Автор: Георги Георгиев, "Гласове" Следвайте ни в Телеграм и Инстаграм
Политическата ни действителност само на пръв поглед изглежда отчайваща и безизходна. Усещането за хаос и безпорядък не отразява някакви автентични обществени настроения, а ни се внушава от политици и анализатори, които неистово се стремят да реабилитират авторитаризма на Борисов и свързаното с него историческото наследство. Затова и ни се натрапва постоянно, че последните три години представляват някаква безпътица, пречупила устрема на предишното десетилетие.
В интервю пред „24 часа“ Любомир Дацов ясно показа, че за икономическото развитие на България е необходимо да е на лице едно единствено условие- ГЕРБ да е извън властта. И изминалите 3 години са трагедия за ГЕРБ, не за България. Това, че не са стартирали някакви мегаломански проекти означава, че не са стартирали определени гигантски далавери. И тук отново страда най- много ГЕРБ. Тя е строго лидерска и клиентелистка партия и да стои дълго извън властта я убива истински. Тя загуби 140 000 гласа на последните избори точно поради слабия достъп до формална власт по време на кабинета на Денков и загубата на ключови градове по време на местните избори, и особено на София.
В този смисъл, ако Пеевски се надяваше да управлява посредством проектокабинета на Желязков, то Борисов преследваше много по- скромна цел - да върне надеждата на редовите гербери, че реставрацията на статуквото от преди 2021 г е възможна. Затова и така бе промотирано политическото предложение начело с Желязков. В определена степен то бе нагледен урок как се проваля създаването на нов кабинет.
Така или иначе, поредния седми неуспех на ГЕРБ да състави кабинет поставя тежко клеймо върху потенциала на партията и особено на нейния лидер. Само да си припомним колко приказки се изприказваха по време на сглобката, как Бойко Борисов виртуозно е разменил участието във властта срещу излизане от политическа изолация и е превърнал партията си във всеобщо търсен партньор. И точно този „пробив“ трябваше да оправдае унизителното положение, в което бе поставен ГЕРБ - първата политическа сила да подкрепя кабинет на малцинството на втората- ПП- ДБ. Нещо, което няма да се уморя да повтарям, е без аналог в световната история.
И накрая се оказа, че партията на Борисов си е останала все толкова токсична, колкото и преди 3 години. И за да съхрани този си имидж има основна вина точно нейният успех в очернянето на ПП- ДБ. Либералната десница претърпя чутовен провал, но той се превърна в мощен червен семафор, възпиращ всяко едно взаимодействие с Борисов и хората му. Под каквато и да била форма и с каквато и да било цел.
Единственият вариант остана ДПС, но то взе, че се разцепи. А и Борисов не гореше от желание да влезе в подобна комбинация. Явната колаборация с "Движението" го изпълва с неистов страх. В този смисъл е доста плиткоумно и лицемерно герберите да обвиняват ПП-ДБ, че не са поели риска да влязат в нова сглобка, при положение, че същите тези гербери бягат като дявол от тъмнян, когато стане въпрос те самите да се коалират с ДПС.
Сривът на Пеевски освен всичко друго, превърна ПП-ДБ във втората по големина парламентарна група и тя се оказа принудително въвлечена в процедурата за съставяне на кабинет, нещо, което тя всячески искаше да си спести.
ПП-ДБ се опитаха на пръв поглед много интелигентно да излязат от създалото се положение. Основно правило е, че когато ситуацията изглежда безизходна, трябва да се разшири контекста. И в това отношение предложената декларация бе стъпка в тази насока. Но тя така бе промотирана и аргументирана, че заприлича на чиста политическа шарлатания. Основното послание, което тя поднесе на обществото бе, че безцеремонно се отправя „неприлична“ оферта към президента, която всъщност представлява опит да се избяга от носенето на ясна политическа отговорност. Освен всичко друго, артикулацията на втория мандат допълнително усили тлеещото напрежение между ПП и ДБ.
