Рождество Христово преди соца

<h2><em>&nbsp;&nbsp; </em></h2> <h2>&nbsp;&nbsp; Рождество Христово</h2> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Подпалете, господа български граждани, бъдниците в камините си, за да бъдат салоните ви напълно в български стил. В старовремските кадилници, купени от антикварните магазини, пуснете по две зрънца тамян, за да прогони благовонието му злите духове, които сплитат езиците в интриги и сърцата обковават в броня. (Знаете ли, господа български граждани, че сърцата ни са бронирани като танкове?). Пред иконата, скътана в скъп стилен иконостас, запалете кандило. Божата майка е много стара вече и трябва да светне нещо пред очите ѝ, за да погледне към грешната ни земя.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Направете тия приготовления и седнете край дългите маси, покрити с бели ленени покривки (на квадратчета) и натрупани с лакомства, за да посрещнете Рождението на оня, който ходеше бос и кръщаваше хората с дух божий.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И понеже празникът е голям и причините основателни, поканете своите близки. Ще им сервирате печено прасенце с гарнитури и прибавки, мандарини, ябълки и фурми; може да си попеете, да си пуснете радиото, да танцувате и пофлиртувате&hellip; Можете да правите всичко. Но не говорете, господа български граждани, нищичко не говорете. По-добре е да прекарате тая празнична вечер като на ням филм. Защото думата дума отваря, а по такъв начин може случайно да заприказвате за благотворителност.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31738_4yez57Rljamg2sc9MOkPxq2y6UiiRs.jpg" /></p> <p><em>Змей Горянин (Светозар </em>Димитров) <em>в кабинета си в София, 1933 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И веднага настроението ви ще се развали. Ще си спомните за крайните квартали, където къщите са толкова високи, че може човек да се покачи по покривите им без особени усилия; където амбициите не са по-високи от покривите; където страданието вече е толкова тъпо, че почти не се чувства.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ще си спомните това и ще усетите задушливата миризма на бордеите, в които хиляди деца зъзнат край неразпалени огнища и с уверени, че дядо Коледа няма да пусне нищо в обувките им - защото обувки нямат.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Трябва ли, господа български граждани, да си разваляте нервите с тия деца? Нима не е огорчено благотворителното чувство на всяка какичка и леличка, която е ходила да раздава вехти дрешки на бедните деца? Та те не умеят дори да благодарят! &hellip; Те са толкова невъзпитани!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А ако случайно думата отвори дума за християнско благочестие, няма ли, господа български граждани, да развалите добрия тон на празненството, като се поусмихнете лукаво и поклюкарствате за курортуването в тоя или оня манастир, за одеколона, стилните спални и кабинети и тъмните пътувания с автомобил? &hellip; Сигурно ще развалите празника. И ще ви стане неприятно. Ще ви се поиска, може би, да викнете от цяло гърло: &bdquo;Боже, пази България!&rdquo; - защото малкото кандило пред иконата на Богородицата, може да ви върне в годините на вашето детинство, когато наистина сте вярвали, че небето не е кухо и че някъде - където няма болка и печал - има един поглед, който не дели хората на квартали. Може би малкото кандило ще успее да стопи леда около сърцата&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А това ще бъде лошо&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Затуй, не говорете нищо, господа български граждани. Танцувайте, флиртувайте, яжте, пийте, но не говорете!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; А когато мине полунощ и разтрепераните пръсти почнат да пълнят винените чаши по-щедро, пазете се да не разлеете вино по белите квадратчета на ленените покривки.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Защото кървавочервените петна ще ви напомнят софийските тротоари.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Честито Рождество Христово, господа български граждани!</p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Змей Горянин, 1933 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <h2>&nbsp;&nbsp;</h2> <h2>Ако бях дядо Коледа</h2> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/31738_z90pJJRHgDPBhcmn3QKIBVt7olsb4w.jpg" /></p> <p><em>Веселин Ханчев</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Това не е пародия на &bdquo;Ако бях цар&rdquo;&hellip; Наистина, ако бях дядо Коледа!... - &bdquo;Какво би направил?