Пресата преди сто години: Как бих могъл да продам България?

<p><br /> <strong>Как бих могъл да продам България?</strong></p> <p>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;&nbsp; (политически фейлетон)</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Разбира се, че това бих могъл да сторя ако Негово Величество ми даде премиерския министерски портфейл. Тогава аз ще си дотътрам в Камарата едно болшинство, което да знае само утвърднейше да дига&nbsp;ръка и да казва &bdquo;Да!&rdquo;. Всеки жест на свободомислие аз ще убивам със заплашването, че ще поднеса оставката&nbsp;на кабинета&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Вдруг, аз ще свикам министерски съвет и ний ще решим сключването на един голем държавен заем, един&nbsp;заем, който никога никой не го е сънувал&hellip; милиарден! &hellip;.. И тогава, еееех майка му стара! - тогава залагай &nbsp;на чуждите банки железници, пощи, телеграфи, пристанища, фарове, митници и прочия. И ако не стигне&nbsp;всичко това за реални гаранции на грамадния заем, ще дадем на монопол солта, кибрита, цигарите, кюмюра,&nbsp;дървата, кариерите, мините и&hellip;.. всичко, всичко, - дори и хлеба, и въздуха, и водата. Тогава, тогава, г-да,&nbsp;остава да изчислим повърхността на България в квадрати и да я продадем или заложим, все едно е, - само &nbsp;милиони да паднат. Колкото за жителите туземци - тех ще изселим в Арабия, Афганистан или Парагвай&hellip;&nbsp;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Малко ли места има по земното кълбо, господа, които си лежат безлюдни и необработени, само защото нема&nbsp;там достатъчно работни ръце!</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Тогава с препълнени джобове с милиони ще заминем ний за &bdquo;живот&rdquo; в Париж и Ница, Неапол и Венеция!...</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; Но&hellip; ах, веднъж властта, властта да ми падне в ръцете&hellip; еех! зная аз тогава&hellip;..</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <em>сп. &quot;Остен&quot;, ноември 1910 г.</em></p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/30793_4ADZig4WnkZQhAyQboTQj62DNQJVc9.jpg" /><br /> <strong>Когато бех министър</strong></p> <p>по Вазов</p> <p><br /> Когато бех министър</p> <p>В министерско кресло,</p> <p>Бех много благодарен,</p> <p>Без никакво тегло&hellip;</p> <p>За кражби мислех само,&nbsp;</p> <p>Богатство да си дам&hellip;</p> <p>Народът клет че пъшка</p> <p>Не исках и да знам&hellip;</p> <p>Кога чиновник дойде</p> <p>За службица при мен,</p> <p>Тъй некак дяволито</p> <p>Изгледвах го засмен&hellip;</p> <p>Па тихо му пошъпна:</p> <p>&bdquo;Дай нещичко рушвет,</p> <p>Да доде ако искаш</p> <p>По-скоро твоя ред&rdquo;&hellip;</p> <p>Добре си аз живеех,</p> <p>Кога министър бех</p> <p>Където и да идех,</p> <p>Навсекъде крадех&hellip;</p> <p>Но времето бе кратко,</p> <p>Напуснах сладка власт;</p> <p>Завинаги угасна</p> <p>В мене буйна страст&hellip;</p> <p>Сега, когато срещна</p> <p>Министерско лице,</p> <p>Не знам защо завиждам</p> <p>И охкам от сърце&hellip;</p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <em>Червен-Лиляк (Никола Иванов Костов)</em></p> <p><em>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; сп. &quot;Барабан&quot;, август, 1911 г.</em></p>