- 09 Окт 2023
- 7497
- 24
Автор: Джонатан Кук, Middle East Eye
Джонатан Кук е автор на три книги за Израелско-палестинския конфликт и носител на специалната награда „Марта Гелхорн“ за журналистика. Middle East Eye предоставя независимо и автентично отразяване и анализи за Близкия Изток, Северна Африка и други региони.
На Запад няма да има съчувствие, когато за пореден път обсадените палестинци бъдат бомбардирани от Израел, а безкрайното страдание ще бъде оправдано с израза „израелско отмъщение“
Скърбящи близки по време на погребението на палестинските близначета Осаид и Мохамед Абу Хмаид, майка им и трите им сестри, убити от израелски удари в Хан Юнис в южната част на ивицата Газа, на 8 октомври 2023 г.
Настоящият изблик на съчувствие към Израел би трябвало да накара всеки с поне половин сърце да се отврати.
Не защото не е ужасно толкова много израелски цивилни граждани да загиват и да страдат. А защото палестински цивилни граждани бяха подложени на множество издевателства от Израел в продължение на десетилетия, които доведоха до много повече страдания, но никога не предизвикаха и частица от загрижеността, която сега изразяват западните политици и общественост.
Западното лицемерие относно убийствата и стотиците ранени или взети в плен от палестински бойци израелци в селищата около окупираната ивица Газа е наистина поразително.
Това е първият път, когато палестинците, затворени в крайбрежния анклав, успяха да извършат значителен удар, далечно сравним със зверствата, които палестинците в Газа понесоха многократно, откакто бяха затворени в клетка, когато преди повече от 15 години Израел започна блокадата си по суша, въздух и вода през 2007 година.
Западните медии нарекоха бягството от тази клетка и атаката на палестинците от Газа „безпрецедентни“, както и най-ужасният провал на израелското разузнаване, откакто Израел беше изненадан по време на войната Йом Кипур преди точно 50 години.
Израелският премиер-министър Бенямин Нетаняху обвини Хамас, която номинално управлява затвора под открито небе в Газа, че е започнала „жестока и зла война“. Но истината е, че палестинците нищо не са започвали. Те успяха, след толкова много борба, да намерят начин да наранят своя мъчител.
Неизбежно за палестинците, както Нетаняху също отбеляза, „цената ще бъде тежка“, особено за цивилните граждани. Израел ще наложи на затворниците най-тежкото наказание за тяхната дързост.
Наблюдавайте колко малко съчувствие и загриженост има на Запад за множеството палестински мъже, жени и деца, които отново са убити от Израел. Тяхното безкрайно страдание ще бъде затъмнено и оправдано с израза „израелско отмъщение“.
Истинските поуки
Всички актуални анализи, фокусирани върху „гафовете“ на израелското разузнаване, отвличат от истинската поука от тези бързо развиващи се събития.
На никого не му пукаше, когато палестинците от Газа бяха подложени на блокада от Израел и им бяха отказани основни жизнени нужди. Няколкото десетки израелски заложници, взети в плен от бойците на Хамас, бледнеят в сравнение с двата милиона палестинци, държани в плен от Израел в затвора под открито небе в продължение на вече близо двайсет години.
На никого не му пукаше, когато се разкри, че палестинците в Газа са държани на „гладна диета“ от Израел – ограничени количества храна са допускани вътре, пресметнати така, че населението да бъде едва изхранвано.
Никой не се интересуваше, когато Израел бомбардираше крайбрежието на всеки няколко години, убивайки стотици цивилни палестинци всеки път. Израел наричаше това просто „косене на ливадата“. Разрушаването на обширни райони от Газа, с което израелските генерали се хвалеха като връщане на анклава към Каменната ера, беше официализирано като военна стратегия, известна като „доктрината Дахия“.
На никого не му пукаше, когато израелски снайперисти се прицелваха в медицински сестри, младежи и хора в инвалидни колички, които излизаха на простести срещу пленяването им от Израел. Хиляди от тях оставаха с ампутации след като снайперистите получаваха заповеди да стрелят безразборно в краката и глезените на протестиращите.
Загрижеността на Запада за смъртта на израелски цивилни граждани от ръцете на палестински бойци е трудна за храносмилане. Нима през последните 15 години в множеството израелски бомбени кампании не умряха стотици палестински деца? Нима техните животи не са толкова ценни като израелските животи, и ако не – защо не са?
След толкова много безразличие в продължение на толкова дълго време е трудно да се слуша внезапният ужас, обзел западните правителства и медии от това, че палестинците най-накрая намериха начин – повтаряйки десетилетната безчовечна политика на израелците – да се противопоставят ефективно.
Този момент сваля маската и оставя гол неприкрития расизъм, представящ се в западните столици за морална загриженост.
Дестилирано лицемерие
Дестилатор на това лицемерие е Володимир Зеленски, украинският президент. През уикенда той публикува обстоятелствен туит, в който осъди палестинците като „терористи“ и предложи на Израел своята безрезервна подкрепа. Той заяви, че „правото на Израел да защити себе си е неоспоримо“, като добави: „Светът трябва да бъде единен и солидарен, за да не може терорът да се опита да пречупи или подчини живота където и да е, и когато и да е.“
Тази инверсия на реалността спира дъха. Палестинците не могат „да подчинят живота“ в Израел. Те нямат такава сила, дори и неколцина от тях да са успяли за кратко да се измъкнат от клетката. Израел е този, който подчинява живота на палестинците от десетлетия. Не всички форми на „тероризъм“, изглежда, са равни в очите на Зеленски и неговите покровители в западните столици. Със сигурност не и държавният тероризъм на Израел, който от десетилетия превръща палестинския живот в страдание.
