Ален Делон и дъщеря му Анушка на сцената на 72-ия филмов фестивал в Кан
Ален Делон стана Ален Делон, без да е вземал уроци по актьорско майсторство: "камерата е жена, която гледам в очите (...) Жените направиха кариерата ми", увери той.
От сцената на кинофестивала в Кан актьорът неколкократно отдаде почит на режисьорите, които са го ръководели, дори и "аз да имах някаква дарба", каза той с ирония.
"Бях първа цигулка, но имах изключителни диригенти, на тях трябваше да се връчи наградата. Вземам я заради тях, в тяхна памет", каза Ален Делон.
Развълнуван до сълзи след откъс от "Роко и неговите братя" и една прекрасна сцена с Ани Жирардо, Ален Делон разказа за снимките на "Роко" и на "Гепардът" на Висконти, една решаваща творческа среща в живота му. "Лукино Висконти беше един "Караян", като Рене Клеман", добави Делон.
"Отдавна не съм плакал толкова", призна 83-годишният актьор след получаването на наградата. "Това е посмъртна почит, но приживе", добави той. И докато се канеше да напусне сцената, Ален Делон се върна за последен път, за да обяви със заглушен от ридания глас: „Мисля за Мирей и Роми“. Мирей Дарк, която почина през 2017 г., и Роми Шнайдер, двете жени, белязали най-силно живота му, припомня "Мадам Фигаро".
По-рано вечерта Ален Делон премина по червения килим и изкачи стълбите на Фестивалния дворец в Кан, подръка с дъщеря си Анушка. Огромна тълпа се бе събрала, за да приветства легендата на френското кино.
Снимки: "Ройтерс"