За мъжете, жените и любовта – с усмивка

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48082_qEDtWQRStK7OtcttOITFOlou5cA82g.jpg" /><em>Офицер - авиатор и неговата любима, София 1918 г</em>.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:14px"><span style="font-size:16px">Любовен разговор</span></span></strong></p> <p><em>Той: </em>&mdash; Бих желал съюз с Вас.</p> <p><em>Тя:</em> &mdash; Искам гаранции срещу нападение.</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Гарантирам границите на приличието.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Направете по-конкретни предложения.</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Да окупирам някоя Ваша база, от която само аз да се ползвам.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; За финансова помощ не повдигате ли въпрос?</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Финансова помощ може. Но да ме придружавате като конвой &ndash; не.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Ще ми гарантирате ли либералната свобода?</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Ще видим. Аз съм за новия ред и преди всичко никакъв Интелиджънс сервиз вкъщи.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Значи не искате мама да живее при нас?!</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Аз съм за расовата чистота и чужди елементи не приемам в територията си.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Значи и сестрите ми няма да живеят при нас?</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Разбира се! Аз съм против разни &bdquo;общества на народите&ldquo;.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Съюзът ни вечен ли ще бъде?</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Разбира се. Но само при условие, че едната страна няма да пожелае да го денонсира преди срока му.</p> <p><em>Тя: </em>&mdash; Бензин имате ли достатъчно?</p> <p><em>Той: </em>&mdash; Надявам се. Стига да не се предприемат постоянно светкавични действия&hellip;</p> <p><strong><em>В-к &bdquo;Щурец&ldquo;, септември 1941 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48082_bfo2NxwRBl6jrhQDtqrouHaS5aqgFh.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:16px">Кой как се обяснява в любов</span></strong></p> <p><strong>Агрономът: </strong>В сърцето ми любовта е израсла като буйна люцернова ливада. Мила кравичке, изпаси я, не я оставяй да буреняса като гроб.</p> <p><strong>Лесовъдът: </strong>Ах, мила козичке, не изгризвай младата фиданка на любовта в сърцето ми.</p> <p><strong>Медикът: </strong>Ах, миличко бацилче, когато те видя температурата ми отскача на 40 градуса. Съгласи се да направим наедно едно голямо кръвообръщение до белите дробове на града и да седим до забрава на някоя пейка в най-тъмните алвеоли.</p> <p><strong>Математикът: </strong>Моя аксиомке, помогни ми да изхвърлим родителите ти зад скоба, за да останем двама под корена и без логаритми да изчислим градусите на перпендикулярните ми намерения към Вашата проекционна равнина.</p> <p><strong>Юристът: </strong>О, мила наредба-законче, помогни ми да разрешим казуса на нашето взаимно щастие и да го подведем под съответния член. Най-после реабилитирай суспендираните ми конституционни права и дай пълна свобода на устата и ръцете ми.</p> <p><strong>Историкът: </strong>О, мила археологическа находка, търсена от дълги времена, разреши ми да те поставя в музейчето на сърцето си като ценен екземпляр. В лицето ти чета страниците на твоята историйка, четливо написана от събитията.</p> <p><strong>Физикът: </strong>Откак те видях, съм в перпетуум мобиле. Намирам се в неустойчиво равновесие. Скитам като блуждающа комета. Пусни метеора на любовта си в сърцето ми.</p> <p><strong>Славистът: </strong>О, мило стихотворение, разреши ми да те чета винаги когато съм в настроение. Не ме оставяй да гина като прочетен вестник.</p> <p><strong>Богословът: </strong>Евангелие на моето сърце! Стани моя неразделна молитва, която да чета всяка вечер и сутрин като премъдростите на Йоан Златоуст. Не ме изпъждай из Рая на сърцето си, както Господ изпъди грешниците Адам и Ева. Смили се над мене, грешния блуден син, и дай самарянската си помощ.</p> <p><strong>Ветеринарният медик: </strong>Мое малко теленце, не паси каквито ти паднат бодли и плевели, а ела в обора на моето сърце, където ще намериш питателни трици с кръмно цвекло.</p> <p><strong>Естественикът: </strong>Мило еделвайсче, ела в обятията на гнайсовите скали в сърцето ми, цъфни и се развий. Ще бъдеш окриляна и пазена от нахалната ръка на всеки турист. Както трънът предпазва нежно бялото кокиченце от клюновете на кокошките.</p> <p><strong><em>В-к &bdquo;Хоровод&ldquo;, април 1939 г.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48082_L6TEl31J6iPniPIfETYoniUehJzqTC.jpg" /><em>Млада двойка на романтична разходка с лодка, село Фердинандово 1918 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:16px">Жената и мъжът - безалкохолни и алкохолни сравнения</span></strong></p> <p><strong>Жената </strong></p> <p><strong>на 20 години </strong>е газирана вода. Шуми и изхвърля тапата.</p> <p><strong>На 30 години &ndash; </strong>малинов сироп със сода &ndash; утолява жаждата.</p> <p><strong>На 40 години &ndash; </strong>безалкохолно вино. Пие се за разнообразие.</p> <p><strong>На 50 години &ndash; </strong>боза.</p> <p><strong>От 50 нагоре &ndash; </strong>тиха водица.</p> <p><strong>Мъжът</strong></p> <p><strong>на 20 години </strong>е неутаен резняк. Създава главоболия.</p> <p><strong>На 30 години &ndash; </strong>северно тънко винце &ndash; пие се по много, но не е за гуляй.</p> <p><strong>На 40 години &ndash; </strong>отлежало карабунарско &ndash; колкото пиеш, п&oacute; ти се пие.</p> <p><strong>На 50 години &ndash; </strong>шампанско. Пие се рядко, но с ефект.</p> <p><strong>На 60 години &ndash; </strong>изветрял вермут.</p> <p><strong>От 60 нагоре &ndash; </strong>оцет. Служи за кухнята.</p> <p><strong><em>В-к &bdquo;Щурец&ldquo;, февруари 1933 г.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48082_EFIyj4BlNIDD5VtNb8Hax5srjJbT95.jpg" /><em>Офицери на романтична разходка с гимназистки, Видин 1927 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><span style="font-size:16px">Празнични мисли за любовта</span></strong></p> <p>Любовта е празник и както всеки празник, отминава неусетно и оставя зад себе си сиви делнични дни.</p> <p>Любовта е единственият празник, когато гостите са абсолютно нежелани. Все пак, малцина могат да предпазят любовното си щастие от посещението на гости.</p> <p>Любовта е и единственият празник, в който всички с охота работят.</p> <p>Любовта е празник, който не е вписан в календара, но се празнува винаги.</p> <p>Ако би трябвало любовта да се впише в календара, би трябвало да се празнува през Страстната седмица, в деня на страшното разпятие.</p> <p><strong><em>В-к &bdquo;Щурец&ldquo;, март 1934 г.</em></strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48082_oNQx8u43PfI5awccANU3gMoo0xbuQB.jpg" /></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>