- Автор: Дмитрий Волчек
- 10 Sep 2020
- 47
- 8
САЩ и страните от ЕС не признават референдума в Крим и готвят санкции срещу Русия. Европейският съюз е направил списък със 130 високопоставени руски чиновници, за които могат да бъдат въведени визови ограничения, а банковите им сметки – замразени. Параметрите на икономическите санкции засега са неизвестни, но падането на курса на рублата и стойността на акциите на руските предприятия са доказателство за мрачни очаквания. На въпросите на Радио „Свобода“ отговаря Сергей Гуриев – бивш ректор на Новата икономическа школа в Москва, който през май 2013 г. емигрира в Париж.
<p><strong><em>Сергей Гуриев е роден през 1971 г. във Владикавказ, по националност е осетинец. Доктор на икономическите и кандидат на физико-математическите науки. Завършил е Московския държавен университет и е бил на стаж в Масачузетския технологичен институт в САЩ. Специалист по теория на договорите, корпоративното управление, трудовата мобилност, икономическата теория на политиката и институционалната икономика. От 2005 г. до емигрирането си Гуриев ръководеше Новата икономическа школа в Москва.</em></strong></p>
<p> </p>
<p><strong>– Тези дни прочетох във Фейсбук кратък пост, в който жена, която работи в библиотека, споделя страховете си, че ако досега е получавала в рубли примерно 300 евро месечно, след санкциите на Европа заплатата ще ѝ стига за едно-две кафета. Милиони руснаци в момента са, меко казано, разтревожени – какво да правят със спестяванията си, няма ли опасност те да се обезценят в близките дни. Готови ли сте да им кажете нещо утешително? </strong></p>
<p>– Санкциите от страна на Европа без съмнение ще се отразят на курса на рублата. Той ще падне, а курсът на долара по отношение на рублата ще скочи. Но не бива да се очаква катастрофа – в смисъл че рублата ще се срине веднага.</p>
<p><strong>– Съществуват различни оценки, що се отнася до вредите, които тази криза вече е нанесла руската икономика. Какво е загубено?</strong></p>
<p>– Засега са се понижили цените на руските акции. Рублата малко е поевтиняла. Но най-важното, което е загубено, е доверието. А най-важното, което стана ясно, е, че западните лидери не разбират логиката на Путин. Те не могат да предскажат бъдещите му действия. Това е много опасно, защото те не са наясно как би реагирал. Те не разбират какво „движи“ Путин. Това е голям проблем.</p>
<p><strong> – Не само западните лидери, в Русия хората, които не го разбират, също са много. Свикнахме с това, че руската власт остави идеологията и патриотическата риторика за вътрешно ползване – като в същото време държеше парите си в чужди банки; че купуваше недвижими имоти в чужбина; че пращаше децата си да учат в чужбина. И така нататък. Днес се случва нещо уникално – конфликт с целия свят, незнайно защо. Конфликт, който може да доведе до световна война. Разбирате ли защо всичко това беше необходимо на Путин? Защо той се държи така, сякаш е недосегаем?</strong></p>
<p>– Трудно е да се предположи, но има две хипотези. Първата е, че което се случва в Украйна, свързано с Янукович, на Путин никак не му харесва. За сравнение – видяхме как се случиха предишни политически размествания. Например в Близкия изток – когато Путин реагира крайно болезнено спрямо протестите за смяната на недемократичните лидери. В частност той явно се бои от аналогии между случващото се в Северна Африка или Киев и това, което би могло да се случи в Русия.</p>
<p>Втората хипотеза е свързана с това, което вие казвате. Путин наистина се опитва вътре в страната да внуши, че независимо от икономическите трудности, независимо от забавянето на икономическия ръст Русия има идеология, има разбиране защо трябва да се мине през икономическите трудности. И това е свързано с факта, че Русия се изправя, присъединявайки към себе си нови територии. Ето това са действия за вътрешна употреба.</p>
<p>Като всеки управляващ, и руският политически лидер иска да остане на власт. Той желае да даде сигнал на опозицията, в това число и вътре в страната, че няма да приеме смяна на режима чрез улични протести. Той е длъжен да убеди гражданите на Русия, че тя има не само икономически проблеми, но и че има високи цели, които оправдават тези проблеми.</p>
<p><strong>– От гледна точка на икономиката анексията на Крим може ли да донесе някаква полза на Русия?</strong></p>
