Стивън Спилбърг: В ума си съм Фред Астер!

Стивън Спилбърг: В ума си съм Фред Астер!
"Първия път, когато гледах “Уейстсайдска история”, беше в главата ми. Бях на десет години, през 1957-а. Току-що се бяхме преместили от Ню Джързи във Феникс, Аризона. Майка ми, класическа концертираща пианистка, имаше голяма колекция от плочи с опера. Един ден тя се прибра с албум с музиката на Ленърд Бърнстейн. Слушах го само шест или седем пъти. Но имах чувството, че съм го запомнил. И си направих филм, представяйки си сцени на фона на тази музика, която много ми харесваше, въпреки че не знаех нищо за истинската история. “Уейстсайдска история” влезе в живота ми… Вече 65 години оттогава". На 74 г., Стивън Спилбърг никога не бе правил мюзикъл. С римейка на “Уестсайдска история”, това вече е факт. По Zoom от Лондон, американският режисьор разказва пред "Фигаро" за връзката си с киното и желанието си да заснеме “Уестсайдска история”.

Стивън Спилбърг по време на снимките на “Уейстсайдска история”

 

- Спомняте ли си първия път, когато гледахте “Уейстсайдска история”?

 

- Надявам се, че няма да звучи претенциозно от моя страна, но първия път, когато гледах “Уейстсайдска история”, беше в главата ми. Бях на десет години, през 1957-а. Току-що се бяхме преместили от Ню Джързи във Феникс, Аризона. Майка ми, класическа концертираща пианистка, имаше голяма колекция от плочи с опера. Един ден тя се прибра с албум с музиката на Ленърд Бърнстейн. Слушах го само шест или седем пъти. Но имах чувството, че съм го запомнил. И си направих филм, представяйки си сцени на фона на тази музика, която много ми харесваше, въпреки че не знаех нищо за истинската история. “Уейстсайдска история” влезе в живота ми… Вече 65 години оттогава.

 

- Били сте близък приятел с Робърт Уайз, режисьор ветеран в Холивуд, способен да прави научнофантастични филми, военни филми, уестърни, мюзикъли. Трябва ли да бъдеш многостранно развит режисьор, за да приемеш такова предизвикателство?

 

- Подобно на Робърт Уайз и много други режисьори в Холивуд, винаги съм се смятал за еклектичен режисьор. Киното ми служи преди всичко, за да разказвам истории. Обичам да разнообразявам удоволствията. Когато владея един жанр, съм склонен по-малко да излизам от зоната си на комфорт. Никога не бях опитвал да направя мюзикъл. Това беше идеалната възможност. Кривата на обучението ми беше значителна.

 

- Какво ви накара наистина да интерпретирате този филм по нов начин? За да отдадете почит на майка си?

 

- Талантът на майка ми като пианистка сигурно е повлиял на желанието ми да направя римейк на “Уестсайдска история”. Тя помогна за оформянето на моя слуха в детството ми. Семейното ми музикално образование започна първо с изучаването на класическа музика, на операта, преди да открия Бъди Холи и Елвис Пресли! Но мисля също, че желанието ми беше свързано с желанието да предам силно послание за любовта, омразата, расизма, разделението и семейството.

 

- Тоест?

 

- Знаех, че “Уестсайдска история” от 1957 г., която остава страхотен мюзикъл, успя да се фокусира върху тези теми, които по онова време не бяха толкова фрапиращи в САЩ, както днес. През 1957 г. не знаехме термина “ксенофобия”! С моя сценарист Тони Кушнер обърнахме голямо внимание на сложността на сюжета и героите. Направихме по-реалистичен, по-ангажиран филм. Обновихме темите и ги разгледахме така, че да бъдат съзвучни със сегашната епоха. Всъщност, ако се сравни либретото на оригиналната версия на Бродуей с нашата, остават само няколко сходни реплики. Другото нещо, което ме тревожеше, беше, че днешните деца не знаят за “Уестсайдска история”. Ето защо толкова много исках да им разкажа тази история отново, да я претворя за публиката от 2021 г.

 

- Някои критици смятат, че интепретирането по нов начин на шедьоври на седмото изкуство е табу, все едно да се направи римейк на “Гражданинът Кейн” на Орсън Уелс. Какво мислите за това?

 

- Мисля, че ако “Уестсайдска история” беше просто филм на Робърт Уайз, нямаше да го докосна! Но “Уестсайдска история” е нещо повече. Това е мюзикъл, който е бил игран хиляди пъти през последните 65 години и който продължава да се играе в кварталните театри, училищата и професионално, в много страни и на различни езици. Това ми даде зелена светлина. Тъй като този мюзикъл все още се изпълнява, това ми позволи да си представя създаването на нов филми, в пълна свобода и без чувство за вина.

 

- Как излязохте от снимките?

 

- Излязох, танцувайки! Докато аз изобщо не съм танцьор. Когато танцувам, изглеждам като човек, вързан за стола. Докато в ума си съм Фред Астер! Всъщност за мен беше много важно да направя отново “Уестсайдска история”, защото това е модерна, градска версия на мита на Ромео и Жулиета. “Ромео и Жулиета” е вечна пиеса, без възраст. И се надявам, че след тридесет години други режисьори ще се заемат с тази фантастична история и ще я представят отново за следващите поколения.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

Коментари

  • Ekorrx

    08 Май 2022 9:51ч.

    order prednisolone online - <a href="https://prednisolonex.store/">buy prednisolone 40mg online cheap</a> buy cialis 10mg online cheap

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Nyupfp

    20 Май 2022 14:47ч.

    order ceftin 500mg online cheap - <a href="https://robaxinx.store/">methocarbamol 500mg us</a> otc cialis

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ioovvm

    28 Май 2022 21:28ч.

    canadian cialis and healthcare - <a href="https://provigpill.store/">modafinil 100mg pill</a> provigil ca

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи