Арх. Богдана Панайотова: София строи до реките, все едно водата ще пита за разрешение

София от години строи така, сякаш реките, деретата, подпочвените води и заливаемите площи са досадна подробност, а не част от реалността на града. В София темата за строителството край водни течения дълго беше третирана като периферен устройствен въпрос. Вече е ясно, че това не е просто локален
технически проблем, а системен риск за безопасността на хората, устойчивостта на средата и лошо градското управление.

Водата е опасна. Тя е непредвидима. И когато институциите се държат така, сякаш всичко може да се оправи с подпис, тълкуване или отлагане, опасността не намалява, а расте. Мерките срещу природните рискове се правят предварително, а не след като стане трагедия.

Чакаме ли в София да се случи нещо като „Бисер“ или „Елените“, за да признаем, че проблемът е реален?

Софийското поле не е празен терен за усвояване

На територията на София има водни течения и водни площи с обща площ около 40 кв. км. Богатото на водни обекти Софийско поле е едновременно природен ресурс и сериозно инженерно предизвикателство. Това означава, че градът живее върху водна система, която трябва да бъде управлявана, пазена и отчитана във всяко устройство решение, а това изисква висока степен на координация, компетентност и дългосрочно мислене.

Вместо това в последните години се наблюдава обратното.

Речни корита и дерета се застрояват. Подпочвените води се игнорират. Липсата на дъждовна канализация се подценява. И накрая всички се “чудят” откъде идват “неочаквани” наводнения, ерозията, пропаданията и проблемите с експлоатацията.

Три взаимосвързани теми, един общ риск

Първата е опазването на терените за водни течения - реки, дерета и други естествени водни коридори. В много случаи те се третират не като чувствителна инфраструктура на средата, а като резерв за застрояване, частично усвояване или локално „пренареждане“.

Втората е липсата на адекватно отношение към подпочвените и минералните води. Те имат пряко значение за почвената стабилност, за риска от ерозия, осушаване и пропадане и за безопасността на сградите, както и за необходимостта от защитни и сервитутни режими.

Третата е липсата на изградена дъждовна канализация в значителни части от територията, като това не е само софийски проблем, а национален. При интензивно уплътняване и застрояване на зони без необходимата инфраструктура, водата остава на повърхността, защото няма нито естествено попиване, нито изградено отвеждане.

В големи части от София строителството продължава, а водата няма къде да отиде. Уплътнява се територията, намалява попиването и всичко остава на повърхността.

Тези три дефицита не се конкурират по важност и не действат поотделно. Те се наслагват и заедно създават реалния риск. Когато водните течения се застрояват, подпочвените води се игнорират, а дъждовната канализация липсва, рискът не е бъдещ, а настоящ.

Всеки има функция. Никой не носи цялата отговорност

Един от най-големите проблеми е липсата на координация между институциите. След случая „Елените“ в качеството си тогава на главен архитект на София организирах работна среща с всички общински и държавни органи, които имат отношение към поддържането и опазването на коритата на водните течения. И тогава се видя най-важното – няма координатор.

Всеки си изпълнява нещо по закон. Но никой не отговаря за цялото. Никой не държи процеса. Никой не гарантира, че отделните действия водят до общ резултат.

А когато никой не отговаря за цялото, системата неизбежно започва да работи в полза на по-силния натиск. Липсва ключова наредба, а без нея системата е с вързани ръце. Най-сериозният установен проблем тогава беше липсата на наредба за специализираните карти по Закона за кадастъра.

Точно заради това върху речни корита и дерета се допуска неправомерно застрояване. Кадастралната карта показва основно собствеността, но не съдържа всички елементи, които са жизненоважни за безопасността – заливаеми площи, водни коридори, чувствителни терени.

Материали може да има. Данни може да има. Карти от „Софийска вода“ и от басейновите дирекции може да има. Но докато я няма тази наредба, те не могат да станат официална част от кадастралната основа. Тоест държавата и общината имат информация, но нямат волята да я превърнат в действащ механизъм за превенция. Докато липсва наредбата за специализираните карти, всички знаят къде е рискът, но никой не е длъжен да го “вижда” официално.

