Асад или Ал Кайда-да видим какво ще избере Обама

Асад или Ал Кайда-да видим какво ще избере Обама
Асад или Ал Кайда - изберете сами... За Израел очевидно този избор не е труден. Да видим какво ще избере Обама. Най-важното е да се появи - или да се създаде трета възможност. Днес в Египет съзрява един необходим съюз между демократичната общност и армията, прогонил ислямиста Морси. Ако този съюз се беше случил в първата фаза на революцията на площад "Тахрир", Египет щеше да си спести Морси и днешните кръвопролития... Какви са възможностите в Сирия? Ще бъде подло за международната общност да остави ненаказана атаката с химическо оръжие - който и да я е извършил. Но кой го е направил?
<p>Режимът - както подозират западните лидери, или ислямистката опозиция - както смята бившият главен прокурор на Международния съд Карла дел Понте?</p> <p>Непримиримостта на страните в Сирия се подклажда - не на последно място - от реалистичното очакване, че победителите ислямисти ще изколят победените малцинства. Християни, алевити, арменци са по необходимост заложници на режима в Дамаск - подкрепят го като по-малкото зло.</p> <p>Има ли шанс за Сирия в едно истински светско и демократично движение на сунитското мнозинство, което да даде гаранции за неприкосновеност на малцинствата в сирийското общество?</p> <p>Без такова движение, което да привлече за съюзници значими общности сред малцинствата, Сирия трябва да избира между продължаваща гражданска - братоубийствена война и/или разпадане на страната на враждуващи помежду си анклави в резултат на взаимното обезкръвяване.</p> <p>Сирия може да се превърне в нещо, пред което ужасите на Ирак ще ни се видят бледи. Западът трябва да избягва лицемерна реторика и "умиване на ръцете" с ограничена интервенция, която само ще доотвори "кутията на Пандора" и ще даде шансове на Москва, Пекин и Техеран да разиграят "спасяване" на Сирия в свой собствен интерес.</p> <p>Или ще даде възможност на Ал Кайда и на другите радикални ислямисти да разширят завоеванията си по техния собствен "път към Европа". Ислямизмът е по-лош избор от светския авторитаризъм.</p> <p>Има ли Сирия шанс за нещо трето?</p> <p>Ако Египет успее да създаде светска демократична алтернатива, а Сирия излезе от гражданската война начело с едно светско демократично движение за национално помирение - "Арабската пролет" най-после би придобила някакъв разумен смисъл.</p>

Коментари

  • Комунист

    30 Авг 2013 9:28ч.

    Късно снощи (четвъртък), британският парламент отхвърли с 285 гласа („за” - 272) резолюцията на правителството за „твърд отговор на хуманитарната криза” в Сирия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • red

    31 Авг 2013 0:13ч.

    Едностранчив анализ, въпреки претенцията за нещо различно. Цитирам: ....ще даде шансове на Москва, Пекин и Техеран да разиграят "спасяване" на Сирия в свой собствен интерес... А нима САЩ не действат в свой собствен интерес с лъжите, които пробутват последната седмица? Защо интересите на другите големи държави по подразбиране да са лоши, а тези на американците - добри? А, да, защото сме на заплата в една НПО, която индиректно се финансира от американското правителство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Минчо Огнянов

    01 Sep 2013 15:58ч.

    На ви един кръчмарски анализ с реторични въпроси.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Vayu

    02 Sep 2013 14:06ч.

    Вари го, печи го, слугата си е слуга!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • национален социалист

    02 Sep 2013 21:05ч.

    Аз понеже не съм на заплата при Сорос гледам националните интереси на българския народ. А те са пълен разпад на Сирия, създаване на ислямистки територии, които да се вплетат във война с Израел и отцепване на кюрдските територии и присъединяването им към иракската част на Кюрдистан, която вече с уголемен размер и население да започне война в Турция за да присъедини тамошните си територии и съотечественици, а християните, алаутитети арменците да се присъединят с анклавите си към един голям Ливан и да избият тамошните ислямисти. Това е нашият интерес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чавдар Каменаров

    02 Sep 2013 22:03ч.

    Независимо, че в публичното пространство се промъкват някаква оскъдна информация, че виновниците за химическата атака са точно ислямистките бунтовници, то САЩ заемат точно обратна позиция и без категорични доказателства, обявяват, че режима в Дамаск, т.е. Асад е виновен за химическата атака. Защо е така? Аз мисля, че причината да обявят Асад за виновник за химическата атака е не самата атака, защото човешките жерстви при една такава политика нямат никакво значение. Тук емоциите не играят, а играят единствено само вечните интереси. Единствената причина според мен, САЩ да са твърдо срещу Асад е силното присъствие на Русия в Сирия при режима на Асад. Това не е по вкуса на САЩ и търсят повод, това да се поправи. Как, ето как, има химическа атака и обявяват, че зад тази атака, стои Башар Асад и толкоз. Единствената спирачка за САЩ е само изключително голямата заплаща от Ал Кайда, която след намесата им в полза на бунтовниците, вероятността Ал Кайда да си има държава става реална. Това също не е по вкуса на САЩ. Остава да разберем, кое ще надделее. Аз мисля, че атака от САЩ няма да има. Обама ще излезе с английския номер, че той иска, но Конгреса не му дава или нещо подобно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Чавдар Каменаров

    02 Sep 2013 22:13ч.

    Четох по-горния коментар на "НАЦИОНАЛЕН СОЦИАЛИСТ", защо си крие името не знам. Но ми се струва, че тези разсъждения са малко наивни. Залога на великите сили тук е твърде голям, за да даде на някакви кюрди или някакви други фракции или течения да си развяват байрака. Освен това Турция на фона на предполагаемите й врагове е твърде силна военно, за да се реализира този замисъл. По скоро целта на Турция е това, което недвусмислено заяви Ердоган в няколко речи, казани буквално за възстановяване на Неоосманска Турция с граници максимално доближаващи се до тези на Османска Турция. Това означава не само териториални претенции в Близкия Изток, но и териториални претенции и тук на Балканите. Дали тази политика ще е по вкуса на великите сили, тепърва ще разберем. От това зависи и нашата съдба, защото сме просто тук в сърцето на Балканите. Събитията сравнително бързо ще се развиват и нашата съдба зависи от това, до каква степен Русия и Китай ще са в състояние да отговорят военно на САЩ и съюзниците, но не нас да защитатат. Ако някой си въобразява, че Русия нас ще защитава, това означава че е голям наивник и фанатик. В този ред на мисли, ако Русия и Китай под някаква форма се съюзят и се превърнат в достоен съперник и военен контрапункт, има вероятност САЩ да са склонни, към една мощна и голяма Турция, която да се яви като бариера на източно-азиатския мастодонт. Ако това не стане, искам да кажа, ако руско-китайско съглашение не се осъществи срещу САЩ, то тогава имаме шанс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи