Жан-Франсоа Колозимо: Путин знае, че нито Америка, нито Европа ще пожертват и един войник за Украйна

"За да разберем настоящата криза, трябва да излезем от истерията на противоречивата пропаганда", казва френският православен богослов пред "Фигаро".

 

Жан-Франсоа Колозимо е френски историк, православен богослов и директор на издателството на Френския национален център за научни изследвания. Автор е на много книги, сред които «L’Apocalypse russe. Dieu au pays de Dostoïevski» (“Руският Апокалипсис: Бог в родината на Достоевски” (2008 г.). Последната му издадена книга: «République ou barbarie» (“Република или варварство”), заедно с Режис Дебре и Дидие Леши (2021 г.). Интервюто с Жан-Франсоа Колозимо бе публикувано във "Фигаро" на 23 февруари.

 

- Признавайки едностранно независимостта на Донбас и изпращайки там руската армия, не прекрачи ли Путин последната червена линия?

- Според Кремъл международната общност, разбирана като Запада, Вашингтон и НАТО, няма друга цел след падането на Берлинската стена, освен да повали Русия, като я обгради. Междувременно преминаването на единадесет източноевропейски държави в Атлантическия алианс затвърди неговото убеждение. Така че многополюсната офанзива, която провежда, е замислена като контраофанзива. Тя включва, наред с други неща, очертаването на неговата неприкосновена сфера на влияние. Оттук и интервенциите в Беларус, Казахстан и създаването на подстъпи в Грузия, Приднестровието, Крим, а сега и в Донбас. Путин знае, че нито Америка, нито Европа ще пожертват и един войник в този конфликт. Цената ще бъдат нови икономически анкции, с които той се справяше досега. Да не забравяме, че външният натиск разпалва руския съпротивителен дух, особено когато Кремъл систематично потиска всеки критичен глас.

- Някои наблюдатели се опасяват, че руската армия ще нахлуе в по-голямата част на Украйна, чак до Киев. Споделяте ли този страх?

- Путин знае, че окупацията на Украйна, голяма и населена, колкото Испания, би била фатален капан. Целта му е да държи Киев под напрежение и да потвърди достъпа до топлите морета, който му дава Севастопол.

- Как да си обясним манията на руските власти спрямо Украйна?

- Ключът е колкото символичен, толкова и стратегически. Студената бруталност, с която Владимир Путин се отнася към международните отношения, не бива да прикрива жизнената необходимост, която има външната политика за режима. Връщане към границите от ХVIII век, геополитическо отстъпление, икономическо обедняване, галопираща свръхсмъртност, неуспешна демократизация, авторитарен уклон: след 1991 г. Москва вече може да разчита само на ядрения си арсенал и на мястото си на постоянен член на Съвета за сигурност на ООН. Това е лостът за мобилизация и приспособяване на идентичността. Киев впрочем е кръщелното място на всички Русии. Той се превръща в решаващ обект на политико-религиозния кръстоносен поход, който трябва да въодушеви отвоюването. Но на руския имперски стремеж се противопоставя украинското национално възраждане . Следователно страхът от агония от една страна и страхът от задушаване от друга се превръщат в двете страни на едно огледало. И то все по-бързо.

- Не е ли права Европа да иска да се притече на помощ на Украйна?

- Прави ли го наистина? Може ли го реално? И не вижда ли, че Homo sovieticus (съветският човек) продължава да съществува, включително в Украйна? Въпреки страхотната интелигенция и един автентичен народен устрем, страната остава под властта на подкупни и подкупващи олигарси. Като Русия, разбира се, но по-анархично, при отсъствието на вертикала на властта. Споменът за Голодомора, големият глад, предизвикан от Сталин, е склонен да заличи спомена за Холокоста, извършен от местните бойни формации, привърженици на Хитлер. Извън свещения съюз с Москва, коалицията на Майдана се разпада под взаимната неприязън на шовинисти и либерали. И докато юнионистките милиции в Лвов си съперничат със сепаратистките милиции в Донецк, православието се разпада под разкола, ренационализацията на Николай Гогол в Микола Хохол (известният руски писател от ХIХ век Николай Гогол е роден в Украйна и е бил повлиян от нейната култура, така че днес украинците претендират, че той е един от тях - б.а.) трудно изпъква като принос към световната култура. Истината е, че бедните в Украйна емигрират нелегално в Шенгенското пространство, което се оправя с тях.

- Какво всъщност е заложено на карта в Украйна?

- За да разберем настоящата криза, трябва да излезем от истерията на противоречивата пропаганда. Въпросът е на хиляда години. Както показва славянският корен на името ѝ, край, Украйна е гранична и буферна зона, предел и опора. Тя се ражда през IХ век с разцеплението на двете Европи, Западна и Източна. Конкуренцията на каролингското и византийското християнизиране предизвиква континентална разломна линия, която оттогава минава от Рига до Сплит. Именно върху нея ще се сблъскат централните и периферните империи, след това нацисткият и комунистическият тоталитаризъм. Именно около нея ще се съединят, преди да се разпаднат, Югославия и Чехословакия. Тази демаркационна линия минава през Киев, който е нейният епицентър. Това обяснява защо Украйна дълго време е била многопластова територия с разнородна идентичност и нация заложник на велики сили, постоянно подложена на рисковете от разделяне и подчинение.

- Докъде стига тази нестабилност, която описвате като хронична?

-  По-скоро става дума за движение на махалото. Украйна никога не е преставала през вековете да има две лица. Приемането на християнството от Константинопол, татарското нашествие, създаването на казашко образувание, османското нашествие, присъединяването от Русия я правят Изток. Полската и литовската окупация, присъединяването на част от духовенството към Рим, революционният романтизъм и жизнеността на едно значително еврейско малцинство я правят Запад. Повтарящата се мечта за независимост, подкопавана отвътре от феодалността и селските въстания, заплашвана отвън от хищнически империи, в крайна сметка изкристализира в изострен национализъм. Но безспорно съществува народ, език, култура, които са украински. Постоянната голяма грешка на Русия е отричането на тази очевидност.

- Означава ли тази нова студена война между Русия и САЩ поражение за Европа и победа за Китай?

- Приемайки само алтер егото на Вашингтон, Москва последва американското обръщане към новия световен център на тежестта, който е Тихият океан, и претопли с Пекин един стар руски дипломатически вариант, “Евразийския съюз”. Това фасадно сближаване е част от антизападен парад, който е моментно полезен, но не и дълготраен. Европа би имала полза да се съюзи с Русия, за да гарантира енергийното Ел Дорадо, което е Сибир и към което се домогва Китай. Далеч сме от това. Вината е на Москва, но и на подравняването на твърде много столици в Европейския съюз спрямо САЩ.

- Какво роля може да изиграе Франция?

- Еманюел Макрон действа смело, талантливо, дори гордо. Стреми се да наложи гласа на Европа от Париж. Но Брюксел и Берлин, Варшава и Будапеща му пречат. Парадоксално, той илюстрира, че “европейският суверенитет” остава мираж.

 

Превод от френски: Галя Дачкова