Жан-Луи Бурланж: "Властта се изплъзва на Европа"

<p><strong>- Според авторите на книгата "Политически цирк" властта е преминала от ръцете на правителствата към това студено чудовище, наречено Европейски съюз.</strong></p> <p>- Това е абсурдно. Напуснах Европейския парламент през декември 2007 г. точно когато Европейският съюз се превърна в комедия. На брюкселската сцена актьорите се преструваха, че ръководят общите дела и решават проблемите. Истината е, че основната политическа власт се изплъзва на европейските институции. В компетенциите на ЕС са селското стопанство, конкуренцията, външната търговия, единната валута, правилата на единния пазар. Страните членки ръководят външната политика, отбраната, почти всички икономически и бюджетни въпроси, данъчното облагане, трудовото право и социалната защита, организацията на общините, образованието&hellip; Като цяло 90 на сто от политическата дейност е в изключителната компетентност на страните членки. Истинската принуда над тях произлиза не от ЕС, а от глобализацията. Тази световна икономическа конкуренция, ожесточена, но несъмнена, какъвто е законът за гравитацията, предизвиква изместване на центровете на власт. Иначе казано, ако Европа изглежда на нашите съграждани толкова далечна, толкова неразбираема, то не е защото системата не е демократична, а защото страните членки не й дадоха правомощията, които тя привидно притежава.</p> <p><strong>- Нейните привърженици хвалят Лисабонския договор, който бил гаранция за една силна Европа.</strong></p> <p>- Друга илюзия! В средата на 90-те г. идването на власт на едно поколение "евробезразлични" политици (Ширак, Шрьодер, Берлускони, Аснар&hellip;) съвпадна с установяването на валутния федерализъм и отслабването на институциите на общността и най-напред на Комисията. Лисабонският договор нищо не е променил и въведе само хомеопатични подобрения.</p> <p><strong>- Резултатът е тази бездушна и няма Европа, изобличена в книгата "Политически цирк".</strong></p> <p>- По времето на Жак Делор Европа беше одушевена. Днес цари нарцистично-суверенистки климат, в който процъфтяват националните лидери, и който доведе до тази неразбираема власт, разделена на четири поста, поверени на хора, лишени от харизма. Авторите на "Политически цирк" не забелязват, че истинският предмет на тяхното изобличение не трябва да бъде Европа като общност, а Европа на правителствата, която е толкова скъпа на суверенистите, на традиционните дипломатически конференции, които задължително се колебаят между безпомощността на неоткриваемия консенсус и бруталността на силовите отношения в полза на френско-германския кондоминиум.</p> <p><strong>- Сред новите "господари на света" вече са кредитните агенции. За да се противостои на тяхното влияние, кандидат-президентът на социалистите Франсоа Оланд препоръчва да се създаде една обществена агенция.</strong></p> <p>- Още една куха идея! Днес една агенция понижи рейтинга на Франция, но две не го направиха! Какво ще стане, ако се създаде четвърта агенция? Нищо: агенцията, която понижава оценката, триумфира в медиите, за разлика от тази, която си мълчи! Агенциите се ползват с узурпирана репутация: те анализират лошо и нищо не прогнозират. Не само, че не предвидиха нищо за "Енрон", но от десет години са неспособни да припомнят на пазарите елементарната истина, че е абсурдно гърците да се ползват със същите оценки като германците, като се има предвид, че европейският договор изключва финансовото спасяване на заседналия кораб. Днес изобличаването на една неясна и пагубна власт (Брюксел) е удобно алиби за едно общество, която бяга от отговорност.</p> <p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>