Йеросхимонах Димитрий Зографски: Съслужението на Николай Пловдивски с украинските разколници е канонично престъпление

Свързани статии: На една благословия от разкола - Николай Пловдивски служи с украински разколници

"Сега в момента какво става в Украйна? Бият ги каноничните архиереи, наказват ги, затварят ги, хулят ги по всякакъв начин, за да се присъединят към тази украинска разколническа организация на Епифаний Думенко. Аз не мога да го нарека митрополит, тъй като е разколник. Но, заедно с това, без никой да принуждава по някакъв начин някои български митрополити, отиват и съслужават с тези разколници. При това, забележете, без Българската православна църква да е признала тези разколници като църква, като канонична църква." Това каза йеросхимонах Димитрий Зографски в Youtube канала Православна проповед по повод съслужението на митрополитите Николай Пловдивски, Старозагорския Киприан и Доростолския Яков, Величкия епископ Сионий, Смолянският епископ Висарион с неканоничната Православна църква на Украйна. 

Отец Димитрий обяви, че действието на българските духовници е канонично престъпление -съслужение с открити разколници. "Това е неканонично, това е недопустимо и се надявам някои български митрополити да изкажат правилно отношение и да го изобличат, защото със замълчаване нещата няма да станат по-добре."

За украинския разкол и участието на български митрополити в него

– Христос Воскресе, отец Димитрий!

– Воистину Воскресе нашият Спасител!

– Актуална тема в днешните дни е участието на български митрополити в съслужение с украински разколници. Ще ни кажете ли какво точно означава разкола и кое е пагубното в това участие на българските митрополити?

– Да, важен въпрос, действително. Първо, би трябвало да се започне от това, има ли право патриарх Вартоломей да дава автокефалия на дадена църква? И ето, вижте тук колко е интересен този въпрос, защото той има право да дава само на конкретни църкви. И то на кои църкви? На тези църкви, чиято йерархия зависи от Константинопол.

Нашата българска църква, знаете през 1872 г. се оказва в положение на схизма спрямо Константинополска патриаршия. И защо сме били зависими от Константинополска патриаршия? Доста от митрополитите по това време са били гърци. Цялата наша йерархия, свещенството, са били ръкополагани именно от църквата-майка, която в този случай е Константинополска патриаршия. 

И когато през 1945 г. ние търсим да възстановим единството с всички Църкви, ние откъде тръгваме? Тръгваме ли от най-близката ни църква – руската църква, и да кажем „Те са комунисти там, в това време и българската комунистическа партия идва на власт, въобще много лесно ще си вземем автокефалия от Руската църква“? Това не е канонично. Ние не можем да искаме от там автокефалия.

И какво прави тогава българската църква? Обръща се към църквата-майка, която в случая е Константинополска патриаршия, вселенска патриаршия, както я наричат. Именно тези църкви, които имат за свое начало, така да се каже, Константинополска патриаршия – Сръбската църква също, Българската църква, в по-ново време Албанската църква, много от тези църкви, бидейки на територията на бившата Византийска империя и приемайки начало от йерархията на Константинополска патриаршия, всъщност получават автокефалия точно от вселенския патриарх. И това е правилно. Така трябва.

И ето тук е измамата, защото сега започват хора да казват „значи, той може на всички да дава автокефалия“. Вселенска патриаршия може да дава автокефалия само на тези църкви, които имат пряка връзка с нея.

А вече друг въпрос е желанието на патриарх Вартоломей да командва върху цялата православна църква, и той даже пише в този томос, че го прави защото той бил глава на всички църкви. Може ли да си представите той да нарича себе си глава на всички поместни църкви? Автокефалия означава, че църквата има самостоятелен глава. Как може църква, която е автокефална, в същия момент да има друг глава, който е Вартоломей? На всички автокефални църкви главата да е Вартоломей? Даже самият смисъл на думата автокефалия се губи тогава. Няма нужда да се нарича тогава Българската църква автокефална. Ако се приеме този томос, вече край на автокефалията, не ти е автокефална църквата.

Мисълта ми е, че когато става въпрос за украинския разкол, трябва да се знае, че още преди 330 години украинската и белоруската епархии тогава са към Московска патриаршия. И тогава, ако някой е искал да протестира, да каже „не сме съгласни“, има 30 години давност по канон от Вселенски събори някой да протестира. 

Примерно тогавашният Константинополски патриарх да каже „Ох, аз съжалявам, че така стана. Не трябваше да давам тук тази независимост, искам да си върна обратно тези епархии.“ Като минат тези 30 години, много можеш да съжаляваш, много можеш да искаш да обърнеш неща, но си има канон, който ти казва 30 години имаш право на тези юридически въпроси да ги решаваш. А тук са минали 330 години и изведнъж патриарх Вартоломей се сеща, че иска да си върне обратно Киевската епархия и може да се сеща и да иска да прави и други неща.

Мисълта ми е, че и Украинската църква зависи в църковно отношение от Московска патриаршия. И това, което трябва също много добре да се знае, че когато се опитва въз основа на националистически интереси Филарет Денисенко да създава независима Украинска църква, тогава самият патриарх Вартоломей казва, че е съгласен с решението на Московска патриаршия да бъде низвергнат, да бъде отлъчен и да бъде анатемосан. Той самият се съгласява, че това е в правомощията на руската църква. Има няколко такива официални твърдения на патриарх Вартоломей, че той е съгласен, че това е въпрос на руската църква.

