- Автор: Гласове
- 30 Яну 2026
- 2321
- 32
Следвайте "Гласове" в Patreon, Телеграм и Инстаграм
„Стамболов е най-способният държавник, излъчен от балканските нации за целия XIX век“, пише американският историк Уил Мънро.
На 31 януари (стар стил) 1854 г. във Велико Търново, в многолюдно българско семейство, се ражда Стефан Николов Стамболов – революционер, поет, журналист и бъдещ държавник от европейска величина, чиято съдба остава една от най-противоречивите и съдбоносни в новата българска история.
От хъшовете до апостолите
Още като юноша Стамболов се включва в националноосвободителното движение. Заминава за Влашко при хъшовете, където се сближава с Васил Левски и Христо Ботев. Плод на приятелството му с Ботев е стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“.
През 1874 г. е делегат на Търновския революционен комитет в БРЦК. След гибелта на Левски е изпратен в България да възстановява разбитата комитетска мрежа. През 1875 г. участва в подготовката на Старозагорското въстание, а по-късно оглавява Гюргевския комитет, който решава да организира Априлското въстание.
Назначен за главен апостол на Търновския революционен окръг, той организира агитацията, събирането на средства и подготовката на населението. Недостигът на оръжие и полицейските арести обаче осуетяват въстанието в района. След провала Стамболов се укрива, а през август 1876 г. преминава Дунав.
По време на Руско-турската война е военен кореспондент и участва в снабдяването на руската армия. След Берлинския договор се включва в движението „Единство“ и в подготовката на Кресненско-Разложкото въстание в защита на българите в Македония.
Политик и „първостроител на нова България“
След Освобождението Стамболов влиза активно в политиката като деец на Либералната партия. Участва в Учредителното събрание и изработването на Търновската конституция. Избиран е многократно за депутат, а от 1884 до 1886 г. е председател на Народното събрание.
Той е сред първите държавници, подкрепили Съединението от 6 септември 1885 г., съставя прокламацията, с която княз Александър приема обединението, и се записва доброволец в Сръбско-българската война.
Премиерът, който обръща курса
След абдикацията на Батенберг и избирането на Фердинанд през 1887 г. Стамболов съставя правителство и оглавява Народнолибералната партия. В следващите години реално управлява страната.
Макар по убеждение русофил и възпитан в руската културна среда, като държавник той прави прагматичен завой към Централна и Западна Европа, преценявайки, че икономическите и политическите шансове на България са там. Това води до остър разрив с руската дипломация.
При неговото управление България ускорено се модернизира:
- изграждат се ключови железопътни линии (София–Виена–Цариград, Ямбол–Бургас);
- модернизират се пристанищата във Варна и Бургас;
- развива се минното дело и леката индустрия;
- създадени са десетки нови фабрики;
- укрепват армията и администрацията.
В Македония той провежда активна политика чрез Българската екзархия, училища и дипломатически натиск върху Османската империя.
Цената на властта
Управлението му обаче носи и тъмна страна. Стамболов налага твърд, често авторитарен режим – репресии срещу русофилите, затваряне на опозиционни вестници, политически процеси и потушаване на офицерски бунтове. Бивши съратници като Коста Паница са екзекутирани.
От „любимец на народа“ той постепенно се превръща в „тиранин“ за своите противници. Скандали, интриги и нарастващо недоволство довеждат до оставката му през 1894 г.
Трагичният край
Въпреки че е отстранен от властта, влиянието му остава силно. На 15 юли 1895 г. е жестоко нападнат на софийска улица и посечен от политически противници. Умира три дни по-късно, едва 41-годишен.
В последните си часове поема отговорност за действията си с думите:
„Аз не съм убивал, освен неприятели на моето Отечество.“
Наследството
Оценката за Стамболов и до днес е крайна - от „осанна“ до „разпни го“. Но безспорно е, че той е човекът, който в най-трудния момент успява да стабилизира държавата, да отстоява независимостта ѝ и да я насочи към икономическа модернизация и европейска ориентация.
Русофил по убеждение, но прагматичен държавник по необходимост - Стефан Стамболов остава една от ключовите фигури, оформили пътя на България след Освобождението.
Творчество
Стамболов е автор на двадесетина стихотворения, които са много популярни сред националреволюционерите. През 1875 г. публикува в съавторство с Христо Ботев стихосбирката „Песни и стихотворения от Ботьова и Стамболова“, а през 1877 г. – свои „Песни и стихотворения“.
Стефан Стамболов се изявява и като преводач. Сред публикуваните му преводи се откроява брошурата на Джанюариъс Макгахан „Турските зверства в България“.
Източници: БНР, geschichtebulgariens.alle.bg
