В нощта на 9-ти срещу 10-ти ноември 1989 г. “стената на срама” се срива. Стената - символ на двуполюсния свят, която разделя града, е отворена от младите жители на Източен Берлин. Човешки прилив приижда към Западен Берлин. На 1000 км оттам, в Париж, атмосферата не е празнична. Стената е паднала? Франсоа Митеран и неговите съветници са го подозирали, без да знаят кога точно ще се случи. Среща с един свидетел на епохата, бившият президентски съветник Жак Атали.
- Какво правеше специалният съветник на Франсоа Митарен на 9 ноември 1989 г.?
- Това не е много важен ден за мен. Оказах се на преговори в Испания и за мен всичко беше предначертано отдавна и никак не ме изненада. Падането на Стената е незначителен анекдот. Стената беше паднала отдавна. През 1989 г., Вадим Загладин, който беше дипломатически съветник на Горбачов и много близък приятел, ми каза: “Трябва да разберете, че повече няма да стреляме по тълпата”. “Свърши се, ние сме демокрация и ще видим колко време ще отнеме хората да го разберат”.
През август същата година, пред прилива на източногерманци в Унгария, които се опитват да отидат в Австрия, унгарският премиер Миклош Немет се обажда в Кремъл, който му нарежда да отвори границите. Беше свършено! Вече нямаше Стена. Целият този мит, че германците са бутали, за да няма повече стена, не издържа. Източногерманската телевизия съобщи, че границите ще бъдат отворени сутринта след падането на Стената, но те в действителност бяха отворени от една година. Падането на Берлинската стена е историческа конструкция, отреждаща на германците роля, която те не са имали.
- Значи на държавния връх не е имало никаква изненада…
- Изобщо! Много хора настояваха Франсоа Митеран да отиде в Берлин същата вечер и той отказа. “Това не е моя работа!”, казваше той. Въпросът, който имаше значение в момента на падането на Стената, беше обединението. Точно след падането, един от съветниците на Хелмут Кол предрече пред Франсоа Митеран и мен: “Знам, че определени събития се случват по-бързо, отколкото си мислим. Германското обединениет ще се случи следващата година”. Впрочем на 15 декември 1988 г. Франсоа Митеран се срещна с Джордж Буш в Сен Мартен, на Антилите. “Моят съветник ви казва, че обединението ще стане след пет години. Извинявам се, той говори какво ли не. То ще се случи след десет години”, ни каза наивно американският президент…
- Страхуваше ли се Франсоа Митеран от обединението?
- Франсоа Митеран беше много ясен за обединението: “Не искам да се намесвам, това е германска работа”. Но въпреки това той постави четири условия, за да го одобри Франция: признаване на границата Одер-Нейсе с Полша (източник на много напрежение между двете страни през вековете - б. а.); признаване на ядреното разоръжаване на Германия; приемане на напредъка по създаването на еврото и обща визия за отношенията с останалите страни от Източна Европа.
Той не беше враждебен към обединението, докато Маргарет Тачър беше и то челно. Франсоа Митеран никога не се е изказвал “за” или “против”. Той смяташе, че Хелмут Кол ще отложи преговорите след обединението на Германия, но той не го направи и това е величието на канцлера. В този момент от историята има двама велики мъже: Кол и Горбачов. И двамата направиха това, което трябваше да направят, от гледна точка на историята.
- Не се ли притесняваше все пак за мястото на Франция в Европа след връщането на една голяма Германия?
- Имаше един човек, който оказа значително влияние върху Франсоа Митеран, това беше писателят Мишел Турние. Той бе обсебен от германското обединение, защото за него това означаваше завръщането на Прусия. “Разбирам ви, но не можем да направим нищо, това е смисълът на историята”, отговаряше му Франсоа Митеран.
Докато имаме канцлери, дошли от Запада, историческият риск е по-малък. Вярно е, че Ангела Меркел, тази дъщеря на пастор, която отиде доброволно на Изток, можеше да бъде един от кошмарите ни по това време. И днес, когато виждаме преговорите между “Алтернатива за Германия” (крайнодясна) и ХДС (партията на Меркел) има основателна тревога, че Прусия ще вземе отново властта. Затова ние побързахме да придвижим влизането на Германия в Европейската общност, като в същото време накарахме източноевропейците да почакат, докато влязат напълно в еврото.
Впрочем източоевропейците не искаха Европейския съюз. “Няма да напуснем СИВ, за да влезем в друга бюрокрация”, казваха ни те. В замяна на това, те много искаха да влязат в НАТО, възползвайки се от това, че за първи път са се откъснали от съветската орбита. Американците натиснаха много хитро страните от Изтока да влязат в Европейския съюз, не за да го засилят, а за да го отслабят.
- Какво мислите за двойката Макрон-Меркел?