Когато навременният контрол започне да работи, но бързо бива спрян

След тази координационна среща беше взето решение да се създадат постоянни съвместни групи за обход на водните течения, които да идентифицират проблемните участъци и да търсят решения в реално време. Тази инициатива имаше потенциал да създаде работещ механизъм за превенция, с участието на всички контролни органи. Тази инициатива беше спряна от кмета Терзиев.

Като главен архитект наредих проверки на последно издадени разрешения за строеж в заливаеми площи на некоригирани реки и дерета. Бяха проверени строежи при Драгалевска река и бяха съставени констативни актове за спиране на строителството. В началния етап на подобни процеси контролът е най-ефективен, защото именно тогава има възможност да бъде предотвратено необратимото. Но проверките бяха прекратени. Строежите не бяха спрени.

Такъв беше случаят с проверки при строителство в близост до некоригираната част на Драгалевска река в район “Лозенец”, където бяха съставени констативни актове за спиране. Вместо тези действия да бъдат доведени докрай, проверките бяха прекратени, а впоследствие “Басейновата дирекция” издаде нов документ, с който практически отмени своето предходното условие, че строителството може да се допусне едва след корекция на речното корито и така на практика “узакониха” продължаващото строителството, без да бъде изпълнено първоначално поставеното условие за корекция на речното корито. Няма дори да коментирама че и първото и второто становище на “Басейнова дирекция” са издадени след издаване на разрешение за строеж от районния главен архитект, което е само по себе си закононарушение. Тук вече не говорим за технически спор. Говорим за управленско решение с пряко значение за риска.

Бях обвинена, че с действията си съм искала да злепоставям районни кметове от определени партии. Само че водата не гласува. Не членува в партии. Не се съобразява с политически комфорт. Днес строежите край некоригираното корито на Драгалевска река вече са факт.

Строителството върху коритото на „Боянска бара“ - още от същото

Същият модел се вижда и при строителството върху коритото на “Боянска бара” в район „Триадица“, при което е предвидена около 40 000 кв.м разгъната застроена площ върху дере, през който преминава водно течение.

Разрешението е издадено, без реално да бъде отчетено, че през терена преминава водно течение. Още по-проблемно е, че в документи по безопасност и здраве е заложено „преместване“ на коритото, без да е налице законово основание за подобно действие. Действащият ред не допуска частно, локално и имотно „преместване“ на речни корита. Корекции на реки на територията на София се извършват от Столичната община, с общински проект и и за цялостно решение, а не за удобство на един имот и за обслужване на единичен инвестиционен интерес.

Законът не допуска подобно „преместване“. Случаи като този поставят и друг въпрос: каква е отговорността на проектантите, на строителния надзор, на разрешаващите органи и на контролните институции, когато се допуска процес, който очевидно не почива на прилагане на нормативната уредба.

Докато тази отговорност не се търси реално, незаконните практики ще продължат да се представят като нормален строителен процес, а системата ще възпроизвежда същите резултати.

Канализацията липсва, но строителството не чака

Наред с всичко това, София има и стар, добре известен, хроничен проблем – големи територии достатъчно изградена битова и дъждовна канализация.

Общият устройствен план отдавна е отчел необходимостта от разширяване на съществуващите колектори и от изграждане на допълнителни трасета там, където новото строителство надвишава капацитета на инфраструктурата.

Изпълнението обаче е бавно, а междувременно строителният натиск не намалява.

Решения като отказа на Столичен общински съвет миналата година да подкрепи изграждането на Владайския колектор показват липса на последователност. Инфраструктурната политика не може да се ръководи от краткосрочни
политически съображения, когато става дума за системи с пряко значение за безопасността и развитието на града.

Незаконните канали и зауствания са навсякъде и всички мълчат

Незаконни битови и дъждовни канали има в цяла София. Те се ползват, но не могат да бъдат включени в активите на експлоатационните дружества, не могат да бъдат поддържани както трябва и не могат да бъдат третирани като законна публична инфраструктура.

В София масово са изградени незаконни битови и дъждовни канали. Независимо че в миналото са издадени над 300 акта за търпимост от тогавашната ДАГ, тези съоръжения остават незаконни.

И точно тук е проблемът: щом са незаконни, те не могат да бъдат включени в активите на „Софийска вода“, например, не могат да бъдат поддържани, не могат да бъдат картотекирани, а в същото време се ползват. Това не е само софийски проблем. Същото е налице и по Черноморието. Нов всички мълчат за него.

Има начин част от тези съоръжения да бъдат легализирани и да придобият законов публичен статут. Но това изисква грамотна промяна в законодателството, така че да се докаже безопасното им ползване и да се създаде възможност те реално да влязат в експлоатационните системи.

“Листчетата” наречени акт за търпимост не решават проблем. Те не правят незаконното законно. А през последните години именно този абсурд беше използван в София, включително и като формално основание за въвеждане в експлоатация на сгради, които ги ползват.

Не беше решение и идеята по времето на служебния министър на регионалното развитие арх. Иван Шишков тези съоръжения просто да се обявят за „търпими“. Не беше решение и последващото предложение по времето на министъра на регионалното развитие Андрей Цеков, едва ли не да се допуска въвеждане в експлоатация на незаконно строителство. Това е нелогично, незаконосъобразно и не гарантира безопасността. С право тези идеи не бяха приети в парламентарните комисии. Няма как публична техническа инфраструктура да бъде обявявана за „търпима“. Такова нещо не съществува и никъде в света.

Същото важи и за незаконните зауствания, незаконните премоствания и локалните „корекции“ на водни течения. Те отдавна са масова практика - незаконни зауствания на битова канализация, незаконни зауствания на дъждовна канализация, незаконни премоствания., незаконосъобразни корекции, включително вкарване на водни течения в тръби, както стана в „Елените“.

И така стигаме до един друг нормативен абсурд. ЗУТ допуска строи нискоетажно застрояване, до 10 метра височина, без битова и дъждовна канализация.

Представете си жилищен блок с такава височина, с неограничен брой апартаменти или складова база независимо от площта ѝ или обществена сграда да функционират с изгребна яма.

Подобно решение би било допустимо за еднофамилни и двуфамилни сгради, за вили, за ограничени случаи. Но не и за големи строежи.

Показателен е и примерът с жилищен блок в район „Студентски“, при който на хартия е предвидена изгребна яма, а на практика сградата е заустена директно в близко водно течение. Всички актове за скрити работи - именно тези, с които после се доказва законното изграждане на заритите и невидими след края на строителството елементи, са подписани от проектант, строител и строителен надзор. Тоест съставени са неверни документи, за да може сградата да бъде въведена в експлоатация. Сградата влиза в експлоатация. И всички по веригата се държат така, сякаш проблем няма.

Проблем има. И той не е само екологичен. Той е и здравен. А казуса в район “Студентски” не е единично отклонение, а натрупана практика в цяла София.

Ето така, заради лично облагодетелстване на участници в строителния процес, се създава риск за здравето на хората и се допуска незаконно замърсяване на водните течения.

Ако някой направи реален анализ на всички тези „документално“ съществуващи изгребни ями, ще стане ясно, че огромна част от тях изобщо не се ползват по предназначение. Това е известно и проследимо. И въпреки това те продължават да служат като параван, за да се разрешава ново и ново строителство в райони без канализация.

Незаконните сметища в деретата също са част от проблема

Има ги. Всички ги виждаме. Но никой не иска да ги назове. Незаконни сметища и отпадъци по действащи дерета съществуват и когато дойде водата, тя ще мине именно оттам, където днес някой си затваря очите.

Това е безстопанственост и безотговорно отношение на на районни администрации, на общински органи, на държавни органи. Ежедневно доказателство, че често бизнесът е по-силен от администрацията и властта. И че когато няма политическа и институционална подкрепа за контрола, следват заплахи, натиск, корупционни схеми, „търпимост“ и саморазправа.

Законодателните пропуски вече имат цена

В действащата нормативна уредба има очевидни пропуски. В Закона за водите например ограничението за строителство в заливаеми части е формулирано по начин, който засяга жилищните сгради, но не поставя същата яснота за други видове обекти, включително такива с масов достъп на хора. Това е трудно защитимо от гледна точка на обществената безопасност.

