- Автор: The American Conservative
- 10 Апр 2023
- 2131
- 14
Автор: Кармел Ричардсън, theamericanconservative.com Следвайте "Гласове" в Телеграм
Лекарствата за отслабване, като Ozempic и Mounjaro са същите добре познати неработещи решения на вечния проблем
Какво би станало, ако можехме да лекуваме менталните разстройства като променим химията в мозъка на пациента? Това е бил мотивиращият въпрос за Артър Саклър, патриархът на династията Purdue Pharma, поставен в книгата на Патрик Радън Кийфи „Империя на болката“ от 2021 година.
Това е предположение, което подхранва цяла индустрия от лекарства, предназначени да лекуват ментални състояния – от Валиум при тревожност, до селективни инхибитори на обратното захващане на серотонина при депресии (SSRI). И това е предположение, което наскоро беше поставено под сериозен въпрос, поне отчасти. „Теорията за химическия дисбаланс на депресията е мъртва“, съобщи The Guardian миналата година в статия, посветена на новостите в ново медицинско проучване, което заключва, че „няма доказателства в подкрепа на идеята, че депресията се причинява от смущения в мозъчната серотонинова система.“ Но както репортерът бързо добавя, това не означава, че SSRI не са ефективни. Означава само, че не знаем защо те работят.
Подобен въпрос беше повдигнат наскоро от Eli Lilly, този път не за депресията, а за отслабването. Може ли химията да убие лакомията? Фармацевтичната компания, която създаде SSRI Prozac сега се присъединява към Novo Nordisc в употребата на лекарства срещу диабет тип 2 като средство за борба с килограмите в размер на 300 милиарда долара пазарна стойност за Lilly. Дълготрайният ефект от тази употреба не е известен, но това не попречи Холивуд и неговите концентрични кръгове от микро знаменитости да се зариват с тези лекарства, до степен да се появи недостиг на химическите съставки, от които те се произвеждат, тъй като потребителите са решили да приемат директно съставките.
На химично ниво лекарства като Ozempic и Wegovy на Novo Nordisc работят директно. Получени от семаглутид, който мимикрира GPL-1 – хормон в червата, който по естествен начин предизвиква освобождаване на инсулин – те помагат на пациентите да освобождават повече инсулин, когато ядат и по този начин намаляват нивото на кръвната захар. Те също така имат ефект на забавяне на стомашната празнота, което намалява апетита на приемащия ги, както за храна, така явно и за други набавящи допамин дейности, като онлайн пазаруване (съпругът ми се вълнува от това). Хем загуба на тегло, хем мания по това. Бързото търсене в Гугъл на семаглутид или на тирзепатид дава проучвания и статии за ползите за отслабването и по този начин употребата му като лекарство срещу диабет вече остана на заден план. Тези лекарства не са само за Холивуд обаче и не са само за болестно затлъстяване. Една журналистка от The New Yorker разказва как ѝ е бил предписан семаглутид, когато споделила желанието си да свали 6-7 килограма от теглото си след раждането на дете, независимо че размерът на дрехите ѝ е „S”. Същата авторка съобщава, че Lilly и Novo Nordisc работят съвместно върху още дузина подобни лекарства за загуба на тегло и са похарчили грубо 10 милиона годишно за лобиране, да не говорим за похарчените от Nordisc миналата година 100 милиона долара за реклама на Ozempic.
По-специално фармацевтичните компании искат да станат свидетели на приемането на Закона за лечение и намаляване на затлъстяването, с който Конгресът ще задължи медицинската служба да покрива „лекарствата за хронично регулиране на теглото“, наред с други лечения. (И да, за онези от вас, които следят темата, това са същите онези лекарства, които Американската педиатрична академия препоръча, заедно с хирургията, за лечние на затлъстяването при деца на 13-годишна възраст.)
Макар че е подобно на Ozempic, новото лекарство на Lilly Mounjaro се смята за няколко степени по-силно, тъй като е на основата на тирзепатид, а не на семаглутид. За да опише разликата между двете лекарства, Хулио Розенщок, дългогодишен специалист по диабет, обяснява пред Wall Street Journal, че разговорното име на Ozempic е „горила“, защото е било най-мощното лекарство, съдържащо GLP-1 до този момент. “Но тирзепатидът действително е Кинг Конг“, казва д-р Розенщок.
Не е трудно да се разбере защо едно успешно хапче за отслабване е златен бизнес във фармацевтиката, дори и това хапче да е всъщност инжекция и дори и да върви с някои доста неприятни странични ефекти, от отпусната кожа и косопад, до гадене, повръщане и гастроинтестинални проблеми. Америка е твърде много хронично затлъстяла, а американците прекалено много се предоверяват на медицинските панацеи, за да си позволи фармацевтичната индустрия да остави тази златна възможност и да отстъпи пред неубедителните кампании за физически упражнения и здравословните училищни обеди на Мишел Обама. Има дори известна привлекателност в инжекцията, поне за някои хора. Тя е модерна, готина.
Но този малък нов помощник на майките не е много по-различен от стария. Може би Mounjaro няма да води до пристрастяване като Валиума, може би няма да има увреждащи дългосрочни странични ефекти, като възвръщане на теглото, импотентност и смущения на съня, каквито SSRI предизвикваше. Но едно е сигурно – то няма да излекува затлъстяването. Няма дори да го смекчи. По-скоро ще го замаскира.
Проблемът със SSRI не беше само в това, че теорията за серотонина и депресията е грешна, а по-скоро в това, че докторите твърдяха, че с помощта на хапче – продукт – ще разрешат проблем, който по неизбежност съдържа духовни компоненти. Същото е и с Ozempic, който вече е накарал приемащите го да вярват, че държат апетита си под контрол, докато всъщност просто са делегирали на едно лекарство отговорността за това, което сами не са успяли да направят.
За много от хората, прибягващи до Ozempic, Wegovy и Mounjaro става дума за апетит не толкова като неутолимо желание за храна като такава, или за нездравословна храна, а за определен физически облик. Инжекциите хранят този апетит, докато подтискат другия. По този начин, без традиционните прояви на хранително разстройство мъжете и жените могат да продължават с разстроеното си отношение към храненето.
„Усещането да не си зависим от това нещо носи някакво удоволствие“, казва един от потребителите пред New York Magazine, имайки предвид храната, а не Ozempic.
„Изведнъж вече съм нормално човешко същество. Вече не трябва да изяждам някакво гигантско количество мъртва плът.“
Апетитите, дори и онези, които не са лоши сами по себе си, имат навика да растат, когато ги храним. Има причина, поради която лакомията е един от седемте смъртни гряха – „капитални“ в смисъла на главни, от които произлизат стотици други грехове и които трябва да бъдат декапитирани, за да се убият техните производни. Тази нездравословна връзка с храната обсесивна по своята природа, води до множество порочни тенденции, включително неутолимото чревоугодие и хитроумното броене на калории и всеки, който твърди че е над тези неща, все пак не може да изяде и едно ядене без да му направи психоанализа.
Дори и Ozempic и другите подобни лекарства да не са сами по себе си пристрастяващи, същото не може да се каже за усещането, че сваляш килограми, че изглеждаш невъзможно кльощав или че просто контролираш положението.
Източник: theamericanconservative.com
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