- Това е най-добрата френско-германска двойка, която имаме от времето на Митеран-Кол. Аз съм много свързан с предишните президенти (Никола Саркози и Франсоа Оланд), но Франция при Еманюел Макрон е в позицията да казва и прави неща в Европа. Дори и германците да не бяха ентусиазирани в началото. Това правехме с Кол. Виждахме се много редовно и лансирахме нови идеи: еврото, Европейската банка за възстановяване и развитие, Шенген и т.н. Много неща не постигнаха резултат или не потръгнаха, но ние непрекъснато правехме предложения. Днес се появяват идеи, като Европа на отбраната (европейска DARPA*) или нуждата от нови инвестии в екологични инфраструктури.
- Наследничката на Ангела Меркел, Анегрет Крамп-Каренбауер, изглежда по-критична към Франция…
- В това е цялата опасност. Видяхме това в миналото: нито Жоспен, нито Ширак бяха проевропейци. Те бяха или скептични, или примирени. Така че не вървяха напред. Никола Саркози попадна в кризата; Франсоа Оланд винаги е бил загрижен да има предварително споразумение с германците, преди да продължи. Днес имаме завършващ канцлер. За да се подредят звездите, трябва канцлер, който иска да върви напред. Ако това е така, ще стигнем много далеч. Ако е “АКК” или друга по-сдържана личност, ще бъде по-трудно. Но не бива да забравяме германските “Зелени”, които са много европейски.
- В едно интервю Путин заяви: “Либералното мислене е остаряло. То противоречи на интересите на преобладаващата част от населението. Традиционните ценности са по-стабилни и по-важни за милиони хора от това либерално мислене, която според мен е напът да изчезне”. С Путин, Ердоган, Орбан, Тръмп, Болсонаро и т.н., взе ли реванш 2019-а от 1989 г.?
- На първо място, направихме исторически грешки с турците и руснаците. С първите трябваше да продължим да преговаряме и да кажем “даваме си 30 години”. Впрочем аз го заявих публично: “Ако спрем преговорите с турците, те ще се насочат към исляма”. Точно това се случва. Когато застана начело на Русия, Владимир Путин направи две изказвания, които определено бяха искания за преговори за влизане на страната ми в Европейския съюз. Никой не го чу. Той се обърна към нещо друго.
През 1991 г. предупредих във в. “Монд”: има голям риск демокрацията и пазарът, противно на това, което смята Фукуяма, да не бъдат ненадминатият хоризонт на историята. Защо? Защото по своята същност пазарът е световен, без граници, докато демокрацията има граници. Следователно пазарът ще доминира над демокрацията, освен ако не се разшири много бързо полето на демокрацията. Освен това пазарът и демокрацията по своята същност се основават на апология на свободата (право да променяш мнението си с риск от мания по краткосрочното). Ако не намерим много бързо начин да управляваме дългосрочните залози, ще бъдем погълнати напълно от мига. Народите ще критикуват пазара и демокрацията. Така и стана.
- Не е ли твърде късно?
- Не. Да вземем за пример Европа. Трябва да си набием тази идея в главата: НИЕ СМЕ САМИ. Американците вече няма да дойдат да ни защитават. Само поляците вярват, че ако руски войник стъпи на тяхна земя, ще пристигнат американците. Американците няма да дойдат да умират за поляците. Всички последни примери показват, че американците вече не защитават своите съюзници - и това не е започнало с Тръмп!… САЩ не защитиха Япония срещу Северна Кория; не отговориха на иранската атака срещу Саудитска Арабия; изоставиха кюрдите. Кой каза: “Ще управляваме света отзад?”. Барак Обама. Според мен опасността е разпадането на Европа, ако не разбере достатъчно бързо, че е сама.
- Издавате нова книга: “Годината на глупците, Алжир 1943” (L'Année des dupes, Alger 1943). Защо се интересувате точно от тази година?
- Това е годината, в която съм роден. Отдавна исках да знам откъде идвам и си задавах този въпрос: наистина ли съм французин? За да го разбера, трябваше да последвам нишката. Последвах я и стигнах до Алжир по времето на Виши. Открих куп неща. Има десант на 8 ноември 1942 г., за който никога не се говори. Това е първият десант на земя на Франция на англосаксонски войски. Не се говори за него, защото французите стрелят по американците. А американците, след като спечелват тази битка, поставят хората от Виши на власт. В продължение на близо година остават в сила антиеврейските закони. Американците са отишли в Алжир само заради интереса си: да попречат на всяка цена на германците да отидат в Ирак заради петрола. И накрая, тази година ни казва много за историята на Франция, нашата антимюсюлманска обсесия и френския антисемитизъм.
* DARPA - правителствена агенция към Министерство на отбраната на САЩ, която се занимава с развитието на новите технологии в американската армия ( бел. ред.)
Със съкращения
Превод от френски: Галя Дачкова