order ampicillin pills - <a href="https://ampicillinc.store/">ampicillin 250mg uk</a> cialis coupon walmart
order lisinopril 5mg generic - <a href="https://metoprololpx.com/">buy lopressor generic</a> cost tenormin
generic sildenafil 50mg - <a href="https://rtadalafil.store/">buy cialis pill</a> cialis 10mg tablet
oral hydroxychloroquine - <a href="https://viagsildef.com/">sildenafil fast shipping</a> order cenforce 100mg
buy suhagra tablets <a href="https://propsuhag.com/">order suhagra 100mg generic</a> buy sildalis medication
Че на времето много българи са знаели по много езици, интересно наистина.
сме наследници, и да започнем да окуражаваме децата си да създават българчета, и да влагат енергията и талантите си в България!
Защо българите много обичат да наричат себе си роби? И защо се говори за "турско робство", след като и турците са се борили и възставали против династията на Осман? По време на Османската Империя българите НЕ СА били роби.
Велики хора са живяли в Габрово, град с много развита промишленост , култура, занаяти. А днес, с изчезващо население, почти никаква промишленост, благодарение на демокрацията.
За съжаление българското чувство за малоценность винаги удря по образованието , за да извини липситѣ на възпитанието. У насъ се смѣта , че като си училъ , значи си и високонравственъ, което е грѣшка. Истината е , че нравственитѣ ни сили сѫ рехави и съ приказки за знаещи хора, искаме да покажемъ и морална извисеность и желанието за равнопоставеность съ Западна Европа, макаръ и подсъзнателно да знаемъ , че не е така. Липсата на материална култура во времето е единственото доказателство за културно присъствие. Сегашна Западна Европа е продуктъ на културното натрупване отъ последнитѣ 4 вѣка, но вмѣсто да говоримъ за миналото , нѣка погледнемъ кѫдѣ е Западна Европа днесъ – пропаднала въ залеза си, на прага на всѣобхватна ислямизация, късаща се отъ извратена декадентность, напуснала християнството и забравила Бога. И кѫдѣ сѫ западнитѣ народи днесъ – никѫдѣ, мешавина отъ друговѣци и чуждоземци. И каква поука може да си извадимъ????
Цветан Стоянов /1930-1971/ за т.нар. "шаечена интелигенция". „Къде ще се скриете, мои бедни приятели? Няма къде да се скриете! Миризма се носи из цялата страна, миризма на шаяк и спарено тяло! Виждате ли чистите чаршафи наоколо – на всеки един е легнал човек с потури! О, кой ще отвори прозореца, за да влезе вятърът, великденският вятър, пречистителят, който ще издуха вонята от ъглите и ще спаси измъчените ноздри? Кой ще изгони неканените, които направиха от културата одая? Все по-натъпкана става одаята, а те влизат, нови и нови, сами и на групи, със стотици и с хиляди – неизброимите, неудържимите, шаячените интелигенти! Името им е легион – като скакалци, като термити нахлуват те и заемат всяко кътче! Една тъмна, понесена джунгла, една лавина, за която няма спиране, техният строй се множи от ден на ден. Няма нужда да говорите с тях, за да ги познаете. Тези буцести черепи, тези окосмени челца, тези малки свински очички, тези чепати печенегски туловища – не сте ли ги гледали до насищане и пренасищане! Какви умчета се крият зад тях, тесни като килери на стара къща! … Те са прочели една брошурка за Опарин и знаят тайната на живота; те са зазубрили няколко конспекта и разбират що е единство и борба на противоположностите; те могат да ви докажат, че светът няма начало и няма край; те са научили, че зад всеки възторг стоят икономически отношения.“ И още: „Някой ще възрази сигурно, че думата “простаци” не е точна, че тя трябва да се отнесе към друга категория. Но, извинете, думата е тъкмо на мястото си! Напразно се мъчат да изменят лексиконите и да коват нови смисли на старите, познати прозвища, за да не ударят те там, където трябва… Хората знаят много добре на кое се казва простащина, те не са забравили чак дотолкова българския език. И хиляда социологически есета да се напишат, те няма да обезмирисят шаячения интелигент – защото той и само той е истинският, страшният, устременият, войнстващият простак. Той не притежава дори свежия смях на варварина, той е тъп и сериозен като глинен африкански идол, като чукундурите, които доскоро е вадил от бащините си ниви!“
