Защо Байдън не може или не иска да наложи примирие на Израел? САЩ винаги са участвали във войните в Близкия изток, но тази е различна

Защо Байдън не може или не иска да наложи примирие на Израел? САЩ винаги са участвали във войните в Близкия изток, но тази е различна

Автори: Арон Дейвид Милър и Адам Израелевиц, Foreign Policy

Ставайки страна във войната между Израел и Хамас, американският президент Джо Байдън сега изглежда като заложник на един министър-председател, който очевидно е поставил собственото си политическо оцеляване над американско-израелските отношения и дори над интересите на своята страна. Тази седмица премиерът Бенджамин Нетаняху сътвори мини криза в специалните отношения между САЩ и Израел, защото американците се въздържаха по резолюцията на Съвета за сигурност на ООН за прекратяване на огъня в Газа, а това напомни на ситком в стила на Зейнфйлд „шоу за нищо”. Нетаняху обвини американската администрация за гласуването и отмени посещението си във Вашингтон, заедно с делегация от най-високо ниво. Търпението на Байдън започва да се изчерпва.

В течение на шестмесечната война, която очевидно не върви към своя край, президентът даде на Израел такава безусловна подкрепа, която е надмината единствено от подкрепата на Ричард Никсън по време на арабо-израелската война от 1973-та година. И получи много малко в замяна. Подобно на героя Хауърд Бийл от класическия филм „Мрежа” Байдън е съвсем близо до репликата „бесен съм и няма повече да търпя”. Е, може би. Но има четири добри причини защо Байдън се въздържа да приложи предимството, което има и защо дори и да го направи, то може и да не проработи.

Любовната афера на президента с Израел

Да оказва натиск на Израел просто не е в природата на Байдън. Подобно на лидера на мнозинството в Сената, Чък Шумър, и при Байдън подкрепата за Израел е въпрос на усет. Може да се спори дали президентите трябва да правят политика, основана на емоционални предразсъдъци и сантименти. Но добре дошли в Америка! Президентите носят в Белия дом тяхната собствена история, чувствителност и възгледи, натрупани през целия им живот. Байдън със сигурност не е влюбен в своя приятел Нетаняху. Но той е влюбен в идеята, хората, в сигурността на Израел. Байдън счита себе си за част от израелската история, неговата емоционална обвързаност със страната е подсилена от десетилетия на взаимодействие с израелски лидери и усилена работа в Сената, където да бъдеш добър към Израел се разглеждаше като добра политика. Ако един-единствен отделен фактор трябва да обясни необикновената подкрепа на Байдън за Израел от 7-ми октомври насам, то това е именно тази емоционална връзка. Изначалната позиция на Байдън, дори пред лицето на най-дясното правителство на Израел, не е да се конфронтира, а да се приспособи, да търси начини да успокои напрежението и да разреши проблемите тихо, ако е възможно, особено що се отнася до сигурността на Израел. От всички възможности за натиск, с които разполага, тази, която той изобщо не иска да прилага, е да ограничи военната помощ за Израел или да постави условие за нея, какво остава з атова да я спре напълно, докато Израел води операция срещу Хамас в Газа и е изправен пред потенциално голяма ескалация с Хизбулла на север.

7-ми октомври промени уравнението

Каквито и да са залозите в настоящия конфликт за САЩ, те с амного по-големи за Израел. А това означава, че независимо колко твърд е натискът и убеждаването отвън, израелците са готови да отвърнат на всички, които ги прилагат. САЩ е оказвал успешен натиск върху Израел дори по време на кризи. Бившият американски президент Айзенхауер заплаши Израел със санкции, ако не изтеглят военните си части от Синай след арабо-израелската война през 1956-та година. Никсън и Хенри Кисинджър успяха да накарат Израел да се въздържи от унищожаването на Третата армия на Египет, за да запазят възможностите на египетския президент Ануар Садат за следвоенна дипломация през 1973-та година. Но нито една американска администрация или израелско правителство не се е изправяло пред обстоятелства като тези, при които близо шест месеца Израел води военни операции срещу терористична организация, която изби стотици цивилни и взе заложници. За разлика от 1973-та година сега САЩ не посредничат в конфликт между две държави, които са заинтересовани от постигането на мирно споразумение. Израел се сблъска с организация, която е въплъщение на идея и тази идея е умищожаването на Израел и замяната му с ислямска държава. Наистина, на 7-ми октомври беше осъществена най-голямата терористична атака в историята на израелската нация и най-кървавият ден за евреите от Холокоста насам. Травмата, причинена от Хамас и преместването на близо 200 000 израелци от пограничните райони се отрази на вътрешната политика по начин, по който нито един друг конфликт не го е причинявал – той разтърси не просто усещането на израелците за собствената им сигурност, но и нормалността на живота им. Всеки американски президент трябва много да внимава и да избира битките си изключително внимателно, когато става въпрос да оказва натиск върху обществен и политически елит, който очевидно е решен да подкрепя войната срещу Хамас, докато не получи сигурност, че няма да има повече терористични атаки. В този смисъл факторът Хамас е огромен. Израел не е във война със Швейцария. Значителен натиск върху Израел, докато Хамас обещава още атаки като тази от 7-ми октомври и държи заложници, е невъзможен.

Вътрешната политика на Израел прави нещата още по-сложни

Ако Байдън беше изправен само срещу Нетаняху, можеше по-лесно да си представим оказването на натиск  върху непопулярен лидер, загубил доверието на мнозинството израелци. И да, Нетаняху е загубил това доверие. Ако изборите бяха днес, повечето проучвания показват, че той нямаше да може да състави правителство. Но това не означава, че израелците се противопоставят на твърдата политика на министър-председателя  при провеждането на войната срещу Хамас  в Газа или пък че политическите й елити са готови да се разграничат от тази политика. Бени Ганц, най-вероятният наследник на Нетаняху, все още е част от военния кабинет и подкрепя операцията на Израел в Рафа. Мнозинството от израелското общество не е разтревожено, нито фокусирано върху ужасяващата хуманитарна ситуация в Газа. Израелците не са готови да приемат и гледната точка на администрацията на Байдън за това колко е важно да се приложи решението за две държави. Поне засега дясната коалиция на Нетаняху все още е стабилна. Байдън е извънредно популярен в Израел. Но размяната на реплики между Байдън и Нетаняху няма да убеди израелците, че министър председателят им е негоден за своята длъжност. Опозицията на Нетаняху е фрагментаризирана както винаги, с политици акто Гидеон Саар и Авигдор Либерман, които са движени от своите собствени интереси и опитът да увеличат подкрепата за себе си, преди да се отиде към избори.

Байдън не може да сложи край на войната без сътрудничеството на Израел

В крайна сметка, освен емоционалната връзка на Байдън с Израел, това, което го възпира да окаже значителен натиск на Израел или изпреварващо да накара Израел да плати цена за водената политика, която е срещу интересите на САЩ, е очевидният факт, че Байдън не може да деескалира войната в Газа или да я приключи, без сътрудничеството на Израел. Казано иначе, иска ли Байдън просто да констатира нередностите или да се справи с тях? И докато му се налага да работи с израелски премиер, който има интерес от продължаване на войната, противопоставяйки се на американските интереси, освен ако не може да смени правителството на Израел (а той не може), Байдън има няколко добри опции да се опита да работи върху проблема. Той се нуждае от Израел за постигането на сделка със заложниците – единственият път, който предлага надежда за временно спиране на огъня и деескалиране на конфликта. Той се нуждае от Израел да осигури хуманитарната помощ за Газа. Той се нуждае от Израел, ако иска да смекчи планираната от Израел атака в Рафа и да осигури защита на палестинците там. Ще се нуждае от Израел, каквито и споразумения да се постигнат за Газа. Честно е да се попита – дали натискът върху Израел ще забави или ускори поставените цели. Байдън имаше четири потенциални лоста за натиск, за да покаже, че неговата администрация се противопоставя на политиката на Израел, откакто започна войната в Газа: бавно отдръпване, ограничаване на военната помощ, гласуване за или въздържал се по критичните резолюции на ООН към Израел и настояване за спиране на враждебните действия, без те да са обвързвани с преговори или пускане на заложниците. В крайна сметка не е ясно дали някой от тези четири лоста би довел Израел по-близо до сътрудничество или щеше да създаде пробойна с настоящото правителство, която да доведе до смяната му с такова, което би следвало напътствията на Вашингтон. Нормално е да се предположи, че огромният ръст на палестинските жертви и страдания, както и хуманитарната катастрофа, която заплашва цяла Газа с глад, можеше да накара Байдън да бъде по-настоятелен. Но като вземем предвид републиканската опозиция и наближаващите избори в САЩ, се вижда, че Байдън се въздържа от използването на лостовете за натиск. Някои анализатори твърдят, че скорошното гласуване „въздържал се” в ООН дава началото на политика за по-интензивен натиск върху Израел. Администрацията на Байдън започна и проверка на твърденията на Израел, че военната помощ от САЩ не се използва за нарушаване на международните хуманитарни закони. Предстои ни да видим. Но един изначално произраелски президент, изправен пред продължителен конфликт между съюзник на САЩ и бунтовническа организация, ще преценява дълго, преди да скочи в огъня.

