- Автор: Жюстин Фоскари, “Фигаро”
- 16 Яну 2022
- 5398
- 29
Кери-Ан Мос (Тринити) и Киану Рийвс (Нео) в "Матрицата" (1999 г.)
“Какво е матрицата”: въпросът продължава да вълнува милиони киномани и фенове. Всички чакат излизането на “Матрицата: Възкресения” (Matrix Resurrections), четвъртата част от култовата научнофантастична сага, за да се срещнат отново със своите герои Киану Рийвс (Нео) и Кери-Ан Мос (Тринити). От изкуствения интелект до трансидентичността, като се мине през героя разобличител, култовата сага успя да постави света под въпрос.
Визионерски сценарий
Преди двадесет и две години първият филм от тази антиутопия порази публиката, както с визионерското си звучене, така и с иконичния си естетизъм. “Матрицата” се превърна във феномен. Интригата? Сблъсък между хората и машини, управлявани от изкуствен интелект, като първите трябва да се освободят от игото на вторите, които държат умовете им във виртуална реалност, прочутата матрица. Хакерът Нео, заобиколен от Тринити и Морфей, се опитва да освободи човечеството. Филмът излезе през юни 1999 г., няколко месеца преди това, което компютърните експерти наричат “бъг от 2000 г.”. Борис Елцин се готвеше да назначи Владимир Путин начело на руското правителство, Кубрик току-що бе починал, а модерните хора мечтаеха да си купят Nokia 8810, последният писък на мобилните телефони. Кинокритиката коментираше сдържано появата на филма, за който вече се изписа много отвъд Атлантика.
Полемична сага
С излизането си на американските екрани през март, “Матрицата” бе обвинена, че “съживява дебата за очарованието на младите американци от насилието”, както пише кореспондентът на “Либерасион” във Вашингтон. През април двама тийнейджъри откриват огън по десетки свои връстници в гимназията в Калъмбайн (Колорадо) и медиите веднага правят връзка със сцена от “Матрицата”, в която Киану Рийвс преминава през автоматична врата с тежко оръжие в ръка, преди да обстреля противниците си. Всъщност двамата младежи се вдъхновили от “Родени убийци” на Оливър Стоун (1994 г.), но консервативната преса предпочита да посочи с пръст този филм, приличащ на видеоигра, новата фикс идея на кинопродуценти и разтревожени родители.
Разобличителят: месиански герой
“Символично, този филм излезе точно преди смяната на хилядолетието и останахме с впечатлението, че това е синтез на определени страхове и фантазми, появили се по онова време”, обяснява Ели Дюринг, преподавател по философия в Университета “Париж-Нантер” и съавтор на колективния труд “Матрицата, философска машина” (Matrix, machine philosophique), издаден през 2003 г. Като властта на машините, които са поробили човечеството във филма, което препраща към алегория за капиталистическото отчуждение или нечовешкия свят на дигиталния бизнес. Но най-съзвучен с обществото беше политическият аспект, с фигурата на Нео, месианският хакер като универсален разобличител. Този устрем на нелегалния бунт, извън партийните апарати и дори идеологии, резонира с реалността, когато видяхме да се създават много спонтанни движения, не на революция, а на бунт или възмущение, като “Окупирай Уолстрийт” или “Подемос”.
Кунг фу в пещерата на Платон
В това замиращо хилядолетие този красив обект на киберпънк културата, смесващ източни философии с препратки към Библията или Бодрияр, алюзии за “Алиса в страната на чудесата” и любими тези на Филип К. Дик или Уилям Гибсън, въвеждайки за първи път “кунг фу в пещерата на Платон” (според Ели Дюринг), изкристализира проблематики, които ще се появят през следващия век. В него вече се говореше за климатична криза, със споменаването на свят, опустошен от хората, сравнени от агент Смит с “вирус” или “рак” за планетата. “Това не беше първият филм, който изобразява опустошенията на екологичната криза с помощта на апокалиптични сцени, отбелязва Ели Дюринг. Но основната идея на “Матрицата” е да изобрази хора, живеещи в абсолютно несъзнаване на реалното състояние на нещата. Той прокарва идеята, че кротко опустошаваме планетата, но не искаме да го видим. Има много наивно буквално пресъздаване на това отрицание, но то работи много добре графично”.
За първи път братя трансджендъри в Холивуд
Друга теза, подкрепена от филма, е тази за трансидентичността. По онова време идеята за социалните или сексуални норми не е поставена под въпрос, а трансджендърните хора са невидими. Все още се говори за транссексуални, дума, произлизаща от “транссексуализъм”, медицински термин, който ще бъде изваден от списъка на Световната здравна организация на психичните заболявания чак през 2019 г. Въпреки това, Лана Уашовски и сестра ѝ Лили - първите братя трансджендъри в Холивуд - които са съавтори на сценария и сърежисьори на филма по времето, когато все още се казват Лари и Анди и не са извършили своя преход, ще заявят по-късно, че трилогията “Матрицата” вече споменава това понятие. “Това беше първоначалното ни намерение, но светът не беше готов, ще заяви Лили Уашовски. Но метафората винаги е била ясна за транс хората и много от тях са ми казвали, че тези филми са спасили живота им”.
Философски инструментариум
Истински философски инструментариум, според Ели Дюринг, в “Матрицата” преобладават спиращи дъха специални ефекти, като прочутия bullet time (“куршумено време”), с героите, които сякаш се движат в забавен каданс. И със своите оригинални герои, харизматичният Морфей, нерешителният Нео или могъщата Тринити. Тя вдъхнови през 2014 г. американскато журналистка Таша Робинсън да напише статия за “синдрома Тринити”, който засягал георините в екшън филмите. Представени като ефектни и компетентни, те били сведени до функцията на дясна ръка на мъжкия герой. Като Тринити, чиято финална роля е ограничена до това да играе вцепенена влюбена, която връща Нео към живота.
Предизвикателствата на изкуствения интелект
Ако “Матрицата” не успя, според Таша Робинсън, да бъде феминистки филм, той още по онова време популяризира специфични за научнофантастичната литература понятия, като “метавселени”, онези виртуални 3D метавселени, любими на Марк Зукърбърг, който иска да ги превърне в новия си търговски аргумент за Мета, бившия Фейсбук. “Амбицията на Зукърбърг остава предизвикателство, коментира Жюлиен Пекиньо, преподавател по информационни и комуникационни науки в Университета “Франш-Конте” и автор на книгата Les métavers, dispositifs, usages et représentations (Метавселени, устройства, употреби и изображения, 2015 г.). Тъй като има индустриален проблем по отношение на неговия икономически модел: за достъп до 3D световете техническото устройство е твърде тежко, а екологичното въздействие на сървърите е огромно”. Независимо от това, “Матрицата” все още е с една, дори три дължини пред предизвикателствата, които изкуственият интелект поставя пред човечеството.
Превод от френски: Галя Дачкова
