Желяз Турлаков: Има тясна обвързаност между управляващите и наркоразпространението

<p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong><br /></strong></p> <p><strong>- Г-н Турлаков, по-скоро положителна или отрицателна е оценката за България в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за контрола върху трафика на наркотици през 2011 г.?</strong></p> <p>- Последният доклад на Държавния департамент е изключително критичен, а във всички медии излезе информацията, че той е едва ли не похвален, тъй като в него има няколко изречения за това, че българските служби са съдействали на своите европейски колеги за залавяне на наркопратки. В случая обаче става дума за съдействие, довело до залавянето на кокаин във Франция и в Гърция, а не в България. За България се казва изрично, че количествата, които се залавят на българските граници и митници, са &bdquo;исторически ниски&rdquo;. Освен това в тазгодишния доклад е посочена и огромната бройка на зависимите в България &ndash; 300 хиляди души. В миналогодишния доклад се казваше буквнално следното: &bdquo;Поради структурни реформи, проведени от ГЕРБ в агенция &bdquo;Митници&rdquo;, отделът, който досега се е занимавал с наркотрафика, на практика е закрит&rdquo;. Тоест хората, които до този момент са работили по наркотрафика и са натрупали някакъв относителен опит, на практика са преструктурирани и реално вече не извършват дейност. И какво следва от това &ndash; ако за 2009 г. заловеният хероин на българската граница е 719 кг, за 2010 г. той е 190 кг. Заловеният кокаин за 2009 г. е 234 кг, а, забележете, за 2010 г. е 10 кг! Тази тенденция продължава и в последния доклад и точно това е акцентът в този доклад.</p> <p><strong>- Само това ли е причината за тази тенденция &ndash; закриването на въпросния отдел при преструктурирането на митниците?</strong></p> <p>- Естествено, че причината не е само в това. Вижте, в света съществуват две линии на политики, които се водят по отношение на наркотиците и накротрафика &ndash; едната е за намаляване на предлагането, а другата за намаляване на търсенето. Аз твърдя, че в България не се прави нито едното, нито другото. Това са не просто голословни твърдения, те почиват и на подобни доклади. По отношение на ролята на митниците в това да залавя, да контролира и да ограничава предлагането бих казал, че според мен държавата има странно пасивна позиция. И именно този доклад говори директно за това. &bdquo;Исторически ниски количества заловени наркотици&rdquo;, къде е похвалното в случая?</p> <p><strong>- Как да си обясним тази странна пасивност &ndash; липса на професионализъм и на познания?</strong></p> <p>- Не мисля, че пасивността е свързана с липсата на познания. В доклада България се посочва като транзитна страна в трафика на хероин и на кокаин и като незначителен производител на амфетамини и на синтетична дрога. Както ви казах, в доклада е обявено, че наркозависимите в България са около 300 хиляди души. 10% от тях или горе-долу 30 хиляди души употребяват хероин. Според Световната здравна организация около три пъти повече са хората, които употребяват синтетика, тоест около 100 хиляди души. Немалък брой от зависимите употребяват кокаин. Тоест реално в България наркопродуктите имат една сериозна клиентела. От друга страна няма никаква официална стаистика от страна на българските институции, които да потвърждават тези данни. От страна на нашите институции от години наред върви една и съща статистика, която е абсолютно нерелевантна и неадекватна. На практика излиза, че ако отнесем броя на наркозависимите към количеството, което се залавя, то заловеното количество е не повече от 3% от търсенето на пазара. Къде отива останалото количество? Ясно е, че тези хора отнякъде се зареждат. Освен това, когато говорим за организирана престъпност, трябва да уточним, че организирана престъпност има преди всичко по отношение на наркотиците. Това е истинската организирана престъпност, останалото са митове и легенди. Хората вярват, че има организирана престъпност и по отношение на друг вид контрабанди. Да, така е, но истински йерархична и структурирана организирана престъпност, включително на ниво &bdquo;бели якички&rdquo;, има единствено и само в наркотрафика. Тоест това, което казвам е, че няма как в сферата на наркотиците да се случи нещо без действието или бездействието на държавата. Няма как да докажа това с факти, но да кажем, че след близо 20 години от едната и от другата страна на този проблем съм стигнал до определени изводи. Това е начин да се захранват партиите. И какво по-добро от това тези пари да бъдат препрани в едни избори например?</p> <p><strong>- Все пак как да си обясним факта, че настоящият доклад отчита &bdquo;сериозни отстъпления от заловените количества наркотици&rdquo;? Излиза, че това правителство работи по-зле от всички досега.</strong></p> <p>- Да, излиза, че политиката и намесата на държавата в предишни години все пак е била по-категорична, отколкото в момента. Това е изводът, който можем да направим. В крайна сметка трябва да излезе някой от властимащите и да отговори на тези въпроси. Няма логика да го правя аз, представителят на неправителствения сектор.</p> <p><strong>- Да, но всички видяхме, че в деня, в който излезе докладът на Държавния департамент, вътрешният министър Цветанов застана пред медиите, за да обясни, че любовницата на Станишев била замесена в лобистки скандал в Австрия. В крайна сметка не чухме неговия коментар по въпросния доклад.</strong></p> <p>- Нищо ново под слънцето, когато няма какъв отговор да дадеш, простото правило е да говориш за нещо друго, да отместиш фокуса на общественото внимание. За хора като мен обаче, които са доста навърте в тематиката, този доклад е меко казано съкрушителен. Ние какво очакваме в крайна сметка от Държавния департамент &ndash; да назове конкретните имена ли? В доклада ясно се казва, че организираната престъпност в България е станала много по-структурирана, много по-богата и много по-тясно свързана с лостовете на властта. Това няма как да се случи без участието на държавата. Излиза, че българските институции и политици са или незнаещи и немощни, или са част от тази система. Няма трети вариант. Смятам, че има тясна обвързаност между държавата и наркоразпространението. Просто няма как иначе да се случват нещата. Ако това не е вярно &ndash; да кажем, че бъркам &ndash; това ще бъде най-сладката ми грешка. Нека да излязат хората, които са компетентни и да направят наистина един аналитичен коментар на този доклад, а не да се пуска в медиите по едно изречение колко похвален бил той. Това е смешно.</p> <p><strong>- Как си обяснявате неглижирането на тази тема от страна на медиите? В деня, в който излезе докладът, гледах репортаж за него в новините на bTV и изобщо не ми стана ясно колко съкрушителен е той, както се изразявате, тъкмо напротив.</strong></p> <p>- Нямам конкретно обяснение. Явно на фона на всички проблеми, които тресат държавата в момента, на фона на това малко изкуствено обяснение, че сме в икономическа криза, макар че според мен сме просто във вихъра на една некомпетентна и некадърна управа, на фона на всички скандали по отношение на бонуси, здравна реформа, социална реформа, село Бисер и пр. като че ли това би бил още един пирон в капака на ковчега. Освен това управляващите просто нямат отговори в момента. Какво да кажат, какво могат да отговорят на един такъв доклад? Там черно на бяло е казано за какво става дума.</p> <p><strong>- Но нали ГЕРБ спечелиха изборите и дойдоха на власт именно с обещанието и претенцията, че тъкмо те могат и искат да преборят организираната престъпност и корупцията?</strong></p> <p>- Ох... За мен няма друг отговор от този, който ви дадох преди малко &ndash; държавата е свързана с наркоразпространението и наркотрафика. Всичко, което се случва в тази област, се случва под шапката на държавата. Това е едниственият отговор.</p> <p><strong>- Ако по отношение на политиката за намаляване на предлагането има сериозни отстъпления, как стоят нещата с политиката за намаляване на търсенето? Нека прехвърлим разговора към последствията или към т.нар. клиентела, както се изразихте.