Ало, президентът е...

<p>Според информациите, на 12 декември президентът Вулф се опитал да се свърже по телефона с главния редактор на таблоида "Билд" Кай Дикман, за да се оплаче от заплануваната за следващия ден статия с разкрития. Дикман обаче го нямало, а президентът, явно бесен, записал съобщението си на телефонния му секретар.&nbsp;Вулф се оплаквал невъздържано от&nbsp; разследванията на "Билд" и дори заплашвал с "окончателен разрив" с издателство <em>Шпрингер</em>, ако материалът бъде публикуван.</p> <p><span>За него и съпругата му била премината вече една критична граница, отвъд която можело да има само "открита война." Всекидневникът "Зюддойче Цайтунг" съобщава, че президентът заплашвал журналиста дори със съд. "Билд" твърди, че по-късно Вулф се извинил на Дикман. Издателство <em>Шпрингер</em>&nbsp;не пожела&nbsp;да вземе становище.</span></p> <p><span>Без да се повлияе ни най-малко от телефонното обаждане от най-високо място, на следващия ден вестник "Билд" съобщи за кредита в размер на 500 000 евро, който Вулф, още в качеството си на министър-председател на провинция Долна Саксония, взел от предприемаческата двойка Егон и Едит Гееркенс, които му били приятели. С тези пари Вулф финансирал строеж на къща.</span></p> <p><strong>Заплетен в различни версии</strong></p> <p><span>Първоначално, пред Ландтага в Хановер, Вулф отрече да е имал бизнес връзки с Егон Гееркенс. Междувременно Вулф се видя натясно и поради информациите за друг заем, с който погасил първия. Явно пак чрез Егон Гееркенс през 2010 бил установен контакт с BW-Bank от провинция Баден-Вюртемберг, която отпуснала на Вулф кредит от 520 000 евро при особено изгодни условия.</span></p> <p><span>Според информация на списание "Шпигел" банката е имала доста сериозни основания да е благодарна на Вулф. Като министър-председател на Долна Саксония той изиграл важна роля за спасяването на автомобилния концерн <em>Порше</em>. "Франкфуртер Алгемайне Зонтагсцайтунг" разкрива обаче и други неточности в изявленията на президента по случая.</span></p> <p><span>На 15 декември, два дни след разкритието на вестник "Билд", Кристиан Вулф декларира, че имал един дългосрочен банков кредит с лихва от 3,62%. Както съобщава седмичникът, &nbsp;валидният от 2012 г. договор за заема е бил подписан едва на 21 декември.</span></p> <p><span><br /></span></p> <p><span><img src="/uploads/editor/bild4.jpg" alt="" /></span></p> <p><strong>Германците бяха вбесени не толкова от първоначалния скандал с кредита, &nbsp;колкото от опитите на президента Вулф да го потули и лъжите, в които се оплете след това</strong></p> <p><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</strong></p> <p><strong>Излъжеш ли веднъж...</strong></p> <p>"Веднъж като излъжеш, вече никой не ти вярва" - с такива думи се обръщат германците към своя президент Кристиан Вулф, заради когото страната направо се тресе.<strong>&nbsp;</strong>&nbsp;</p> <p>&nbsp;Още преди телевизионното интервю&nbsp;популярността на&nbsp;президента Вулф&nbsp;осезаемо спадна. Представителна анкета на Първа програма на германската телевизия АРД показва, че през последната седмица симпатиите на германските граждани още повече са намалели. В понеделник всеки трети анкетиран е настоявал за оставка на президента. Във вторник процентите са вече 44 на сто, а в сряда, часове преди интервюто, всеки втори участник в допитването смята, че оставката е най-правилният ход. Реакциите след обясненията и извинението на Вулф по телевизията не бяха много по-различни. Германците явно са изгубили доверие в своя президент.</p> <p><span><strong>Изгубено доверие трудно се връща</strong></span></p> <p><span>На&nbsp;личната страница на Кристиан Вулф във Фейсбук могат да се прочетат&nbsp;мненията на най-различни хора.&nbsp;Повечето от тези мнения са остри&nbsp; и критични. Поддръжници почти няма. Или те не са пожелали да пишат във Фейсбук, или техният брой действително драстично е намалял. Масови са кликовете върху иконката&nbsp;"Не ми харесва". Формулировките също са красноречиви: "Веднъж като излъжеш, вече никой не ти вярва",&nbsp;"Господин президент,&nbsp;ако сте човек с характер, подайте оставка!". Някои юзъри са на мнение, че Вулф е издигнат на президентския пост от канцлерката Меркел, затова тя именнно трябвало да понесе последиците от своя избор. Има и още по-остри изявления от рода на това, че президентът&nbsp;карал хората да се чувстват неудобно заради него.</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span><strong>"Смешниците не се свършват!"</strong></span></p> <p><span>Лаконични и бурни са реакциите и в Туитър. Ето някои от тях: "Вулф е президент на изпитателен срок",&nbsp;"2012 ще бъде добра година. Смешниците в страната не се свършват".&nbsp;В някои блогове са направени също така&nbsp;точни изчисления колко пъти Вулф е употребил думата "един" вместо "aз": този начин на изразяване бил показателен за това, че президентът се опитва да се скрие зад общата позиция.</span></p> <p><span>"Сега накъде, господин президент?" - анкета под това заглавие помества онлайн-изданието на "Кьолнер Вохеншпигел", като предлага на юзърите да гласуват с "да" или "не" за оставката на президента.