&rdquo;, - ще ме попитат някои. Най-напред бих накарал и големите поне за миг да повярват в мен. Мисля, че приказката, легендата за дядо Коледа е създадена повече за тях, отколкото за децата. Бих искал поне една вечер всички политици, учени, писатели и артисти да поставят пред вратите на стаите си не обувките, а душите си. Не мислите ли, че те имат нужда да бъдат напълнени с нещо?... Скоро четох във вестниците разказ, в който се говореше за един петдесетгодишен мъж, който все още вярвал в дядо Коледа. Вярвал човекът в бъдещето, в човешкото щастие, в обичта! Изведнъж цялото му семейно щастие рухва - жена му научила, че той наистина вярва&hellip; Не мислете, че ви говоря тук за оня белобрад старец с червена качулка и голяма торба, в шейна, теглена от цяло стадо елени. Тоя старец наистина е само в детските сънища, по илюстрованите картички и в трикфилмите. Не, не той ме интересува! Не допускам, че оня петдесетгодишен мъж е вярвал именно в него. Да го оставим на децата!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И така, ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Най-напред бих дошъл пред твоята врата, Европа! Мъчно бих намерил пътя си към нея. Сега той е препречен от телени мрежи, окопи и минни баражи. Биха ме спирали на всяка крачка дулата на пушките и топовете, биха ме сметнали за шпионин или за член на някоя &bdquo;пета колона&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако те потърся на картата, не бих намерил точния ти адрес. Напоследък ти толкова често го сменяш!... И ако се страхувах да дойда сам при тебе, и ти пратех визитната си картичка, сигурно биха ми я върнали с надпис: &bdquo;Лицето непознато&rdquo;. Наистина, ти си се изменила, Европа! Но все пак, ако бях дядо Коледа, бих намерил блиндираната ти от омраза врата, бих видял пред нея оставената ти наранена и забравена душа, която мирише на барут и на кръв. Какво бих оставил като подарък на тая огромна, изпразнена душа?</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Когато започнах да пиша за теб, все мислех, че ще мога да ти пожелая нещо. А сега виждам, че то е мъчно, много мъчно, почти невъзможно!<br /> &nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Хората от неутралните и от воюващите страни знаят много добре какво искат. Те дълго чакат, чакат не само на Коледа ръката, която ще спусне в душите им мирът и спокойствието, малкото щастие, радостта от живота!... Ако бях дядо Коледа, бих ви ги дал с пълни шепи. Но даже и аз бих бил безсилен за това&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ще дойда при вас, политици на Европа и на целия свят, държавни мъже от всички континенти и от всички лагери! Ще ме чуете ли, когато почукам на вратата ви? Може би сте забравили, че сега са коледните празници, защото сте много заети от разни конференции, срещи и планове. Може би пред вратите на работните ви кабинети няма да намеря нищо, освен папки, в които е затворена съдбата на целия свят. Без никой да ме види, ще поставя в тях, наред с огромните числа на оръжия, параходи и самолети, и ония забравени списъци, пред които се спират само изтръпналите жени и деца, ония списъци, които вие и комюникетата ви наричате студено &bdquo;военни загуби&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; На вас, които държите в ръцете си съдбата на Европа и на света, на вас бих пожелал само: &bdquo;Стига!&rdquo;&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ако бях дядо Коледа, бих се спрял най-много пред вашата врата писатели, поети, критици, хора на изкуствата! Какво да правя, даже и като дядо Коледа, бих си останал пак привързан към вас - един литературен дядо Коледа, нали?</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви подарявам книги - първо, защото вие ги пишете, второ - защото не четете!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Пък и играчките биха се свършили, толкова сте много!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви дам и пари, защото всеки един от вас би основал литературен вестник или списание!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Няма да ви каня на баница срещу сто лева, в която наместо късмети има&hellip; сирени.</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Късметите бих ви раздал лично; душите ви наистина имат нужда от нещо, което са нямали досега!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; И така, ако бях дядо Коледа, бих ви пожелал чистосърдечно:</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече обич, и по-малко злоба към ближния!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече работа и по-малко демагогия!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; - Повече дарба и по-малко кариеризъм!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; С една дума - повече от това, което сте нямали и по-малко от това, което имате!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Ах, ако бях дядо Коледа!...</p> <p>&nbsp;</p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;Веселин Ханчев, 1941 г.</em></p>