1885 година – Съединението на България започва от Голямо Конаре

<p>Неспирен порой в продължение на часове, светкавици и гръмотевици опитват да откажат и най-големите ентусиасти на гр. Съединение от най-важния празник на града им. С приближаването към града облаците над магистрала &bdquo;Тракия&ldquo; започват да се вплътняват, почерняват и натежават.&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_GNzJFr9hPsnZeUMrqnUnqnKBYKEQUe.jpg" style="height:337px; width:600px" /><br /> <br /> Оловният им цвят превръща деня в нощ, а телефонни разговори само потвърждават известното &ndash; в града вали като из ведро, улици се превръщат в реки (късмет е, че до Съединение няма язовир!). Въпросът е дали кметът ще се откаже от тържествената церемония и ще бъде сглобено нещо надве-натри, или въпреки небесната река всичко ще мине по реда си.&nbsp;<br /> Със стъпването в центъра на града става видно, че всички заведения с тенти или някакво покривало са пълни до горе, напълно подгизнали смелчаци се разхождат под неспирната вода. Всички очакват празника си и местните дори и не помислят, че някакъв си мизерен дъжд може да е причина за отмяната му.&nbsp;</p> <p>Застанали под козирката на читалището възрастни, млади и дечица се тревожат не на шега: &bdquo;Бабо, ще дойдат ли! Кажи деее!&ldquo; &ndash; Малкото момиченце, пременено с вече мокра рокличка нетърпеливо се надига на пръсти.&nbsp;<br /> Двигателят на цялата организация и тържеството от десетки години &ndash; Виолета Аргилашка, неспирно бръмчи във всички посоки, прескача като момиченце локвите и бързо се намесва: &bdquo;Всичко ще има, всичко! Търпение!&ldquo;.&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_9A2IjHatZZVnZahLCI9w6zTQbRAPIu.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Виолета Аргилашка командва парада и цялата организация &ndash; от проявите на самодейните състави, до всичко, което ще се случва по площада, и в дъжд, и в слънце. Зад гърба й Чардафон &ndash; Райко Гануков, отива да си облече униформата.&nbsp;</em></p> <p>Насъбралото се множество ентусиазирано се разшумява, хората поизтръскват чадърите, приютяват сред себе си новодошли мокри съграждани и се поздравяват с празника по няколко пъти.&nbsp;</p> <p><em>И до днес в града живеят потомците на участниците в четата на Чардафон. Превъплъщаващият се в него Райко Гануков е един от тези наследници.&nbsp;<br /> Жителите на града с право се гордеят: като се почне от празнуването на 3 март, когато сме освободени, но територията ни е раздрана с един политически договор, мине се през честването на Априлското въстание, свързано единствено с неговия гръмовен провал, довел не само до смъртта на лидерите му, но и до свирепи кланета из цялата страна, Съединението е първият исторически акт, който постига изконна справедливост за българите. И това се случва не през 1876, не през 1878, а едва през 1885 година. Тогава уж освободена, но всъщност териториално съсипана България се Съединява!&nbsp;</em></p> <p><em>В града от години не помнят такъв потоп, а за последните 5 годишнини времето винаги е по августовски жежко. Тогава на площада е целият град.&nbsp;</em></p> <p><em>Всяка церемония носи нещо собствено като атмосфера и спомен. Преди пет години, след като всичко за началото е готово, изведнъж празничната част е отменена &ndash; същият ден е обявен траур за издавените петнайсет българи в Охридското езеро. Въпреки това всички жители остават на площада и отдават минута почит за сънародниците ни.&nbsp;</em></p> <p><em>На празника в Съединение отива председателят на НС, но не и президентът &ndash; той се пази за пловдивското честване на 6 септември.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_4R56AoOKSNJNaJYruAaE7gd17oTHeB.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Годината, когато Цецка Цачева приема парада.</em></p> <p><em>През тази година официалните лица почти до едно са непознати &ndash; няма го председателя на Народното събрание, защото Народно събрание няма. Властта отсрамва вътрешният министър Йордан Бакалов.</em></p> <p><strong>Преди началото на празника,&nbsp;</strong></p> <p>от Ихтиман към Съединение пътува каравана с коне, които да се присъединят към местните ездачи. Честването на историческия акт датира от 45 години и днес цели родове излизат на площада, за да празнуват.&nbsp;</p> <p>В джипа, който тегли караваната, пътуват и три смели момичета &ndash; Мирела, Ния и Милена. И трите са ездачки от конния клуб в Ихтиман и докато Милена вече е направила сефтето като четник, то на тийнейджърките Мирела и Ния ще им е за сефте. Недялка Шилева се превъплъщава в ролята си за шеста поредна година.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_cishp3GdOy0xmahkCLVNq24D3b2WTg.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>&nbsp;<em>Мирела Райкова е ученичка в 9-и клас и цялото си свободно (а и не толкова свободно време) посвещава на своята любима кобила Шакира&nbsp;</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_x5z0mY42bSBbqXmHhYtcMTfQxi1zfU.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Ния Стоименова носи спортния хъс на семейството си, като дъщеря на тенисистката ни Катерина Малеева. Конете са голямата й страст&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_QNZpOmnSpyL0KbX6Te5mrRfGINYJme.jpg" style="height:400px; width:600px" />&nbsp;</p> <p><em>Милена е жена с кариера, която обожава конете и вече твърдо се счита за неотменен четник от Голямоконарската дружина.</em></p> <p>С пътуването към Съединение облаците се вплътняват, слизат надолу и почерняват. Започва порой, от който не се вижда отвъд чистачките. Отворената отзад каравана, за да им е по-проветриво на конете, е затворена, за да не се окаже, че животните пътуват в басейн. Картинката е отчайваща, бурята се засилва. Дерето отстрани на пътя към града е пълно като река. От бензиностанция с конуси са направили трасе &ndash; откъде в големите и дълбоки локви да се мине, за да не закъса някой с колата си.&nbsp;<br /> В близост до площада полицаи с подгизнали до черно униформи учтиво насочват пристигащите къде е организиран паркинг.&nbsp;</p> <p><strong>Още с излизането в пороя&nbsp;</strong></p> <p>се виждат не само безбрежни локви до глезен и нагоре, но и щастливи жабки, които безгрижно подскачат насам-натам.<br /> Очакваме да видим как е направен площадът, защото близо година е в ремонт. И докато от небето шурти вода, между струите съзираме весело подскачащ фонтан. И в това няма нищо лошо, ако не става ясно, че на целия площад не е предвидено нито едно място за отводняване &ndash; сама по себе си ремонтираната централна част е нещо като леген или плитък басейн.&nbsp;</p> <p>На издигната и покрита сцена са поставени микрофони &ndash; поне официалните лица ще бъдат на сушина, доколкото е възможно.&nbsp;<br /> Мокри до кости войници чакат да започне (или да не започне) церемонията.&nbsp;</p> <p>В театралната зала на читалището обаче програмата тече с пълна сила. Всички местни самодейни състави, детски ансамбли, изпълнители, танцьори се вихрят по сцената. Традиционно те танцуват на площада, но за щастие и театърът е подръка.</p> <p>&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/jBjHTEy6kPk?wmode=transparent&amp;jqoemcache=vmOT6" width="425"></iframe></div> <p><span style="font-size:13px">Децата са най-ентусиазирани да участват, но всъщност е пълно с изпълнители от всякакви възрасти.&nbsp;</span></p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/zgeVv8B1W8M?wmode=transparent&amp;jqoemcache=1RAdo" width="425"></iframe></div> <p>Получаваме интифа, че всичко ще се изпълнява както е по сценарий. Чардафон, Недялка Шилева, четниците, поповете, даскалът &ndash; всички започват трескаво да обличат костюмите си и вече никой не мисли за предстоящото мокрене.&nbsp;</p> <p><strong>Празникът, празникът е важен!&nbsp;</strong></p> <p>Традицията е следната: всички официални лица се събират в църквата за тържествена служба. Отвън чакат Недялка Шилева със знамето, което е извезала, Чардафон и Даскала. Когато службата приключи, най-отзад застават политиците на деня, пред тях са водачите на въстанието, отпред са мажоретките и процесията води духов оркестър.</p> <p>Настроението винаги е приповдигнато, местните хора са се събрали наоколо и противно на популярността на политиците, те снимат децата си с тези, които пресъздават историческите фигури. Когато всички потеглят, по улицата се е събрал шпалир.