Луиза Джейкъбсън, най-малката дъщеря на Мерил Стрийп, е откритието на "Позлатената епоха"

Скулите не оставят никакво съмнение. Луиза Джейкъбсън е дъщеря на Мерийл Стрийп. Най-малкото от четирите деца на легендарната американска актриса и съпруга ѝ Дон Гамър, тя е последният член на семейството, появил се в светлината на прожекторите. На 30 г. бившата манекенка, дипломирана в Йейл, привлече вниманието на Джулиан Фелоуз. Създателят на “Имението Даунтън” ѝ повери ролята на Мариан Брук, безпарично сираче, което отива да живее при богатите си лели в кипящия Ню Йорк. Младата антиконформистки настроена жена неволно се оказва в центъра на раздора между старите и модерните. Мариан възнамерява обаче да вземе най-доброто от двата свята и да прокара свой собствен път. TV Magazine се срещна с актрисата преди стартирането тази седмица на “Позлатената епоха” по HBO и OCS.

- Какво ви привлече в “Позлатената епоха”?

- Идеята за връщане към един период, който не е показван много на екрана, освен когато става въпрос за адаптация на романите на Едит Уортън, като “Невинни години”. Не знаех почти нищо за този “позлатен период”. Бях учила в университета най-вече за периода непосредствено след Гражданската война, който е наречен “реконструкцията”. Досега не осъзнавах колко преобразен е излязъл Ню Йорк от тези десетилетия. Дължим им толкова митични паметници, като “Карнеги хол”, “Метрополитън”… “Позлатената епоха” изследва как едно невъобразимо и неизмеримо богатство променя хората и техните семейни, приятелски, професионални и сантиментални отношения. Дебатът между старата гвардия и младото, по-прогресивно поколение, позволява да се разкрие какъв е залогът: ценностите, върху които искаме да изградим този нов свят. Наистина съм любопитна да узная кой лагер ще подкрепи зрителят: този на пазителите на храма, Ава Брук и Агнес Ван Рийн, или този на амбициозните семейство Ръсел?

-  Веднага след като напуска Пенсилвания, Мариан се сприятелява с Пеги, млада афроамериканка, която мечтае да публикува разказите си. На това приятелство не се гледа много добре в Ню Йорк, още повече че Пеги, за да остане независима от заможните си родители, приема да стане частна секретарка на лелите на Мариан.

- Препрочитах много Едит Уортън и Хенри Джеймс, за да се подготвя за ролята на Мариан, да разбера нейното душевно състояние. Джулиан Фелоуз и режисьорите ни изпратиха и много документация. Най-интересното засягаше раждането на черната висша буржоазия, от която произлиза Пеги, родена от първото поколение възрастни, преживели премахването на робството. Пеги е успяла да претендира за образование. От решаващо значение беше “Позлатената епоха” да говори за това и да извади тази страница от забравата, избягвайки клишетата за “белия спасител” или “очарователния негър”. Мариан е млада жена на своето време и таи някои предразсъдъци. Тя дори за миг не си представя, че Пеги е могла да израсне в заможна среда. Първата ѝ среща с родителите на Пеги няма да бъде в нейна полза. За да бъде автентично, беше нужно спречкване. Мариан и Пеги имат нещо много общо: те се опитват да си проправят път към независимостта.

- Лесно ли се усвояват изваяните диалози на Джулиан Фелоуз и този толкова специфичен изказ на елита от края на ХIХ век?

- Разчитахме на нашия чудесен учител по акцент и диалект Хауард Самюелсън. Трябваше много да работим върху гласните си звуци. Тъй като съм играла Шекспир в курсовете по драматично изкуство, не бях напълно объркана. Джулиан Фелоуз често присъстваше на снимачната площадка. Той наистина има набито око за етикета. Снимахме много сцени със следобеден чай. Всеки път той ни напомняше, че е било немислимо да нямаш малка лъжичка върху чинийката за чай. Той забелязваше също, когато една кърпичка е твърда дълга или твърде къса. Снимките в историческите замъци в Нюпорт също бяха средство да се потопим напълно. Заснехме една бална сцена в Роузклиф, резиденцията на Оелрих, които са направили състояние в сребърните мини. Можете да почувствате всички призраци, целият този разкош, цялата тази поквара, всички Мариани, които някога са се носили по този паркет!

- Как този “позлатен период” е съзвучен с нашия съвременен свят?

- Когато говорим за “позлатената епоха”, сме склонни да виждаме планини от злато, докато всъщонст става дума за позлата. Това, което е отдолу, може да е  изгнило. Конотациите бяха много по-негативни някога. “Позлатената епоха” изобразява, както днес, един свят на прекаленост и привилегии. Ръселови през ХХI век се казват Джеф Безос и Марк Зукърбърг. Тяхната сфера вече не са железниците или борсата, а интернет и пространството.

Превод от френски: Галя Дачкова