<p>– Разбира се, че не. На Крим винаги може да се гледа като на потенциален прекрасен курорт. Но от икономическа гледна точка в краткосрочен план цената на преустройството на кримската инфраструктура, на снабдяването с електричество и вода е твърде висока.</p>
<p><strong>- Навремето Егор Гайдар казваше, че СССР е рухнал не заради политическите си проблеми, а на първо място, заради ниските цени на нефта. Сега САЩ вече са решени да продадат 5 милиона барела нефт от стратегическия си запас. Голяма ли е вероятността благодарение на тези и други подобни действия да се стигне до рязко падане на цената на нефта?</strong></p>
<p>– 5 милиона барела няма да променят ситуацията на световните пазари. Но в дългосрочна перспектива това може да подтикне западните страни да решат да се изнася газ от САЩ за Европа и да инвестират в разработки за добив на шистов газ от Украйна и Полша.</p>
<p>Това, разбира се, може да доведе до намаляване на цените не само на газта, но в перспектива и на нефта. В крайна сметка, ако западните страни не наложат ембарго върху купуването на нефт и газ от Русия, Русия няма да пострада в това направление.</p>
<p><strong>– Може ли на ареста на олигарха Дмитрий Фирташ, който знае много от кремълските тайни, да се гледа като на част от санкциите, предупреждение към Кремъл?</strong></p>
<p>– Да, безусловно. Това е напълно безпрецедентна мярка. Никой не очакваше подобно събитие. Разбира се, знаем за украинския политик Павел Лазаренко, който бе арестуван и лежа в затвор в САЩ. Но Фирташ се смяташе за човек, интегриран в западното делово и даже благотворително общество. Неговият арест е абсолютно неочакван и без съмнение ще накара руския и украинския елит да нервничи.</p>
<p><strong>– Украинското бизнес издание „Наши гроши“ („Нашите пари“) пише, че руско-украинската война започва и свършва на борсите и че Русия вече е загубила. Съгласни ли сте с такъв смел извод?</strong></p>
<p>– Борсите са много важни, но от друга страна, ние започнахме този разговор с въпроса за рублата. На мене ми се струва, че е много важно да се разбере, че руското правителство има две целеви аудитории. Едната – това са бизнесмените, олигарсите, представителите на елита. Курсът на руските акции за тях е важен.</p>
<p>Втората ключова целева аудитория на властта са хората, които не притежават акции. За тях курсът на рублата, естествено, е значително по-важен. Курсът на рублата е показател, по който населението ще съди за силата или слабостта на руската икономика. Затова, ако бъдат наложени санкции, ще започне отлив на капитали, което няма как да не се отрази върху рублата. В този смисъл може да се каже, че тогава Русия ще има проблеми, свързани именно с борсите, но не с фондовите, а с валутните борси.</p>
<p><strong>– Сега в ръководството на Русия непрекъснато се водят съвещания относно реакциите на бъдещите санкции. Ако се вярва на изтеклата информация, например се предлага да не се връщат каквито и да било кредити; предлага се цялата западна валута да бъде продадена и заменена с азиатски валутни резерви. Да се изключи доларът от търговския оборот, икономиката да се преориентира към Азия… Всичко това фантазии ли са, или наистина има начин санкциите върху руската икономика да бъдат смекчени? </strong></p>
<p>– Санкциите са нож с две остриета. Без съмнение санкциите, които налагат западните страни, удрят и по тяхната икономика. Както и обратното – ответните действия, които ще предприемат руските власти, ще нанесат удар не само върху западната икономика, но и върху руската.</p>
<p>Русия има много лостове. Но истината, разбира се, е, че в търговията, инвестициите и финансите Русия зависи от Запада много повече, отколкото Западът от Русия.</p>
<p><strong>– Кой печели от тази ситуация на противопоставяне? Китай? </strong></p>
<p>– Китай е разтревожен от случващото се в Крим. Защото Китай не обича прецедентите и промените в границите. Китай има свои проблеми със сепаратизма. Виждаме, че Китай не подкрепя това, което прави Русия.</p>
<p>От друга страна, Китай е играч, който не желае да се кара с никого. С ненамесата си във войната тази страна безспорно ще спечели от противопоставянето. Но Китай също би предпочел да не беше съществувала кримската криза. Не бива да се смята, че Китай стои и се радва на това, което се случва в Крим. Проблемът, който важи за всички, важи и за Китай. Китай не би искал да има политически кризи, за да може световната икономика да продължава да се развива.</p>
<p><em>Превод от руски език: Елена Дюлгерова</em></p>
