Америка избра статуквото

<p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Президентът Обама беше преизбран при безработица от 7,9 на сто &ndash; най-високата възможна, на фона на която е бил преизбиран американски президент след Франклин Рузвелт.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Да не говорим, че няма нито един президент след Рузвелт, който да е бил преизбиран на фона на толкова лоша икономика &ndash; нито Джералд Форд, нито Джими Картър, нито Джордж Буш-старши.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Преизбраният президент освен това отново ще се изправи срещу републиканска Камара на представителите, колкото и да му помагат малко по-многобройните сенатори демократи.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Противопоставянето на двете партии може да се окаже непременна част от това статукво, което само се задълбочава с втория мандат на Обама. Но то ще зависи частично и от това как републиканците ще разчетат изборните резултати. Дали ще си помислят, че изборите са знак за един отслабен президент, който е минал на косъм и затова си струва да бъде удрян с агресивна и безкомпромисна опозиция? Или ще се вгледат в собствените си загуби, за да напипат по-традиционен, по-миролюбив и по-кооперативен подход в Конгреса? Единственото, което можем да кажем, е, че техните фракционни борби ще бъдат точно толкова напрегнати, колкото беше и току-що завършилата кандидат-президентска кампания.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Но и Белият дом на Обама сега е изправен пред същия стратегически избор, само че с по-единна партия зад гърба.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Покрай уникалното съвпадение между изтичането на срока за данъчни облекчения и съкращения на федералните разходи сега се задава фискален срив. Дали президентът ще се опита да го избегне като жертва току-що получения капитал на доверието и започне да търси компромисно решение с републиканците по пътя на преговорите? Или ще действа на парче, като издейства лесни за преглъщане компромиси, вместо да се вгледа в цялостната картина?</p> <p style="margin-bottom: 0cm;"><strong>Външната политика</strong></p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Най-вероятно няма да има големи промени във външната политика на САЩ в новия мандат. Антитероризмът ще си остане топ приоритет, изтеглянето на военните части от Афганистан ще продължи, санкциите и международният натиск над Иран ще се развиват, а що се отнася до Сирия, засега няма индикации, че там предстои по-сериозна намеса.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">По-непредвидими са съвсем други аспекти на тази политика &ndash; например подхода на демократите към имигрантите или към климатичните промени. И републиканците може да се впуснат да им громят демократичните инициативи както могат. Но могат и да стиснат ръце, не се знае. Ако републиканците се откажат от противопоставянето, това би могло да е само в резултат от вглеждане в екзит-половете или в демографските трендове.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">На тези избори жените отново масово подкрепиха Обама &ndash; 55% гласуваха за него, срещу 43% за Мит Ромни. Потокът женски гласове към демократите в САЩ се откроява вече достатъчно силно в президентските избори.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Същата забележка важи за гласоподавателите, които не са от бялата раса. Те също масово гласуваха за Обама. А точно това население нараства с около 2 % на всеки четири години. Бялото население пък намалява с около 2 % на всеки четири години.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">През лятото републиканският сенатор Линдзи Греъм изпадна в момент на откровение и заяви пред &bdquo;Вашингтон Поуст&ldquo;: &bdquo;Ние много силно изоставаме в демографски план. Не успяваме да излъчим достатъчно много ядосани бели мъже, които да се задържат в нашия бизнес&ldquo;, каза той.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Сега насреща им седи президент, който може би изглежда същият, но обстоятелствата със сигурност са го променили &ndash; той е натрупал опит, знае, че най-страшните години на кризата са зад гърба му, и не го сковава мисълта, че тепърва ще трябва да се бори и за преизбирането си. Това може да се окаже един съвършено различен лидер през този втори и последен мандат.</p> <p style="margin-bottom: 0cm;">Само Вашингтон си остава същият &ndash; със същите политици и същите съотношения на силите, призвани да пазят статуквото.</p>