Жители на Марсилия: „Казахме си, че има прекалено много роми”

Жители на Марсилия: „Казахме си, че има прекалено много роми”
Журналист от „Поан” се срещна с един от жителите на Марсилия, участвали в прогонването и подпалването на ромски лагер в града в четвъртък вечерта. Той поема отговорността за действията си и обяснява как е стигнал дотам.
<p>Рашид срещу ромите. Мизерия срещу мизерия. Операцията, проведена от жителите на северните квартали на Марсилия срещу ромски лагер, опразнен, а след това опожарен, рязко разкрива атмосферата, която цари в някои части на града, където прекалено много бедност, драми и натрупани фрустрации подтикнаха местното население към крайни действия.</p> <p>Рашид, петдесетинагодишен, е този, който започва всичко. Той живее като Робинзон с пенсията си за инвалидност и двамата си братя в голяма, определена за събаряне празна сграда. Типично дете на имигранти първо поколение от Магреба, което оцелява като маргинал в марсилското общество. Всички други семейства напуснали стария бетонен скелет преди няколко месеца. Когато ромите разбили портала на строежа пред неговата разнебитена сграда, Рашид го изживял като нашествие на ничията земя, която си е присвоил.</p> <p><strong>&bdquo;Когато те пристигнаха, започнаха проблеми&rdquo;</strong></p> <p><em>От година и половина сме тук, съвсем сами. Нямаше нищо през това време. В неделя вечерта, когато те пристигнаха, започнаха проблеми. С братята ми, инвалиди като мен, искаме спокойствие. Ромите откраднаха от мазето ми. Бях свалил някои неща. Телевизор, колелото на племенника ми, сандък с инструменти. От какво мислите, че живеят тези? Трябва да си сипят бензин в колите. Разбираме объркването им. Но за нас това е непоносимо. Защо не ги приемат в южните квартали?</em></p> <p>Оттогава Рашид и близките му имали само една цел: да се отърват от натрапниците. Противно на други квартали, където крайбрежните жители не посмяха да преминат към действие, тук решили да се организират, за да изпълнят операцията си. <em>Обадихме се на приятели, стари съседи. Разбира се, не трябваше да използваме насилие, това са човешки същества, също като нас. А след това обсъдихме и си казахме, че има прекалено много роми. Привечер говорихме с тях. Най-напред те малко недоволстваха. След това казаха, че ще си тръгнат</em>.</p> <p>Там, където Рашид говори за &bdquo;обсъждане&rdquo;, полицейският доклад съобщава за &bdquo;нападки&rdquo; между жителите и ромската общност. Предишната вечер те се консултирали с наемодателя, &bdquo;Ложирем&rdquo;, с полицията, префектурата, местния депутат, сенатор Самиа Гали. Сабрина, млада жена, оправдава постъпката си: <em>Всички те ни казаха, че не могат нищо да направят. Че трябва да почакаме няколко месеца преди евентуална намеса. Това, което чухме, беше: "Оправяйте се сами". Това и направихме.</em></p> <p><strong>&bdquo;Не сме "Ал Кайда"!&rdquo;</strong></p> <p>Медийната вълна след този инцидент накара политическата класа в Марсилия да я овладее. Кметът на града, Жан-Клод Годен (от десния "Съюз за народно движение"), най-напред припомни, че сега съществуват само 27 от преброените в началото на 2011 г. 60 ромски лагера (днес в града има около 1500 роми по данни на неправителствени организации). След това посочи с пръст своя противник, сенатор Самиа Гали, която спомена за намеса на армията преди две седмици, за да бъде овладяно насилието в северните квартали. <em>Когато чуват крайни изявления, хората смятат, че им е разрешено сами да се оправят. Това е неприемливо. Тези квартали никога не са били изоставени, точно обратното</em>, каза Годен.</p> <p>Депутатът от Социалистическата партия най-напред увери, че &bdquo;разбира&rdquo; реакцията на жителите спрямо ромите. След това тя уточни, че <em>правото и справедливостта трябва да се намесят</em>.</p> <p>Заплахата изглежда доста реална. Други места в северните, но също така в централните части на Марсилия, редовно са театър на напрежение между местното население и членовете на ромската общност.</p> <p>Вече освободен от присъствието на четиридесетината възрастни, 15-те деца, колите и караваните, паркирани пред дома му, Рашид афишира своето спокойствие. Не се тревожи, че неговата инициатива може да се разпространи: <em>Хуманитарните асоциации ни сметнаха за терористи. Но ние не сме "Ал Кайда"! Ромите, които прогонихме, се настаниха недалеч оттук. Не знам дали хората там ще реагират като нас. Това не е мой проблем</em>.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>

Коментари

  • н

    30 Sep 2012 17:10ч.

    Maнгали прогонват мангали и държавата доволно потрива ръце.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи