Тайните на двореца „Врана“

Автор: Рени Нешкова, Снимки: Юлия Тончева
10 Sep 2020
10 сеп 20 | 18:45
461
1

Днес дворецът „Врана“ е туристическа атракция. Граждани от всякакви националности чинно пристъпват по специални пътечки и щракат с фотоапарати красивите гледки. Световният шампион по борба Армен Назарян се снима със семейството си пред двореца. Млади майки седят на припек с количките и се наслаждават на вакханалията от есенни цветове, обагрили редките дървесни видове, засадени тук лично по заръка на цар Фердинанд. Но никой не може да се доближи до тях и да ги пипне. Пешеходните пътеки са оградени с въженца. Имало недобросъвестни хора, които кършели клони и повреждали имуществото, обясняват от администрацията. В такива случаи най-лесно е да се забрани на всички да доближават „обектите“. Табелки оказват накъде са царската резиденция, гробището за кучета, редките дървесни видове, гробът на цар Борис Трети, стопанският двор и други забележителности от това историческо място. Тленните останки (случайно запазеното сърце в стъкленица) на последния български цар са преместени отново в Рилския манастир, където първоначално е бил погребан. На мястото във „Врана“ е сложена плоча, която лаконично отбелязва събитията след смъртта на Борис Трети.

