян морков&rdquo; от време на време се включва и френският посланик, а за десерт на кратко и съдържателно посещение идва и министър-председателят на съседна Турция.</p> <p>Тази предпазливост и демонстрираното нежелание за конфронтация с големите играчи на европейската и международна сцена в защита на националния интерес обаче показва липсата на характер, познания и цели. В средносрочен и дългосрочен аспект всичко това ще създаде изключително негативен външнополитически образ на страната и ще даде основание на западните ни партньори, в това число и ЕС, да ни включат в списъка на ненадеждните и нелоялни членове на общността.</p> <p><strong>Вътрешнополитическите проблеми</strong></p> <p>Разбира се, случващото се в българската политика може в известна степен да се ползва като оправдание за хаоса във външната ни политика. Неспособни да решат бюджетните проблеми, предизвикани не само от световната икономическа криза, но и от неадекватното и на моменти твърде опасно поведение на министри като Симеон Дянков, управляващите напълно пренебрегнаха ставащото отвъд границите ни. По този начин те подариха на старите и нововъзникващи велики сили възможността за диктуване на дневния ред на Балканите, а ролята на България в този процес беше игнорирана.</p> <p>В желанието си да концентрира взимането на всички политически решения към себе си, премиерът се оказа напълно неподготвен за проведените досега срещи на високо равнище. Безспорно е и неговото пренебрежение към външнополитическите проблеми. Нито ги разбира, нито му носят гласове, нито влияят на позападащия му имидж. И така, изправен пред сериозни трудности у нас и неразбиращ външната политика, Бойко Борисов се поклаща тромаво между Меркел, Путин и Обама (Джеймс Уорлик), а ролята на външния министър в кабинета му е на статист, който върви след събитията и прави плахи опити да замазва външнополитическите гафове на премиера си.</p> <p><strong>Външнополитическата динамика</strong></p> <p>На този фон е напълно разбираемо нежеланието на Съединените щати и Европа да ни включват в своите инициативи, свързани с мирните процеси и интеграцията на страните от Западните Балкани към Европейския съюз. Това прескачане на България е сигнал за отношението на ЕС към страната. Добре е да си спомним, че дълго време бяхме &bdquo;остров на стабилност&rdquo; в един размирен и разкъсван от етнически и верски конфликти регион. Днешните покани към България за участие във форумите за Балканите са мотивирани единствено от факта, че все пак сме балканска държава. И така за периода от началото на мандата на това правителство България се превърна от център на европейската политика на Балканите в транзитна територия за трасетата на международната политика. Инициативата все по-охотно се поема от Турция и другата близка до Западните Балкани страна, която в същото време е и една от водещите държави в ЕС, Италия. Резултатът е превръщането на второстепенната роля на външната политика в приоритетите на правителството във второстепенна роля на страната ни във външната политика на Европа, и то в регион, в който бихме могли и би трябвало да бъдем лидери. За този лош резултат вина има както кадровата, така и коалиционната политика на кабинета. <br />Скептицизмът на Брюксел към българската външна политика е напълно очакван и нормален, след като за министър на българите в чужбина се назначава отявлен евроскептик и националист и в същото време се разчита на крайно националистическата, ксенофобска и антимюсюлманска партия &bdquo;Атака&rdquo; да е основен стожер на правителството. Впрочем вече се видя колко е крехка подкрепата на крайните националисти след скорошното посещение на турския министър-председател Ердоган.</p> <p>България е поставена пред ситуация, в която й се налага, преди да предприеме каквито и да било действия по отношение на процесите, случващи се на една ръка разстояние от нея, да се допитва до бюрократите от Брюксел. Вместо това можехме да извоюваме ролята на посредник между Европейския съюз и страните от Западните Балкани, но моментът беше изтърван и остава да чакаме следващата възможност. Предвид напредъка в мирния процес и ясното и трайно ангажиране на големите страни с делата в региона, изгледите такава да се появи в скоро време са нищожни.</p> <p>Сега можем само да гледаме отстрани в очакване на подарена покана за включване в събития, които считахме за наш стратегически външнополитически приоритет. С нищо не може да бъде оправдана пасивността на премиера Борисов и мълчаливото пригласяне на външния министър Младенов. А проблемът е, че нито единият, нито другият демонстрират намерение за промяна на курса.</p>