</strong></p> <p>- Това са хората, с които работим. Реално в България няма система от държавнопредлагана помощ поради невероятните проблеми в здравното министерство и в цялата здравна система. На практика има частен сектор, има лекари, които са си създали програми, разбира се, срещу заплащане. Този проблем е не просто неглижиран от държавното здравеопазване, той не съществува. Него го няма нито в клинична пътека, нито е дефиниран в нормативни документи, нещо което в Европа съществува от 20&ndash;30 години. Това превръща тези хора в една сива маса, в таргет. По неофициална статистика 10 хиляди души от наркозависимите са извън България. 80% от хората, които имат наркозависимост, са безработни. Нали си давате сметка на плещите на колко ведомства лежат тези хора. В същото време много такива пациенти са част от пробационната система, те са част от съдебната система, те са в затворите и струват на държавата много повече, отколкото ако тръгнем да ги лекуваме. Тоест има една огромна лавина от неразрешени проблеми, които са се трупали през годините и които стават все повече и повече. Както ви казах, в това отношение България е поне три десетилетия назад в сравнение с останалите европейски страни. Аз съм запознат с еврпопейското законодателство, запознат съм и с текстовете на разни стратегии, писани в българските ведомства &ndash; нищо от това, което се казва там, не се прилага.</p> <p><strong>- Казахте, че около 10 хиляди наркозависими българи са извън България. Чувала съм, че доста млади хора се лекуват в наркокомуни в Испания.</strong></p> <p>- Да, това е единият вариант. Трябва да направим обаче разграничение, тъй като понятието наркокомуна не е съвсем коректно. Има различни видове общности &ndash; има трудови, религиозни и терапевтични общности. Терапевтичните общности са базирани на научни доказателства и са под някакъв лицензионен режим. Те работят с психотерапевти, с психолози, със социални работници. В България има две такива програми и те са частна инцииатива. У нас има и религиозни общности, но те са по инициатива на чужди организации, обикновено протестантски. Има и няколко дневни програми, които също отговарят на критерия за терапевтична общност, но като цяло възможностите се броят на пръстите на едната ми ръка, особено ако трябва да бъдат отнесени към обявеният в последния доклад на Държавния департамент брой на наркозависимите. Просто капка в морето.</p> <p><strong>- Казахте, че те са 300 хиляди души.</strong></p> <p>- Да, 300 хиляди, от които 10% са хероиновозависими, а около 100 хиляди са зависими от амфетамини. Трябва да кажа, че амфетаминовата зависимост е много различна от хероиновата. В хорското съзнание битува заблуждението, че хероинът е най-страшният наркотик. Това далеч не е така. Амфетаминът е в пъти по-страшен и по-опостушителен и за физиологичното, и за психическото състояние. При амфетамина се изгражда зависимост много по-бързо, освен това тя е различна, свързана е с друг тип поведение. И в Европа, и в България хероинът вече е демоде. Това е дрогата на 70-те и 80-те години. Така че отдавна в света не се говори за хероин. Даже за специалистите и за нас, които всеки ден работим с такива пациенти, хероиновозависим пациент е най-малкото зло. Казвам го съвсем отговорно. Много по-трудни и много по-сложни са новите зависимости. Профилът на зависимите хора в България отдавна е различен &ndash; има полизависими, тоест хора, зависими от повече от едно вещество, има амфетаминово зависими в много ранна възраст и в много тежък стадий. Имайте предвид, че по отношение на амфетаминовата зависимост все още медицината не е открила никаво медикаментозно лечение. Единственото нещо, за което има сведения и данни, че работи, са т.нар. общностни терапии. Една немалка група са и кокаиновозависимите. Кокаинът вече не е най-скъпият наркотик. В САЩ кокаинът отдавна не се смята за дрогата на богатите. Напротив. Хубавият, качествен хероин в Европа е по-скъп от кокаина. Бройката на употребяващите кокаин вече е по-голяма от тази на употребяващите хероин. Най-голямата група обаче в момента са амфетаминовозависимите. Вече навлизат и метаамфетамините, които са производни на амфетамините. В това отношение има епидемия в света &ndash; най-вече в САЩ и в Западна Европа.