Подобно е положението и при строителството в урбанизирани територии около реки и дерета, където липсват достатъчно ясни, еднозначни и практически приложими правила.

Същото е и в Закона за устройство на територията. Допуска се ниско строителство до 10 метра без канализация. На практика това позволява големи сгради да се реализират с изгребни ями, които често изобщо не се ползват по предназначение, а служат само като формално прикритие за разрешаване на строежа. Тези пропуски са видими и могат да бъдат коригирани сравнително бързо. Но за това е необходима политическа воля и административна последователност.

Не са нужни нови визии, картинки и анализи на анализите - нужни са решения

Не са нужни нови презентации, визуализации и анализи на анализите, които да обясняват очевидното. Нужни са няколко едновременно развивани линии: ясни законодателни поправки, приемане на наредбата за специализираните карти, възстановяване на координацията между институциите, силна управленска ръка, компетентност и реален контрол върху разрешаването на строителство и поддръжка на съществуващата инфраструктура.

Но над всичко това стои нещо по-важно: управленска воля, защото когато системата разчита повече на временни интерпретации, отколкото на последователни правила, рискът неизбежно се прехвърля върху гражданите. Именно това е залогът тук. Не спор между администрации, нито спор между отделни политически фигури. А въпрос на безопасност, предвидимост и способност на града да управлява собствената си среда.

Трябва да има контрол върху районните администрации при разрешаването на строителството. Трябва да има контрол върху проектантите и строителните надзори, които по закон носят огромна част от отговорността и са длъжни да познават законодателството.

Защо в София контролът се оказва практически невъзможен

За Столичната община всичко това е почти невъзможно и по още една причина. Съгласно чл. 5 от ЗУТ главният архитект е експертният координатор и ръководител на контрола по устройството и строителството. Това обаче е неприложимо в София, след като кметът и Столичният общински съвет му отнеха незаконосъобразно функциите с новоприетата структура. Главният архитект вече няма ръководните и контролните функции, които законът му възлага, няма и нито един служител на свое подчинение. А именно на главния архитект са възложени и контролните функции по отношение на главните архитекти на районите.

Това са специални правомощия. Те не могат да се упражняват нито от кмет, нито от районен кмет, нито от заместник-кмет. Парадирането с желание, без компетентност и без разбиране на проблема, няма как да даде резултат. Чрез структурни решения бяха отнети именно онези функции, без които координацията и контролът остават само “на хартия” или “по поръчка”.

Това не е нито дребен административен спор, нито демонстрация на политически мускули. Става въпрос дали управниците на града разбират и могат да управляват риска.

И да, корупцията убива, не само в големите скандали и големите катастрофи, но и в дребните „компромиси“, които после стават причина за големите щети.

Време е професионалните камари да спрат да пазят статуквото

Всички камари на проектанти, строителни надзори и строители е крайно време да започнат да търсят отговорност от собствените си членове, вместо да се занимават с лобистки изменения на закони и да поддържат топли връзки с властимащите. Те трябва да работят за реална и лоялна конкуренция между компетентни, почтени и можещи професионалисти, а не да защитават статуквото и неговите удобни схеми.

Надежда има, но само ако има политическа воля и решителност

Волята е политическа. За да има координация между всички процеси, свързани със строителството, законът ясно е посочил ръководителите и координаторите, за градовете това са главните архитекти, а за държавата, министърът на регионалното развитие. Именно Министерство на регионалното развитие е основният координатор и водещото министерство при всички наредби и закони, свързани със строителството.

Властта, общинска или държавна, не означава да назначаваш “свои” хора на отговорни позиции и после тепърва да ги обучаваш на терен. Властта означава да носиш отговорност чрез обмислени решения, с подготвени и доказани специалисти, които могат да създават ред, да го отстояват и да се грижат за безопасността на гражданите.

Всичко това може да бъде актуално и утре, и след две години, и след пет. Освен ако най-сетне политиците не решат, че безопасността на хората е по-важна от удобството на системата и от комфорта на онези, които печелят от бездействието им.

Все пак надеждата за доброто бъдеще на София остава. Но надеждата сама по себе си не е политика, нито контрол. Не е и управление. И със сигурност не ни пази от това, което природните стихии могат да причинят.

Източник: offnews.bg