&nbsp;58% от участниците в анкетата са сложили кръстче върху изречението: "Той е излъгал и трябва да си ходи". Само според 11% от участниците президентът е жертва на преднамерена и злостна медийна кампания.&nbsp;"Чрез аферата Вулф журналистическата класа обявява война на политическата класа", пише по този повод медийният експерт&nbsp;Луц Хахмайстер.</span></p> <p><span><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</strong></span></p> <p><span><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</strong></span></p> <p><span><strong>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;Кухо и хиперболизирано, но могъщо!</strong></span></p> <p>"Всяка истина се нуждае от смелчага, който да я изрече", пише под плаката на "Билд"."Билд" е почти реална сила в Германия. Той не просто отразява политиката, а дори сам "прави" политика. Конфликтът между най-тиражния вестник и президента в Германия ни кара да хвърлим поглед и към булевардната преса.</p> <p><span><img src="/uploads/editor/bild3.jpg" alt="" />&nbsp;</span></p> <p>&nbsp;</p> <p><span>Отдавна "Билд" е&nbsp;сред най-влиятелните всекидневници в Европа, макар да е синоним на булевардност. За едни "Билд" си остава символ на Шпрингеровата преса - или олицетворение на реакционен печат, наречен от публициста Гюнтер Валраф през 70-години на миналия век: "Челюст на злото". За други обаче той е нещо като икона и почти етикет на журналистическото майсторство, при това, с изявени демократични контролни функции.</span></p> <p><span><strong>Магия за всекиго</strong></span></p> <p><span>С&nbsp;тираж от почти четири милиона "Билд" е германският всекидневник с най-голям читателски периметър. Нерядко - от печат излизат и по близо шест милиона екземпляра. Магията на "Билд" е, че представлява почти дизайнерски синтез от анализи за всякакво ниво читатели - от висшисти до хора с по-ниско образование", твърди берлинският медиен експерт Норберт Болц.</span></p> <p><span>Вестникът представя житейски истории, картинно и персонализирано, посредством известни или /стилизирани/ фигури. В тази симбиоза Норберт Болц вижда реализиран централния булеварден елемент - наличието на&nbsp; пряко обръщение към читателя, интегрирането му в една история, която го превръща в участник, вместо в наблюдател на описваното. Всичко това прави атрибутите на една по-претенциозна комуникация напълно&nbsp; излишни.</span></p> <p><span><strong>Без "кадифени ръкавици"&nbsp;</strong></span></p> <p><span>В&nbsp;двуполюсния светоглед на 60-те и 70-те години "Билдцайтунг" бе за извънпарламентарната опозиция най-отявленият "образ на врага." Студентското движение от 60-те години обвиняваше Шпрингеровия концерн, че едностранчиво поддържа статуквото, и че редакторите са предубедени и "неофашистки" настроени.&nbsp;</span></p> <p><span>По онова време журналистите от "Билд" бяха "Рамбовци", които нахлуваха в къщите на хората като вестникари. "Методите им да си набавят информации или снимки бяха доста брутални: родители, чиито деца бяха станали жертва на убиец, биваха притиснати до стената със заплахи, че ако не предадат лични снимки на жертвите, по вестникарските страници ще се появят снимки от моргата", спомня си журналистът Гюнтер Валраф и добавя:</span></p> <p><span>"Сега в редакцията на "Билд" все пак има журналисти, които се противопоставят на подобни методи. Те обаче не са на ключови позиции." Пресцентърът на издателство <em>Шпрингер</em> засега не взема становище по тези обвиненения.</span></p> <p><img src="/uploads/editor/Bild1.jpg" alt="" width="244" height="200" /></p> <p><strong>Главният редактор на "Билд" Кай Дикман заедно с президента Кристиан Вулф</strong></p> <p><span>"Билд" придружава политиката, "Билд" оказва и влияние върху нея", казва&nbsp; Гюнтер Валраф - мнение, което се споделя от мнозина. За разлика от 70-те години, междувременно булевардният принцип взема връх над партийната обвързаност.</span></p> <p><span>"С един политик - социалдемкрат като Герхард Шрьодер "Билд" може да "мели" също толкова добре, или дори по-добре, отколкото с един безличен християндемократ като федерален президент, защото булевардният стил означава сензации, скандали, ВИП-ове. Щом един политик има ВИП-ов статут, за "Билд" е без значение от кой&nbsp; лагер е той", казва Норберт Болц.</span></p> <p><span><strong>"Огледало на уродливото"</strong></span></p> <p><span>Таблоидът "Билд" е като огледало. Несъмнено, в много отношения, едно криво огледало. И често, едно хиперболизирано и кухо отражение на уродливостта, която витае в обществото. При съпоставка в международен план обаче, германската дискусия за булевардния печат е направо смирена.</span></p> <p><span>Преди време във Франция бе подет бурен дебат за "булевардния стил", след като папараци тласнаха към смърт една принцеса. Закритият междувременно британски "News of the World" подслушваше телефонни разговори, а швейцарският "Sonntagsblick" изгуби своя последен, впрочем германски, главен редактор поради манипулирани голи снимки на любовницата на един посланик. В същото време "Билд" си остава една некоронована вестникарска величина.</span></p> <div><em>Материалите са публикувани в българския сайт на Дойче веле</em></div> <div><span><br /></span></div>