Как така Израел има „неоспоримото право“ да „защити себе си“ от палестинците, чиято територия е окупирал и контролира? Как тогава Русия не може да претендира, че „се защитава“, когато нанася удари по украински градове в „отговор“ на украинските удари с цел освобождаване на териториите от руска окупация?
Израел, много по-силната и войнствена страна, сега опустошава Газа като „отмъщение“, както каза ВВС, за последното палестинско нападение.
На какво основание тогава могат Зеленски и неговите служители да осъждат Москва, когато тя изстрелва ракети за „отмъщение“ на украинските удари по руски територии? Ако палестинската съпротива срещу израелската окупация на Газа е тероризъм, както твърди Зеленски, как така украинската съпротива срещу руската окупация не е също такъв тероризъм?
Няма убежище
Извинявайки измамите на Израел, неговите съюзници му позволяват да разпространява все по-безобразни лъжи. През уикенда Нетаняху предупреди палестинците в Газа да „напуснат сега“, защото израелските сили се готвят „да действат с цялата си мощ“.
Но Нетаняху знае, както знаят и неговите западни помощници, че населението на Газа няма къде да избяга. Няма убежище. Палестинците са затворени в Газа, след като Израел окупира ивицата по суша, въздух и вода. Единствените палестинци, които успяха „да напуснат Газа“, са въоръжените фракции, които избягаха от наложения им от Израел затвор и бяха обявени за „терористи“ от западните политици и медии.
Западните правителства, толкова ужасени от палестинските атаки срещу Израел, са същите правителства, които мълчат, докато Израел изключва тока в затвора, който представлява Газа – отново като предполагаемо „отмъщение“.
Колективното наказание на два милиона палестинци в Газа, зависими от Израел за електричество, защото Израел обкръжава и контролира всеки аспект от техния живот в анклава, е военно престъпление.
Необяснимо, западните власти смятат за военно престъпление когато Русия бомбардира електрически станции в Украйна, изключвайки светлината. Те крещят, че руският президент Владимир Путин трябва да бъде завлечен в Международния съд в Хага. Защо тогава им е толкова трудно да разберат паралела с това, което Израел прави в Газа?
Дръзко бягство
Има две непосредствени и контрастиращи поуки, които могат да се направят от случилото се през този уикенд.
Първата е, че човешкият дух не може да бъде затворен до безкрай. Палестинците в Газа постоянно измислят нови начини за освобождаване от оковите си. Те са изградили мрежа от тунели, повечето от които бяха локализирани и унищожени от Израел. Те изстрелват ракети, които неизменно биват свалени от все по-усъвършенстваните системи за прихващане. Те протестират масово срещу тежко укрепените огради, увенчани със стрелкови кули, с които Израел ги е обградил, само за да бъдат застреляни от снайперисти.
Този път устроиха дръзко бягство. Израел ще вкара анклава отново в подчинение с масирани бомбардировки, но само за „отмъщение“, разбира се. Копнежът на палестинците за свобода и достойнство обаче няма да бъде намален. Ще се появи нова форма на съпротива, без съмнение брутална.
И най-отговорните страни за тази жестокост ще бъдат Израел и Западът, който го подкрепя толкова раболепно, защото Израел отказва да спре да подлага палестинците на жестокости и да ги принуждава да живеят под негово управление.
Палестинско дете е намерило убежище със семейството си в училище на Обединените нации по време на бомбардировките на Израел в Газа на 8 октомври 2023 г.
Втората поука е, че Израел, постоянно оправдаван от западните си покровители, все още няма намерение да осъзнае фундаменталната истина, изложена по-горе. Реториката на сегашното правителство от фашисти и еврейски супремасисти може и да е изключително грозна, но се ползва с широк консенсус сред израелците от всички политически партии – палестинците трябва да продължат да бъдат подтискани.
Поради това така наречената опозиция няма да се поколебае да подкрепи военни удари по продължително обсадения анклав Газа, убивайки още повече цивилни палестинци, за „да им даде урок“ – урок, който никой в Израел не може да артикулира отвъд твърдението, че палестинците трябва да приемат подчинението и затварянето си.
„Добрите израелци“ – опозиционните лидери Яир Лапид и Бени Ганц – вече водят разговори с Нетаняху, за да се присъединят към него в „кризисно правителство на единството“.
Каква е „кризата“? Кризата е, че палестинците настояват за правото да не живеят като затворници в собствената си родина.
Израел и Западът могат да продължат менталната си гимнастика, за да оправдаят потискането на палестинците и да им откажат правото на съпротива. Но тяхното лицемерие и самозаблуда стоят открити пред останалата част на света и той ги вижда.
Възгледите, изразени в тази статия, принадлежат на автора и не отразяват задължително редакционната политика на Middle East Eye
Източник: Middle East Eye
Превод за "Гласове": Екатерина Грънчарова
