Борисов трупа власт, но не умее да я упражнява

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>Обедняването на мнозинството българи е основната причина, поради която Борисов и ГЕРБ губят доверие. Антидемократичността, погазването на законите и институциите и нарастващите подозрения за масови злоупотреби с власт са мотивите за критичното отношение на хората, които никога не са имали доверие на Борисов. В навечерието на изборите градусът на тяхната критичност към този кабинет вероятно ще нарасне.</p> <p>Ако процесът продължи да се развива както досега,</p> <p><strong>ще се стигне до победа на БСП</strong></p> <p>на парламентарните избори. Имат основание обаче съмненията, че левицата няма потенциал да разшири сегашната си електорална подкрепа и да се превърне в магнит за наказателния вот срещу ГЕРБ, който при всички положения ще е мощен и е възможно да реши изхода от изборите.</p> <p>На всички парламентарни избори от 1997 г. насам се е надигал мощен наказателен вот срещу управляващата партия в навечерието на изборите. Същината му се изразява в това, че много хора, чието недоволство от управлението е било пасивно, решават да го изразят активно чрез вот, насочен срещу управляващите. Във всички избори, с изключение на един, този вот се е привличал основно от бъдещия победител. Ситуацията в момента обаче наподобява именно 2005 г., когато</p> <p><strong>наказателният вот срещу управлението на НДСВ</strong></p> <p>не беше привлечен от БСП (а имаше такива очаквания), рекрутира електората в последния момент на неизвестната коалиция &bdquo;Атака&ldquo;, а освен това голяма част от хората, имащи готовност да положат такъв вот, просто се отказаха от участие в изборите. Затова и избирателната активност на тези парламентарни избори беше необичайно ниска.</p> <p>Вероятността нещата и сега да се развият по подобен начин не е малка. Но все пак са възможни различни сценарии, включително този - част от наказателния вот все пак да се концентрира в БСП, което би довело до убедителна победа на тази партия.</p> <p>ГЕРБ може да спечели изборите и да получи възможност за втори мандат, ако наказателният вот срещу управлението на тази партия се разпилее между формации, потъващи под 4-процентовата бариера, или остане пасивен. Поради това ще бъдем свидетели на активно партийно строителство до изборите, в много случаи стимулирано от управляващите.</p> <p><strong>Разбиването на СДС и привличането му за коалиционен партньор </strong></p> <p>може да се разглежда като част от подобна стратегия. Другата стратегическа линия на ГЕРБ ще е в отпускането на държавни ресурси с цел частично смекчаване на недоволството от това управление.</p> <p>Нещата могат да се изменят твърде много, ако движение &bdquo;България на гражданите&ldquo; се превърне в основен носител на наказателния вот. Това ще се изясни към март-април. Ако се случи, може неочаквано да се окаже, че има трети конкурент за спечелване на изборите. Това, което е сигурно отсега, е, че от ГЕРБ, а може би и от БСП ще хвърлят огромни ресурси, за да компрометират партията на Меглена Кунева и нейния лидер.</p> <p>Ако Кунева удържи на думата си, че няма да влиза в коалиция нито с ГЕРБ, нито с БСП, за управляващите остават твърде малко възможности да търсят коалиционен партньор след изборите, дори да ги спечелят. Трябва да си го произведат сами.</p> <p><strong>Но пък може да успее само сателит, </strong></p> <p>който в предизборната кампания рязко и радикално се обяви срещу тях. Това би увеличило политическото неудобство, което ще съпътства евентуалното му привличане за следизборен коалиционен партньор. Взаимно изгодното сътрудничество с ДПС и части от БСП (кои - може да види всеки, който си направи труда да погледне кой как е гласувал при избора на Венета Марковска за съдия в Конституционния съд) няма как да излезе на сцената, защото това ще отблъсне дори необикновено наивния български избирател.</p> <p><strong>Остават два изхода</strong></p> <p>- или ГЕРБ да използва част от технологичните си възможности за влияние върху изборния резултат, за да вкара в парламента свой коалиционен партньор, или да се окаже, че след тяхна евентуална изборна победа в новоизбраното Народно събрание има твърде много депутати, недоволни от своите парламентарни групи и желаещи да проявят гражданска отговорност и мъжество, като станат независими. Вероятно ще съчетаят и двата метода.</p> <p>Като цяло задачата на Борисов да удържи пълния монопол и върху публичната, и върху непубличната власт в България е необикновено трудна. Причината е проста - мнозинството българи вече не го искат. Той не успя да постигне популярността на</p> <p><strong>стандартния тип диктатор</strong></p> <p>от типа на Лукашенко в Беларус например, въпреки че създаде необходимите властови ресурси за това и въпреки че българският народ е подходящ за такъв експеримент, защото повечето хора у нас не се гнусят да живеят в диктатура. Причината е, че въпреки разкошния си талант на манипулатор, гъвкавостта и безскрупулността си Борисов не притежава другите качества, необходими за успешно налагане на диктатура - управленски умения, някаква визия за развитието на страната и държавническа отговорност. Той наистина умее да трупа власт и го доказа, но не умее да я упражнява в името на каквато и да е неегоцентрична цел, а такъв тип диктатура не може да бъде успешна, поне в Европа, или по-скоро - извън Африка.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във в. "Галерия".</em></p>