- 26 Авг 2024
- 3052
- 48
Автор: Веселин Киров за "Гласове"
Досега Френската република винаги е била сочена като пример за една развита демокрация с функциониращи институции и социална справедливост, както и свобода на словото. Всъщност последното е записано като основно човешко право в чл. 11 на Декларация за правата на човека и гражданина от 1789 г., която е част от Френската конституция и от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. “На хартия“ Франция го докарва, обаче практиката показва, че в днешни времена законите се интерпретират меко казано, спрямо текущия геополитически ракурс.
Световната общност вчера разбра, че Павел Дуров, основателят на най-бързо разрастващата се социална платформа Телеграм, беше арестуван на френското летище Бурже, като военнопрестъпник или човек, извършил престъпления срещу човечеството. Официалната версия е, че френската служба, отговаряща за борбата срещу насилието върху непълнолетни (Ofmin), е издала заповед за арест срещу Дуров във връзка с разследване за престъпления, вариращи от измама до трафик на наркотици, киберпрестъпност, тероризъм и измами. Павел Дуров е обвиняван за това, че не предприема действия срещу използването на неговате платформа Телеграм от абонатите и и по-точно чрез липса на сътрудничество с разследващите френски органи.
Казано на по прост език, Павел Дуров е виновен, че не желае да предостави достъп до платформата си на френските (а всъщност и на западните) власти. Това буди недоумение, тъй като редица други платформи, сред които Х на Елон Мъск, Фейсбук, Инстаграм и Whatsapp също се опитват да убедят своите потребители, че съобщенията им са криптирани и никой освен участниците в определена дискусия няма достъп до информацията и съобщенията. Нагледно, пред очите на целия сват, е представена избирателната справедливост на западния свят, който години наред ни беше сочен за пример и натякван като единствената алтернатива на разпадналия се източен блок. Свободата, равенството и братството май се използват доста избирателно от френските власти върху собствените им граждани (Дуров освен руски има и френски паспорт). Редица френски политици, сред които и сегашният президент, са нарушавали законите на собствената си страна, но никакви последствия не последваха. Еманюел Макрон не беше разследван, след като в разгара на президентските избори през 2022 г. се разбра, че е платил над 2 млрд. евро на консултантите от Макинси, за да управляват Ковид пандемията, според някои в остро нарушение на законите за обществените поръчки. Никола Саркози, чиято президентска кампания най-вероятно ще се докаже, че е финансирана от Муамар Кадафи, няма кой знае какви проблеми със закона, Марк Зукърбърг, чиито компании не плащат почти никакви данъци във Франция е толериран, че даже и чест гост в Елисейския дворец, нищо че неговата компания Фейсбук е печално известна в последно време с ширещата се цензура и заглушаване на всяко “алтернативно“ мнение.
Зад скандалния арест на Дуров седи само и единствено желанието на французите (т.е. американците), да овладеят информацията, споделяна в Телеграм и нищо повече. Телеграм се наложи като алтернатива на традиционните медии и все повече хора се информират за ставащото по света именно от там. Да не говорим за ролята на платформата в руско-украинския конфликт. Ежедневно редица военни кореспонденти от двете страни споделят информация за случващото се на бойното поле. Консолидацията на една такава информация би дала огромно предимство, ако попадне в ръцете на която и да е от враждуващите страни. Именно към това се стреми западът, а не към опазването на някакви човешки права, които за пореден път се използват като параван за достигането на геостратегически цели.
В случая Павел Дуров е жертва на собствената си амбиция да бъде наднационален, независим и международен играч. През 2014 г. той напусна Русия, защото според неговите думи му е бил поискан достъп до социалната мрежа ВКонтакте от руските власти. Започна да търси място за своите бизнес идеи първо в Швейцария, а после във Франция, като получи френски паспорт като подарък от френския президент Еманюел Макрон. Иронично е, че няколко години по-късно именно Френската държава го изнудва и арестува за същото това, от което той се е страхувал в Русия, въпреки че в родината си Дуров не го е грозял затвор нито някога му е било повдигано обвинение. Изводът е, че ако си талантлив в нещо, то винаги е най-добре да се развиваш в собствената си държава, а не да търсиш късмета си по света. Така правят най-успешните американски предприемачи, защото знаят, че ако има някаква заплаха за бизнеса им, чичо Сам ще се погрижи, те да получат адекватна защита. Пример за това са корпорациите Google, Amazon, Facebook, Apple и Microsoft, на които Макрон искаше да увеличи данъците във Франция, но едно телефонно обаждане от Президента Тръмп и няколко заплахи убедиха Макрон, че това не е добра идея. Такъв можеше да е и случаят с Дуров, ако си беше седял вкъщи.
В текущата ситуация, нищо не може да помогне на Павел Дуров освен собствените му адвокати. Грозят го до 20 години затвор. В сегашната геополитическа обстановка не е ясно дали той ще получи справедлив процес и дано да избегне съдбата на Джулиан Асанж. Ясно е, че процесът срещу Дуров ще е политически по примера на тези срещу Доналд Тръмп и всяка друга публична личност, дръзнала да се противопостави на пълзящата неолибералната диктатура, която е обсебила всяка част от политическото устройство на западния модел. Последната нейна жертва явно се вижда, че е правосъдната система. Щом милиардер, с всичките привилегии, които произлизат от това като Павел Дуров може толкова бързо да бъде занулен, какво остава за обикновените хора.