&nbsp;<br /> В проливния дъжд обаче публика няма. Навън е станало темна нощ. По сигнал потегляме и докато водата ни наквасва обилно, под звуците на оркестъра, на фона на милите мажоретки, които самоотвержено джапат с белите си ботушки във водата, всички сме искрено щастливи и усмихнати. Празник е!</p> <p>Не газим в локва, просто всички сме във водата над глезен. Полите на Недялка, които стигат до земята, шляпат в такт с музиката. И както вървим с маршова стъпка, виждаме оркестъра да затъва в миниезерце, доста по-дълбоко от предишната водна улица. Точно пред нас е почти кубичната фигура на младежа с тубата. Той свири, здраво набива крак и с изумление виждаме как водата се вдига почти до кръста му. Поемаме дъх и хоп &ndash; и тримата исторически герои цамбурваме след оркестъра и мажоретките. Докато преминаваме покрай хора с чадъри и други, приютили се под навесите на заведенията, чуваме аплодисменти.&nbsp;</p> <p><strong>Най-важното е, че не сме изневерили на празника, на традицията, на важността на историята. Нека инструментите се пълнят с вода, нека участниците са мокри, а перата на шапките настръхнали &ndash; за Съединението става дума!&nbsp;</strong></p> <p>Кметът е дал инструкция: даваме по най-бързия начин. Е, хубаво, но всички думички от сценария трябва да бъдат казани. Затова ускорение всъщност не се усеща. На площада, мокри и потъмнели, излизат конете, а върху тях са четничките Милена, Мирела и Ния с мъжки червени униформи и калпаци. Само знаменосецът е мъж. Когато Недялка Шилева връчва знамето на знаменосеца, заедно с Чардафон скачаме от сцената и отиваме при конете си. Недялка се качва на Гошо, но не от раз &ndash; седлото е толкова мокро и хлъзгаво, че трябва здраво хващане. Мократа пола допълнително залепва за него, поводът се закача в издатина на седлото &ndash; все моменти от актьорската част на представлението. Чардафон възсяда видимо изнервено си животно, което при вида и на развятото от знаменосеца знаме изпада в конска нервна криза. Въпреки кроткия си нрав конят първо се изправя на задни крака, после се хвърля напред и рита във въздуха, върти се, иска да побегне нанякъде. Опитният Райко налага дисциплина и ако не друго &ndash; самоотвержената публика, вижда малко нережисиран екшън. Успешно се изнасяме от площада. Там ни чака каретата с губернатора Гаврил Кръстевич. И той самият не помни от колко години се превъплъщава в ролята си. Само дето от година на година слага все по-голям размер риза, оплаква се.&nbsp;</p> <p>Недялка се качва права в каретата и го държи на мушка със сабята си, докато те се връщат отново на площада.&nbsp;<br /> &bdquo;Просто вдигни нагоре сабята, не ме подпирай с острието, че както е тръгнало, тази година ще ме промушиш&ldquo; &ndash; кротко казва &bdquo;арестантът&ldquo;. Сабята е експонат от музея и е съвсем истинска. Една година обаче някой грижливо я прибира, докато стане време за тази сцена, и някак се разминава с актьорите в каретата. Затова в последния момент Недялка получава пластмасов меч на Дарт Вейдър, взет от най-близката сергия. Поне светлината му е изключена!&nbsp;</p> <div class="embeddedContent"><iframe allowfullscreen="true" allowscriptaccess="always" frameborder="0" height="349" scrolling="no" src="//www.youtube.com/embed/JaYt9W2bItg?wmode=transparent&amp;jqoemcache=AaoN7" width="425"></iframe></div> <p>След като Съединението на България е обявено, ездачите и каретата се оттеглят. Конете са изнервени, подгизнали и уморени, хората са мокри, но настроението е превъзходно.&nbsp;<br /> Нека възстановката се случва и под дъждовни струи, нека всички са мокри до пояс &ndash; празникът е важен!&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_Ed1DDP00IpztpkEnrxBwU3oaJ6XIQk.jpg" style="height:472px; width:375px" /></p> <p><em>Чардафон, или Продан Тишков, е е роден в Габрово през 1860 г. Записва се в Българското опълчение и участва в Освободителната война през 1877&ndash;78 г. След Освобождението служи като сержант-майор в милицията на Източна Румелия и отговаря за резервистите от село Голямо конаре.&nbsp;<br /> До 1884 г. Продан Тишков е с прякор Чарда, което значи стадо селски говеда. Като подигравка с него, генерал Август фон Дригалски, към прякора добавя и наставка &bdquo;фон&ldquo; и така от Чарда, става Чардафон.