За демокрацията като вътрешна свобода

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49214_i4DCQ8Jb837guQIz1Cb5d457MQl4eA.jpg" /><em>Делегати на XII редовен конгрес на Демократическата партия от Хасковски окръг, 1932 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Демокрация, т.е. народовластие в организирането, контролирането и разпределението на произведените блага в една страна.</p> <p>Няма по-добра система за управление на човешките общества от тази, която, опряна върху народното доверие, поддържа реда и законите, и така улеснява свободното проявление на творческите енергии на личността и цялото общество. Добри условия за свободен труд и пълен живот за всички чрез свободните усилия на всички &ndash; това е духът на демокрацията.</p> <p>Знамето на демокрацията днес се вее над много държави. То клони да стане вселенско. Един ден то ще стане знаме на всички стопански и държавни форми. И тогава&hellip; саблите и топовете ще бъдат стопени и преправени на плугове. Това не е само красив блян, не е недосегаем идеал. Това е още отдалечена, но жива възможност, която идеалисти и мечтатели с вдъхновена интуиция сочат, а реалистите и волевите натури енергично я въплъщават в обикновеното всекидневие.</p> <p>Пътят към достигането идеала на демокрацията минава през вековни борби за гражданска свобода. Защото само независими материално и духовно граждани могат да създадат управление и управници от народа за народа.</p> <p>Но истинска свобода &ndash; гражданска и човешка &ndash; не така лесно се добива. Та що е свобода? Кой е свободен? &ndash; Който съзнателно и драговолно ограничава рамките на своите лични желания, произволни щения и интереси, щом те почнат да пречат на желанията и интересите на другите, т.е. който драговолно ограничава своята лична свобода, за да осигури свободата на обществото. Да, самоограничение съзнателно и драговолно. Не по закон, не по външна принуда, а доброволно. Това е вътрешна свобода, която е предпоставка за външната. Това е свободата на силните духом личности. Свобода, която по своята същност прави излишни ударите на закона. Такава свобода е духовна ценност, която чрез писаните закони на парламентите не се добива.</p> <p>Но кой може тогава да се радва на тази същинска свобода? Ученият? Простият? Богатият? Бедният? Нито една от тия категории има много общо с истинската свобода.</p> <p>Такава велика свобода е психологическо чудо само на нравственото възпитание, започнато още от детските години на утрешния човек и гражданин.</p> <p>Затова демокрация без правилно насочено нравствено възпитание е неустановена и доста куха форма на управление. В такава форма има много място за лудите коне на демагозите.</p> <p>Нека завършим нашите мисли с един цитат от произнесена преди три години реч на проф. Томаш Масарик, председателя на чехословашката република. Като говори за недостатъците на днешния парламентаризъм, този голям мислител и държавник казва:</p> <p>&bdquo;Не остава нищо друго, освен да се иска пак да изпращат в парламента представители, способни да контролират управлението и да вършат творческа държавническа работа. Въпросът за демократическите партии, за демокрацията въобще, е в значителна степен въпрос на водители. Като е тъй, демокрацията не може без способни и деятелни специалисти, работници и водители. Задачата на модерния парламентаризъм е тъкмо да даде възможност на политическото образование и на специалните познания да се проявят. Ако не се спазва строго културния ценз, не е възможно партиите, демокрацията и парламентът да се запазят от демагогията&ldquo;.</p> <p><strong><em>Петър Зяпков,</em></strong></p> <p><strong><em>в. &bdquo;Пряпорец&ldquo;, юни 1931 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>