- Автор: БТА
- 17 Дек 2022
- 1794
- 3
Днес „Когато Хари срещна Сали“ би търпял критика и заради актьорския състав, който включва единствено бели актьори. Комедията на Нора Ефрон е и въплъщение на патриархалния романтичен канон. Той ще бъде разбит в края на XX и началото на XXI век от чиклит романа и филма „Дневникът на Бриджит Джоунс“ и особено от крайъгълния за масовата култура и маркетинга франчайз „Сексът и градът“, разказва БТА.
Следвайте "Гласове" в Телеграм
През декември Библиотеката на Конгресa в САЩ обяви новите филмови попълнения в регистрите си. Сред 25-те продукции, избрани за съхранение заради високите им естетически достойнства, е и лентата „Когато Хари срещна Сали“ от 1989 г.
Романтичната комедия, разказваща историята на двама души, които не могат да решат дали са врагове, приятели или влюбени, се развива на фона на Ню Йорк от 70-те и 80-те години. В главната женска роля е Мег Райън, чиято кариера буквално се изстрелва нагоре след успеха на филма. За времето си продукцията е истински касоразбивач – превзема и бокс-офиси класации, и видеотеките.
Филмът, режисиран от Роб Райнър по сценарий на Нора Ефрон, е буквално спомен от една отминала епоха, „отнесена от вихъра“.
В края на 80-те жените все още са в позицията да се доказват. Нора Ефрон е забележителен сценарист, но режисьорският ѝ дебют ще бъде едва през 90-те. Двадесет години по-късно Катрин Бигълоу пък ще стане първата жена режисьор, спечелила награда „Оскар“ за „Войната е опиат“ от 2008 г. Анимационният „Красавицата и Звяра“ успява да получи номинация за най-добър филм редом с игралните продукции през 1994 г. Една нарисувана приказка постига признание и прави кариера по-бързо и лесно в сравнение с творците от плът и кръв.
Жените зад камерата в Холивуд минават през иглени уши, за да достигнат до големите награди или до позицията да дават нареждания на оператора и фартиста.
Днес „Когато Хари срещна Сали“ би търпял критика и заради актьорския състав, който включва единствено бели актьори. За история в град като Ню Йорк това е не просто нереалистично.
Комедията на Нора Ефрон е и въплъщение на патриархалния романтичен канон. Той ще бъде разбит в края на XX и началото на XXI век от чиклит романа и филма „Дневникът на Бриджит Джоунс“ и особено от крайъгълния за масовата култура и маркетинга франчайз „Сексът и градът“. След триумфалното шествие на следващото поколение романтични комедии за съвременния зрител става все по-трудно да разбере къде е драмата на ненавършилата 35 години Сали. Кадрите във филма на Роб Райнър с актьори, разказващи истински истории за любов и брак, изглеждат не реалистично (каквато е била целта на режисьора), а като откъси от приказки, чието достойно място действително е в библиотеката или в музея.
Естетическите достойнства на „Когато Хари срещна Сали“ обаче са безспорни. Мег Райън, Били Кристъл, Кари Фишър и Бруно Кърби предлагат впечатляваща актьорска игра. Сцената в ресторанта, когато Сали дава урок на Хари колко са лековерни мъжете, е с буквално култов статут – заведението, използвано за заснемане на сцената, е истинско и днес там има почетна табела. Сценарият на Нора Ефрон стъпва на сигурен първоизточник. Паралелни любовни истории тип „Много шум за нищо“ и „Гордост и предразсъдъци“ винаги разсмиват читателя и зрителя, водейки го за ръка към щастливия край – сватбата.
Десет години по-късно киното ще бъде различно и подобен финал би бил проблематичен. И то не само заради тромавата Бриджит Джоунс и дръзката Кари Брадшоу. Зрителят очаква и намира доза тъга и реализъм дори в коледни истории като „Наистина любов“ или в екранизации на романтични литературни опуси като „Тетрадката“. Кино аудиторията излиза от детската стая, а „Когато Хари срещна Сали“ влиза в историята.
Източник: БТА