&nbsp;<br /> Младият мъж обаче предвожда най-голямата чета &ndash; Голямоконарската, и на 5 срещу 6 септември 1885 г. влиза в Пловдив и арестува Гаврил Кръстевич.&nbsp;<br /> Той се жени за изключително еманципираната за времето си Недялка Шилева, която извезва знамето на четата. Двамата имат и две деца &ndash; Свобода и Любен, но те умират млади и не оставят наследници.<br /> Семейството се развежда няколко години по-късно.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;<em>Райко Гануков се превъплъщава в Чардафон повече от 20 години. Той е театрал самодеец, който играе в повече пиеси на сезон, отколкото мнозина щатни актьори в големите театри. Жителите на Съединение са много отдадени на всички културни прояви в града си и обикновено билетите за постановките са изкупени поне месец по-рано. Дори в студен ден, когато залата на театъра уж се отоплява с две големи електрически печки и всички вътре седят с палта и ръкавици, родители слагат децата си в скута, а мнозина са правостоящи. Докато се играят представления в града, цветарите няма да останат без работа!</em></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_WuxX8aN8bvyLYY5DlwbW35ZsfJzdrp.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Райко на сцената на театъра в постановката &bdquo;Боряна&ldquo;</em></p> <p><em>В същото време Райко е републикански шампион в дисциплината &bdquo;Обездка&ldquo; и е с награди от балканиади по конен спорт. Той е взискателен и строг треньор, когото обаче ездачите харесват заради крилатите му фрази: &bdquo;Не ми виси като орел на счупен клон!&ldquo; (към ездач, който твърде много се е навел на седлото), &bdquo;Какво периш лакти като поп на моторетка!&ldquo; (когато ръцете не са плътно до тялото).&nbsp;<br /> Децата ездачи казват за него: &bdquo;Ей, Райко да ти се накара, после толкова много си научил!&ldquo;.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_xnU5l2g9bsEKdDIjg3Ps0Tx0lNJU1a.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>Да съм Недялка Шилева се превърна от вълнуващо приключение в огромна чест и дълг. Моето голямо предимство пред всички други във възстановката е, че аз нося знамето, когато излизаме на площада. Обичам тежестта на дългата му дървена дръжка, наситения зелен цвят на платното, усещането за костюма, ушит по снимки на поборничката за свобода.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;<br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_kyyeDUhU3tmIdAlVTCZJ4ZCCZXqJSr.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><em>С другарите преди атаката и пременена със старата четническа униформа</em></p> <p><em>Днес няма нищо забележително жена да поведе движение или протест.&nbsp;<br /> През 1885 г. в условията на патриархално общество, когато думата еманципация още не е била измислена, дързостта на учителката Недялка е вече революция.&nbsp;</em></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_Uc0srEnJyrcU9puulo7k7bkJOjHe2A.jpg" style="height:640px; width:427px" /></p> <p>&nbsp;<em>От 2012 г. вече с униформата, ушита по снимка на войводката&nbsp;</em></p> <p><em>Родената през 1867 г. в Голямо Конаре Недялка е решила, че политиката, борбата, свободата, независимостта е по-важна от предначертаната от традициите нейна роля. Недялка не е иконен образ като Райна Княгиня, Недялка е въстаник редом с мъжете. Когато на празника преминавам с униформата си през множеството и чувам: &bdquo;Ето го нашето момиче, ето ни я Недялка!&ldquo;, ме стяга гърлото и изпъвам гръб &ndash; важно е да бъда достойна войводка, дори само за час!</em></p> <p>&nbsp;<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/41497_GWNGpekNXSeaNnziSVGZgNbAxZTfeW.jpg" style="height:744px; width:600px" /></p> <div class="embeddedContent">&nbsp;</div> <p><br /> <em>За разлика от приказките историята й с Чардафон няма щастлив край.&nbsp;<br /> Странно е, че десетилетия учениците учеха за подвига на баба Илийца и нейния прословут кол, но никога и никой не е разказвал за Недялка Шилева &ndash; жената, която обича родината, свободата, един от смелите й предводители, която е учител и революционер. Умира през 1959 г. в София&nbsp;</em></p>