</p> <p><strong>- Все пак в доклада на Държавния департамент има и положителна оценка &ndash; става дума за това, че България е въвела един от най-добрите контролни механизми в Европа за бързо засичане на т. нар. дизайнерски наркотици.</strong></p> <p>- Да, така е. На мен обаче ми се иска да похваля зам.-председателката на здравната комисия в парламента д-р Даниела Дариткова, с която имахме инициатива за създаване на фонда за зависимости, използващ 1% от алкохолния и тютюневия акциз. Но макар това да е гласувано по закон, ние зациклихме, тъй като министър Дянков ни отказа да използваме този предвиден от закона 1% от акциза, който не е никак малък като сума. Вече на няколко министри на здравеопазването, а и на финансовия министър Дянков задаваме въпроса за тези средства, но никой не ни е дал ясен отговор. От една страна се казва, че има превеждани такива средства, от друга страна се казва, че няма такива. По принцип по закон тези средства трябва да се превеждат ежегодно на 1 януари, като министърът на финансите трябва да ги превежда към Министерството на здравеопазването. Но от Министерството на здравеопазването не са дали официален отговор дали тези пари са преведени и какво се случва с тях. Оказа се, че има сведения за някакви превеждани суми за изграждане на т.нар. държавни метадонови програми и аз задавам въпроса защо в такъв случай тези програми са платени, след като държавата ги е обезпечила. Всъщност наркозависимите са най-удобната група, с която една малка група неморални и дискредитирани лекари правят каквото си искат, защото няма кой да ги контролира.</p> <p>Ще кажа и още нещо &ndash; амфетаминът, който се продава на българския пазар, е на изключително ниска цена. Това, че е с толкова ниска цена означава, че е произведен в България, защото всяка граница по принцип оскъпява веществото. В Афганистан може да си купите 1 кг хероин за три хиляди долара, но тук той струва 20 хиляди лева. Възниква въпросът &ndash; след като в България можеш да си купиш 1 грам амфетамин на едро за 6 лв., откъде е този амфетамин и кой го прави. Дали става дума за гаражно производство или за по-сериозно производство, за което е необходимо да имаш специфичните машини, които се използват, и да си наясно какво е генерична фармация. Няма как да назова конкретни имена, но хората могат сами да си направят изводите кои са онези, които са способни да направят такова нещо, тъй като все пак през 70-те и 80-те години България е произвеждала достатъчно голямо количество ефедрин.</p> <p><strong>- Намеквате, че част от фармацевтичния бизнес у нас е ангажиран с подобно производство?</strong></p> <p>- Аз няма как да кажа това, аз просто разсъждавам на глас. Това е елементарната логика. Не знам в какви размери е производството на амфетамини, кой точно го прави и как може да се докаже това, но все пак имам някои отговори за себе си. Да, вие може да си направите амфетамин вкъщи, но той няма да бъде с това качество каквото би имал, ако е направен да кажем в една фармацевтична лаборатория, или в завод. Защото проблемът при производството на фармацевтични продукти е, че някои от тях са на границата на легалното. Проблемът с въпросната дизайнерска дрога е, че постоянно се трансформира търговското име на продукта, който се съдържа във въпросното вещество и той няма как да бъде уловен и да бъде наречен незаконен и нелегален. Това е един сложен механизъм и затова има определени служби, има ГДБОП, има отдел &bdquo;Наркотици&rdquo;, има митници. Би трябвало те да следят тези неща, но докладът е недвусмислен: &bdquo;Заловени са исторически ниски количества наркотици&rdquo;.</p> <p><em>Желяз Турлаков е създател и ръководител на терапевтична общност за лечение на наркозависими в България. Самият той е страдал от накозависимост. Прекарва десет години в различни центрове за лечение в Германия, Испания и Италия, където успява да преодолее зависимостта си.</em></p>