- Автор: Гласове
- 01 Окт 2023
- 3823
- 36
Следвайте "Гласове" в Телеграм
Проф. Богдан Филов – блестящ учен и противоречив държавник
В стремежа си да угодят с всички средства на своите господари, българските царедворски министри подписват смъртна присъда за българските евреи:
“На основание чл. 1 от закона за възлагане на министерския съвет и свързаните с него въпроси, одобрява се следното:
Възлага се на комисаря за еврейските въпроси да изсели от пределите на страната в споразумение с германските власти 20 000 души евреи.
Присъствали министри: Богдан Филов, Петър Габровски, Борис Йоцов, Добри Божилов, Никола Михов, Никола Захариев, Христо Петров, инж. Дим. Василев, инж. Васил Радославов.
Настоящото постановление не подлежи на обнародване в Държавен вестник. Вярно с оригинала, н-к на канцеларията – М. Стефанов.” (из Документ от Държавния архив)
Цар Борис и Богдан Филов на среща с Хитлер
Богдан Филов е български археолог, преподавател и политик. Той е министър-председател на България в периода 1940 – 1943 г., регент е на малолетния цар Симеон II през 1943 – 1944 г., а освен това е министър на народната просвета от 1938 до 1942 и министър на външните работи в периода 1942 – 1943 г. Той е един от най-спорните български политици, обвиняван за включването на България във Втората световна война на страната на Тристранния пакт, както и за провеждането на прогерманска политика. По време на комунистическия режим името му дори е зачеркнато от научната и политическа сфера.
1 март 1941 г., Богдан Филов чете реч във Виена при присъединяването към Тристранния пакт
Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско влияние на 21 януари 1941 г. влиза в сила Законът за защита на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите загубват гражданските и политическите си права, отнемат им се имотите, предвижда се концентриране на еврейското население в определени точки на страната и са забранени смесените бракове.
"11.III. Четвъртък. Днес ме посети Redard за връзка с изселването на еврейските деца в Палестина. Даде ми да прочета телеграмата, с която се иска да се назначи един комитет от трима евреи, за да посочат лицата за изселване. Казах му, че това ние не можем да приемем и си запазваме правото да посочим ние лицата. Преди това обаче би трябвало да уредим техническите въпроси по изселването. Той предложи да почнем с една група от 100 деца, за които М {инистерството} на вътр {ешните} работи дало съгласието си и за които ще са нужни само два вагона. Стана дума за евреите от новите земи, които изселваме. Той предложи да телеграфира да ги приемат и тях всички в Палестина. Възразих му, че е вече много късно, понеже те след няколко дена тръгват. На въпроса му къде отиват, отговорих: “В Полша”. “Това значи, че те отиват на смърт”, каза той. Обясних, че това е пресилено и че те ще бъдат използувани като работници, каквито и ние изпращаме. Отговори, че това не е същото и че с евреите се постъпва нечовечно. Възразих остро, че не можем да говорим в днешно време за човечност, когато тъй безмилостно се избива мирното население на големите градове. Той веднага се съгласи с мене, като посочи току-що станалото нападение от англичаните на град Рен в Британия. (Става дума за областта Бретан във Франция.) Из „Дневника на Богдан Филов“
Български учени на излет край Своге. От ляво на дясно: проф. Гаврил Кацаров, д-р Богдан Филов, Рафаил Попов, Васил Аврамов, Никола Мушмов (прав), неизвестен, проф. Йордан Иванов, неизвестен, Атанас Чилингиров (?), край р. Искър, лято 1914 г.
Богдан Филов учи в Карлово и в Пловдив, а през 1900 г. завършва Първа мъжка гимназия в София. През есента на 1901 г., Филов получава стипендия за обучение по класическа филология в Лайпциг. През 1902 година започва усилени занимания по латински език, старогръцка история, история на Древен Рим и др. През следващата година и половина специализира в Бон, Париж, Мюнхен и Рим, където се усъвършенства в професията. Макар и твърде млад, Богдан Филов е един от най-подготвените български археолози през първото десетилетие на XX век. Започва преподавателската си кариера през 1914 г. като частен доцент по археология на източните и класическите народи в Софийския университет, а от 1920 г. е редовен професор, титуляр на Катедрата по археология и история на изкуството. Филов постепенно се издига в преподавателската професия: става декан на Историко – филологическия факултет през 1924 г. и заема поста на ректор на университета в периода 1931 – 1932 г. Лекциите му се посещават не само от студенти по история, което говори за това какъв преподавател е бил Филов. Макар и често да е влизал в пререкания със свои колеги и да е търсил повече пари за разкопките си и за други проекти от Министерството на народната просвета, безспорно Богдан Филов е бележит учен и уважаван преподавател.. В допълнение на гореспоменатите факти трябва да отбележим и редица негови почетни титли: почетен доктор (honoris causa) на Атинския университет, Берлинския университет, Будапещенския университет и на университета в Падуа.