<img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43285_yRTe0saCWQ0f2ram3y8SzwcRLL5adn.jpg" style="height:412px; width:620px" />   Георги Димитров и езерото с лилиите Не се споменава по чия заповед е унищожен гробът му в Рилския манастир. Фактът иначе е известен - лично Георги Димитров е отишъл в обителта и е наредил преместването му във &bdquo;Врана“, което става, но малко по-късно е взривен от &bdquo;неизвестни злосторници“. Не се споменава и фактът, че за чест на Българската православна църква игуменът на манастира Калистрат е отказал да премести тленните останки от манастира въпреки указанията на Димитров. Игумен Калистрат е арестуван и малтретиран. И докато са го разкарвали по мазетата на Държавна сигурност, една нощ в манастира нахълтват вътрешните войски и под прякото ръководство на Лев Главинчев се заемат с операцията по изваждането на царския ковчег. В новите времена сърцето на Борис Трети отново е препогребано в Рилския манастир.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43285_fvmQitBeG5DWwXUilyKe3zzARJCD6R.jpg" /> Армен Азарян със семейството си   Близо до двореца е къщичката с езерото и водните лилии. Туристите посядат на пейката, за да си представят изящния водоем с цъфналите лилии, защото в момента то е празно. Малцина обаче биха си представили една друга картина. Точно тук Георги Димитров обичал да чете и да размишлява. Сядал е до езерото и чертаел планове за светлото бъдеще. Взривяването на гроба на Борис Трети след преместването му от Рилския манастир просто е било наложително, тъй като е на двайсетина метра от къщичката с езерото и лилиите. Може би е преценил, че гробът на Борис ще накърни романтичния пейзаж. Около плочата във &bdquo;Врана“, поставена на мястото на взривения гроб, сега расте &bdquo;тревата на забравата“, снабдена с табелки &bdquo;Не газете тревата“. Тази трева, дърветата, дворцовият комплекс и всичко останало обаче приличат повече на музейни експонати, забранени за пипане. Стопанският двор и неговите стопани Някога стопанският двор е бил част от дворцовия живот, а по-късно и на новите VIP-стопани експроприаторите на царската резиденция – висшия ешелон на комунистическата власт. Управлението за безопасност и охрана (УБО), на чието подчинение е бил дворецът и стопанската част, е снабдявало номенклатурата с месо от специално хранени крави, прасета и овце, колбаси &bdquo;от месо“ – над 60 вида, висококачествени сирена и кашкавали, птици и парници за зеленчуци.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43285_j1DwhzFaPjyroXYY1Cmp0WS0ickEEE.jpg" style="height:412px; width:620px" /> Обитатели на стопанския двор на имението "Врана"   Преди 23 години заедно с колежка разговаряхме с една от служителките от стопанството във връзка с материал за един вестник. И тя ни каза нещо, което ни се стори доста любопитно. Чернобилската авария стана на 26 април 1986г. Никой не предупреди българите какви мерки да вземат, за да предпазят себе си и децата си. На първомайската манифестация под радиационния дъжд трудещите се поздравиха своите първи партийни и държавни ръководители. Когато светът гръмна от новината и информацията вече не можеше да бъде укривана, бе казано, че никой не е знаел за опасността. Нашата събеседничка от &bdquo;Врана“ обаче сподели, че специални екипи са изследвали храната в стопанството непосредствено след чернобилската катастрофа, тоест преди 1 май. Не било редовното наблюдение как вървят работите и дали всичко е правилно.   <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43285_13MsdqBwTIVjHDXhR8S7o8UkTXeH4Y.jpg" style="height:474px; width:620px" /> Станчо Стоянов Седим със Станчо Стоянов в шкембеджийницата в стопанския двор, която е твърде далече от аристократичния стил зад оградата. Той е работил 40 години в стопанството, сега е пенсионер и продължава да живее тук. На въпроса ни наистина ли специалисти са проверявали храните тук след Чернобил, докато населението е държано в неведение, той казва, че не знае за такова нещо, но те по принцип си проверявали, защото такъв бил редът. &bdquo;Едно време беше много по-добре. Имаше магазин от продукцията и за обикновените хора, правехме вино, вареше се и ракия, ама се преместиха в Телиш. И дойде веднъж Бекембауер, магазинът още си функционираше, купи си наденица и вика, че била по-добра от немската.“ Станчо споделя доверително, че Симеон е щял да се връща още през 1991г. Веднага взеха да правят ремонти, да се стягат за посрещането, ама той не дойде. Гнили круши!“ <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/43285_BWJoOClsE5YjhtLs1UXtsHDqfVbIfO.jpg" style="height:412px; width:620px" />   При първото ни посещение човекът, който пазеше двореца, ни обясни, че повечето от ценните мебели и вещи са &bdquo;преместени“ отдавна. Някои били по министерства и началнически кабинети, а други – по частни апартаменти и вили. &bdquo;Взеха и ваните, а те бяха доста олющени, но нали са си царски вани с бронзови лъвски крачета.“ Тогава все още не бяха откъртили ламперията от карелска бреза.   Станчо Стоянов ни показва един от блоковете в &bdquo;сталински“ стил, където е живяла шампионката по гребане Румяна Нейкова, голяма гордост за хората от стопанството на &bdquo;Врана“. &bdquo;Кой ли не е идвал тука? Лично видях Фидел Кастро да си прави физзарядка по алеите. Дори ме почерпи с хаванска пура. При посещението му в България трябвало да го настанят в Бояна, но на него хич не му харесало там. Искам, рекъл, да ме настаните във &bdquo;Врана“. Няма шест-пет, веднага изпълнили желанието на госта, изобщо много му угаждаха.“ Станчо не е много склонен да разказва за бившите си работодатели от УБО, но е ясно, че тогава му е харесвало повече. &bdquo;Изключиха ни парното, отопляваме се сдърва. Ей в оная къща гласувахме, ама вече няма за кого. Ако някой реши да гласува, го прави тайно, да не го видят и да не го разпитват после за кого си е пуснал бюлетината. Всичките са един дол дренки“, заключава той. Симеон Сакскобургготски на 6 април 2001г. на фона на цъфналите магнолии обеща благоденствие на трудолюбивия български народ след 800 дни. Това не се случи и царят си тръгна огорчен от сбъркания чип на българите. Може би все пак не е чак толкова огорчен. Върна имотите на царското семейство, включително парка на площ 100 хектара и двореца &bdquo;Врана“. После даде част от парка на общината, като си запази двореца и 21 хектара от имота. Според Станчо не е искал да плаща огромния данък, затова се е разделил със земята. Царската вила е построена на мястото на турски чифлик през 1906 г. по проект на арх. Г. Фингов. От 1912 г. чифликът е преименуван официално на "Двореца Врана". Паркът "Врана" и дворецът се отбелязват като шедьовър в българското парково изкуство и ландшафтна архитектура. Китайците са убедени, че ако седиш достатъчно дълго на едно място, пред очите ти ще мине целият свят. Гигантските дъбове и секвои са стояли тук цели 100 години и ако не целия свят, са видели доста - царски особи, аристократи, вождове и обикновени работници по изхранването на важните обитатели. Но достолепните дървета пазят тайните на това особено място.