 

Източник: Foreign Policy

Превод за "Гласове" Юлия Семир Ал-Хаким

 

 

Още от Интервюта

Коментари

  • Мика

    01 Апр 2024 14:18ч.

    И днес е имало големи протести в Израел срещу Нетаняху. Диктаторът ще си замине право в затвора.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    03 Апр 2024 16:05ч.

    Не иска, защото не може - горещо е и може да не изкара мандата !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вася Илиева

    01 Апр 2024 14:45ч.

    Съображенията обясняват, но те не намесват дълг, религия и човечност. Дълг на президент е да следва волята на избраниците си, ако не чак на народа. Масово американците са против агресията на Израел в Газа. Религията и на Байдън, и на Нетяняху е за справедлив мир. Човечността изисква край на геноцида в Газа. И в трите аспекта няма действия, напротив, и трите аспекта са елиминирани. Пристрастията на Байдън към Израел са надценени. Не, не от пристрастие не притиска Израел за край на Израелския геноцид и създаване на две държави: Палестина и Израел. Изведеното като водеща причина пристрастие на Байдън към Израел не е сериозна причина. Други са зависимостите. С пристрастието се вкарва субективна невинност, но това нито е вярно, нито оневивява. Пропаганда за оневиняване с 'човешки' фактор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Куци Коньов

    01 Апр 2024 14:58ч.

    Ако не бяха САЩ, които безрезервно да подкрепят и снабдяват с оръжие и боеприпаси Израел, войната вече да е приключила, поради изчерпването им. Байдън и администрацията му са главните виновници за продължаващата агония в Газа. Същото като с Украйна. И докато алчните войнолюбци управляват, ще е така.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Силвия Ж.

    01 Апр 2024 22:41ч.

    САЩ са васал на Израел, по-точно на ционисткия еврейски капитал, който е завладял Щатите, както и голяма част от западните страни. Дали ще е Байдън, Трамп или бай Ахмед все тая. 34 000 милиарда $ държавен дълг на САЩ не са шега работа. Все някой трябва да знае точно, каква част от него е в еврейски ръце. Затова ще си траят амитата, ще се правят на големи демократи и ще се подчиняват на кредиторите си.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тихомир Томов

    03 Апр 2024 16:06ч.

    Една индианска " пролет" и нещата ще тръгнат иначе ..................

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • баба мара

    02 Апр 2024 8:04ч.

    докато светът не прекрати всякакви отношения със сащ няма да миряса обсъждали да дадат 18 милиарда за оръжие на израел какво е това убиици по генезис и го правят по време и пред избори впк на сащ трябва да позлати демократите въпреки че и при тръмп ще бъде същото

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пешо

    03 Апр 2024 12:41ч.

    Една корекция, това в Газа не е война, а геноцид над цивилно население.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи