137 г. от обявяването на София за столица

Въздушна фотография на централната част на София: храм-паметник “Ал. Невски”, Народното събрание, Министерство на външните работи (днес БАН), легациите на Италия и Австрия, църквата “Света София”, Държавната печатница, Първа мъжка гимназия, Художествената академия и др., 1926 г.

 

 

След Освобождението на България на преден план излиза и въпросът за определяне на столица. След сключването на Санстефанския мирен договор, княз Александър Дондуков-Корсаков, оглавяващ Временното руско управление на новоосвободената държава, установява седалището си в Пловдив. След подписването на Берлинския договор обаче, Източна Румелия, чийто главен град е Пловдив, е обявена за провинция с административна автономия, васална на Турция. Това принуждава князът да се премести в София. Така градът де факто става политически и административен център на България, но не и де юре.

Различни видни личности дават и други предложения за столица – старопрестолният Търново, Пловдив – като най-голям град по това време, дори Русе. Скоро обаче надделява мнението, че главен град трябва да стане София. Голяма роля за този избор изиграва проф. Марин Дринов – управляващ отдела за народното просвещение и духовните дела във Временното руско управление.

 

Марин Дринов (1838-1906)

 

Той поддържа тезата, че София се намира в центъра на българските етнографски предели, обединяващи Македония, Тракия, Мизия, Добруджа, а също и че лежи на пътя, свързващ Европа с Азия. С тези доводи се съгласяват и редица изтъкнати общественици като Драган Цанков, Григор Начович, Марко Балабанов, Петко Каравелов и др. Решаването на проблема обаче зависело и от Русия. Проф. Дринов успява да убеди и княз Дондуков-Корсаков в предимствата на град София.

При приемането на Конституцията във Великото народно събрание в Търново, по време на заседанието от 22 март (3 април) 1879 г. с пълно единодушие е взето решение – за столица на България е обявена София.

 

 

Руски офицер пред църквата “Света София” след освобождението на столицата, 1878 г.

 

 

София през 1879 година, в дясно е Шареният мост, днес Лъвов мост

 

 

Скоро след Освобождението, улица “Самоковска”, която днес се нарича “Граф Игнатиев”, а в дъното се вижда Черната джамия (Коджа-дервиш Мехмед паша), която днес е църквата “Свети Седмочисленици”

 

 

Края на XIX век, Джамията Баня Баши, в дъното се вижда църквата “Свети Крал”, на чието място днес е църквата “Св.Неделя”

 

 

Изглед към Княжеския дворец и Градската градина, края на XIX век

 

 

Панорамна фотография от махала “Кюлюците” към булевард “Дондуков” и улица “Московска”, в ляво е германската Евангелска църква (разрушена при бомбардировките), на чието място днес е сградата на Националната опера, в центъра се виждат бившата Руска легация и “къщата с часовника”, края на ХIХ век

 

 

Селянин в шопска носия пред Старата стена (днес известна като “Римската стена”) в “Курубаглар” (днес кв. Лозенец), служила за изпращане на турските първенци за хаджилък, края на XIX или началото на ХХ век

 

 

Панорамен изглед на София с поглед към Перловската река (днешният бул. “Евлоги и Христо Георгиеви”), в центъра се вижда църквата “Св. Седмочисленици”, началото на ХХ век

 

 

Сградата на Народното събрание и площадът преди поставянето на “жълтите павета”, началото на ХХ век

 

 

Селянчета на Орлов мост, началото на ХХ век

 

 

Сградата на Държавната (Придворна) печатница, вдясно отзад е сградата на Царския манеж (на чието място днес е Народната библиотека), вляво - контура на паметника на Васил Левски. Началото на ХХ век

 

 

Градината пред Народния театър, началото на ХХ век

 

 

Старата сграда на Централна гара - София (разрушена през 1974 г.), началото на ХХ век

 

 

Ъгълът на ул. “Граф Игнатиев” и бул. “Патриарх Евтимий”, вдясно се вижда църквата “Св. Седмочисленици” (след преустройството), вляво домът на инж. Михаил Момчилов (днес сграда на Нотариата), след 1903 г.

 

 

Паметникът на “Цар Освободител” малко преди откриването му - все още не е поставен надписът на фронталната част от фундамента му, 1907 г.

 

 

Борисовата градина - островът с кръчмата в езерото “Ариана”, заснето около 1907 г.

 

 

Булевард “Цар Освободител” (”Царя”), вдясно - Италианската легация (сега - посолство на Австрия), в дъното - Военният клуб, около 1910 г.

 

 

Окръжната палата - днес Министерство на земеделието, 20-те години на ХХ век

 

 

Панорамна фотография към църквата “Свети Крал” (днес “Св. Неделя”) преди атентата от 16 април 1925 г., София 20-те години на ХХ век

 

 

Панорамен изглед към Централната баня и градината пред нея, края на 20-те години на ХХ век

 

 

Сградата на Ректората на Софийския университет, 30-те години на ХХ век

 

 

Въздушна фотография на централната част на София, бул. Васил Левски и бул. Цар Освободител, Софийския университет и университетската библиотека - зад нея Царския манеж, Художествената академия и градината до нея, Княжеската градина и др., средата на 30-те години на ХХ век

 

 

Царският дворец, 30-те години на ХХ век

 

 

Градината пред Офицерския клуб с кръстовището на ул. “Раковски” с бул. “Цар Освободител” и ъгъла на “Писателското кафене”, 30-те години на ХХ век

 

 

Разрушенията в София след бомбардировките през януари-март 1944 г.: началото на бул. “Дондуков” , на преден план – ъгълът с ул. “Търговска” (целият участък сега не съществува)

 

 

Улица “Раковски” и градинката пред църквата “Света София”, началото на 40-те години на ХХ век

 

 

Строежът на Партийния дом, ЦУМ и хотел Балкан (сега Шератон) - панорама, началото на 50-те години на ХХ век

 

 

Софийският университет, 1960г.

 

 

Площадът на властта - мавзолеят, БНБ, Партийният дом, художествената галерия (бивш Царски дворец), 60-те години на ХХ век

 

 

Кафе-сладкарницата на гранд хотел “София” (сега “Радисън”), края на 70-те години на ХХ век

 

 

Паметникът на Ленин, на чието място сега се намира статуята на София - 1975г.

 

 

Мавзолеят на Георги Димитров, 80-те години на ХХ век

 

 

Народният дворец на културата - НДК, в годината на откриването си, 1981г.