Професор Богдан Филов, княз Кирил и генерал-лейтенант Никола Михов полагат клетва като регенти на извънредно заседание на Народното събрание. София, 11 септември 1943 г.
Като министър-председател Богдан Филов е един от най-големите привърженици на ограничаване на университетската автономия чрез прокарването на законопроект за изменение и допълнение на Закона за държавните служители. Недоволството на академичната колегия е оглавено от ректора проф. протопрезвитер Стефан Цанков, който протестира пред премиера от името на Академичния съвет.
Управлението на професора ще се запомни и с един от най-позорните моменти в историята на България. Под немско влияние на 21 януари 1941 г. влиза в сила Законът за защита на нацията. Това е акт на антисемитизъм – евреите загубват гражданските и политическите си права, отнемат им се имотите, предвижда се концентриране на еврейското население в определени точки на страната и са забранени смесените бракове. По-късно е създадено Комисарство по еврейските въпроси с ръководител Александър Белев (привърженик на хитлеристката идеология). Въпреки че България остава в историята като държавата, успяла да спаси своите граждани от еврейски произход, близо 12 хиляди евреи от „новите земи” са депортирани в немските концентрационни лагери под претекст, че не са български граждани. Това води до първата пробойна в управлението на Филов – 43 депутати се противопоставят на депортирането. Професорът незабавно се задейства и иска вот на доверие на следваната от него политика.
Филов е обвиняван за включването на България във Втората световна война и подписването на протокола във Виена за присъединяване на страната ни към Тристранния пакт на 1 март 1941 г. Коректно е да отбележим, че въпреки опитите на цар Борис III да предотврати войната, агресивната политика на Хитлер няма как да бъде избегната. На север от река Дунав е разположена 680 хилядна немска армия, което на практика оставя без избор българските власти. За присъединяването към пакта Филов пише следното в своя дневник:
„Изобщо присъединяването на България към пакта тъкмо в този момент, когато толкова ни заплашват и Оста има неуспехи, се цени твърде много. Изглежда, като че ли се е присъединила велика сила, а не малка България.”
На 1 март 1941 г. премиерът Богдан Филов (с мустаците) подписва в двореца Белведере във Виена присъединяването на страната ни към Тристранния пакт
Преди да подпише договора, България се интересува най-много от действията на Югославия. Западните ни съседки влизат във войната на страната на Тристранния пакт на 27 март 1941 година, но два дни по-късно след преврат, извършен от група офицери и политици, свързани с британските тайни служби, Югославия излиза от сключения съюз. Това в действителност усложнява ситуацията, тъй като България вече трябва да води битки не само с Гърция, но и със западната си съседка.
Богдан Филов разкрива политическата си идеология в „Пътят на България” . Там той излага визията си за засилен авторитарен и безпартиен режим, обединяващ всичко най-ценно и значимо около царската корона. Засегната е и борбата срещу комунизма. За разлика от царя, той иска прекъсване на дипломатическите отношения със СССР и е главно действащо лице в антиболшевишката изложба, открита на 27 септември 1942 г.
Проф. Богдан Филов на посещение в Италия при Мусолини
След смъртта на Н.В. цар Борис III на 28 август 1943 г., Филов е първи регент в Регентския съвет (другите двама са княз Кирил и ген. Никола Михов) на малолетния цар Симеон II. Този съвет противоречи на Търновската конституция – в него влиза член на царското семейство (това е забранено), а изборът му не е легитимен, тъй като това следва да бъде направено от Обикновеното народно събрание. Върховният закон пък изисква съветът да бъде избран от Велико народно събрание. Съветът продължава прогерманския курс на България въпреки загубите на Хитлер на бойното поле.
Източници: bulgarianhistory.org, baricada.org