Защото макар кумулативният ефект от техния политически провал да се изразява в загубата на 300 000 гласа и като основна причина да се сочи „сглобката“ с ГЕРБ (и ДПС), детайлният поглед разкрива една по- различна реалност. Всъщност отделните електорати на ПП и ДБ имат коренни различия точно по въпроса за коалирането с Борисов (и Пеевски). Тези на „Промяната“ бяха дълбоко разочаровани и реагираха гневно на това взаимодействие, докато градската десница има потенциала да го преглътне, без това да ѝ причини някаква голяма драма. Оттук и перспективата за нова „сглобка“ ужаси ПП, докато ДБ сякаш бе готова да поеме този риск.
В крайна сметка надделя позицията на ПП, но и в следващия парламент проблемът за „сглобката“ ще продължи да бъде актуален. И в „Промяната“ ще трябва да се определят не просто как ще реагират в бъдеще на него, но и от какви позиции ще го направят. Защото е видно, че сегашния им коалиционен формат става притеснителен и за двете си компоненти. И това особено добре го чувстват техните избирателни тела или това, което е останало от тях. Историята на провала на ПП е показателен пример за неспособността им или отказа им да следват настроенията на избирателите си и логиката на политическия си успех. Тяхната върхушка предпочете да заложи на идентичността, която съществуваше между нея и тази на градската десница като игнорира настроенията и характеристиките на собствения си електорат, който, за разлика от тях, не е идентичен с електората на ДБ.
Затова и кабинетът „Денков- Габриел“ разруши самото електорално ядро на „Промяната“, докато ДБ загуби само част от периферията си. ПП подцениха жестоко факта, че те се появиха на политическата сцена като изразител на интересите на общността на анти- ГЕРБ настроените хора в страната ни.
Между 300 000 и 600 000 българи определят своя глас на базата на това, коя политическа сила ще заема най- крайни анти- ГЕРБ позиции, но без да изпада в други крайности. През 2017 г тези хора подкрепиха БСП, после се преориентираха към ИТН, защото видяха в него по- действен инструмент за сваляне на Борисов и накрая припознаха ПП, точно защото те изглеждаха по- решителни от ИТН.
Това обяснява и защо БСП се сринаха внезапно през април 2021 г, ИТН през ноември 2021 г и днес ПП. Те загубиха или им беше отнет статуса на антагонист на ГЕРБ. Тук се крие и голяма част от обяснението защо спадна избирателната активност на последните избори- на тях нямаше политическа сила, която да олицетвори представата за нова анти- ГЕРБ сила. И към момента не се вижда появата ѝ на хоризонта. Което далеч не е случайно. ГЕРБ са се шлифовали да убиват опасните си политически конкуренти било като ги маргинализират и стигматизират, както се случи с РЗС на Яне Янев и „България без цензура“ на Бареков, било като ги приласкаят, подобно на „Атака“ и „Промяната“.
Новите избори са необходими на Борисов точно за да се затвърди сегашното статукво, за да бъде втълпено на обществото, че алтернатива няма или, ако има някакъв избор, той е между Главчев и Борисов. Решението на Конституционния съд се вписва идеално в този план.
Но заформяйки сложни сценарии и манипулации, Борисов и Пеевски са напът да вдъхнат нов живот на своите противници. И не е изключено да се повтори случката от 2020 г. Тогава Борисов и Гешев си бяха въобразили, че остава само да елиминират или дискредитират президента Радев и нищо повече не застрашава безметежното им властване. Обхваналото ги самодоволство ги направи слепи за натрупващото се напрежение в обществото. И когато то избухна, ГЕРБ понесе щети, които и днес не успява да преодолее.
Сега ситуацията е сходна. Тъкмо ГЕРБ и ДПС си помислиха, че са овладели напълно служебната власт и току- виж Бойко Рашков станал шеф на парламента. Ако се прокара и промяна в Закона за съдебната власт, която да блокира избора на нов главен прокурор и председател на ВАС, тогава вживелите се в ролята на големи политически сценаристи, ще попаднат в собствения си капан. И ще станат за смях в очите и на собствените им избиратели.
ГЕРБ - от изборна победа към следизборен тупик