И какво става? Изведнъж без никакви канонически основания, през 2018 г. всичко се сменя и казва „Аз решавам на кой да дам автокефалия, на кой не.“ Как така ти решаваш?

До сега говорихме, че ако те действително биха искали да получат някаква по-голяма автономия, т.е. тези разколници, които са обявени официално от всички за разколници, ако те биха искали да направят някаква стъпка, те не трябва да се обръщат към Вартоломей. Те не трябва да се обръщат към вселенска патриаршия. Те трябва да се обърнат оттам, откъдето са отсечени, оттам, откъдето са отлъчени. И това пак са канони. Това са канони на вселенски събори, че само този, който те е отлъчил, той може да те приеме обратно в общение. 

Тоест Филарет Денисенко, например се разкайва, казва „Аз какво направих, ето на, хора ме следват, отиваме директно към погибел, разкайвам се и вече каквото решат там от Московска патриаршия, дай Боже, ще искаме все пак някаква по-голяма автономия“ и вече да се обръща към Московска патриаршия с покаяние. И тогава вече Московска патриаршия може да реши как да постъпи. Тя може да каже „Да, виждаме, че си се разкаял, сега ще помислим какво може да направим“.

Но в момента има само една единствена канонична църква – тя е на блажения митрополит Онуфрий. Това е каноничната църква, която има доста широка автономия, т.е. независимост и в края на краищата, пак казвам, когато ние говорим за украинска църква, тя всъщност е на блажения митрополит Онуфрий. А тези, които са останали в този разкол, не могат с една хартийка да бъдат признати, когато човекът, който подписва тази хартийка, няма правото да го направи. Тази хартийка би могла да бъде подписана от московския патриарх Кирил при покаяние. Тогава може да го направи той.

Именно защото, пак казвам, Майката-църква на украинската църква от 330 години е руската църква. Украинската църква, Украинската йерархия е в зависимост от руската църква и това е от 330 години. Много е важно какво е фактическото положение на нещата.

Сега в момента какво става в Украйна? Бият ги каноничните архиереи, наказват ги, затварят ги, хулят ги по всякакъв начин, за да се присъединят към тази украинска разколническа организация на Епифаний Думенко. Аз не мога да го нарека митрополит, тъй като е разколник. 

Но, заедно с това, без никой да принуждава по някакъв начин някои български митрополити, отиват и съслужават с тези разколници. При това, забележете, без Българската православна църква да е признала тези разколници като църква, като канонична църква. Тоест тук няма признание от нашия български Свети Синод на тези хора, че те представляват църква и че имат канонично достойнство да са митрополити, да се представят като епископи и още по-малко да служат.

Това е проблем на вселенска патриаршия, защото тя ги признава за такива, и то голям проблем. Те самите, както се казва, носят отговорност. Защо? Защото има правила, например 10-11 Апостолско правило и 2 правило на Антиохийския Събор, които казват, „Който служи с отлъчен и сам да бъде отлъчен“. Значи като служиш с отлъчен, ти на практика върху себе си предизвикваш Божия гняв, Тези канони никой не ги е отменил, тези канони важат. Може да няма в момента кой да ги приложи, но тези канони имат духовна стойност, имат духовна сила. В момента, в който ти служиш с разколник, на практика попадаш под каноническо наказание. Дали това каноническо правило ще бъде приложено, това много зависи сега от нашия Свети Синод.

Разбира се, ако има покаяние, то може да не бъде приложено. Никой не казва, че искаме главите на тези хора. Но трябва да има покаяние. Пак говорим, че там където има някакъв грях, там където е станало някакво престъпление, за да може това престъпление да се отмие в очите Божии, трябва да има покаяние. Трябва да се каже, „Ние сгрешихме“

Какви са причините, не мога да гадая, не е моя работа, гадания няма да правя. Но е канонично престъпление това, което е станало преди два дни на Неделя на Мироносиците в Истанбул, това е съслужение с открити разколници, без никакво съмнение. Това е неканонично, това е недопустимо и се надявам някои български митрополити да изкажат правилно отношение и да го изобличат, защото със замълчаване нещата няма да станат по-добре. 

Ние всички можем да си замълчим, всички можем да се правим, че нищо не е станало, даже виждате в официалните медии няма кой знае колко информация, някак си всичко се покрива. Да, обаче има снимки в официалния сайт на вселенска патриаршия, когато влезете там, пише кой точно е служил, има снимки на това съслужение, въобще това се вижда като официална информация.

Мисълта ми е, че със замълчаване нещата няма как да се решат. И не дай Боже, ако разбира се и българската църква тръгне натам. Тоест да не се окажат само няколко митрополити, които са съслужили, ами да се окаже, че това е течение вече българската църква да признае тази схизматична организация за истинска църква. Как ще ги признае, това е неканонично, това не е правилно.

– А ще ни кажете ли какво точно означава разкол и как да го разбираме?

– Свети Василий Велики, е казал точно какво е ерес, какво е разкол, какво е самочинно сборище. Той дава определения за трите неща. Накратко за разкола той казва, че разкол е нарушаване на църковната дисциплина, без да има разлика по главните верови въпроси. Тоест, разколът накратко казано е там, където се появява това самочинно желание на Денисенко, за което в началото казахме, че той е, който се опитва да създава независима украинска църква, автономна, автокефална, даже патриаршия, той се самонарича киевски патриарх. Тоест тук има нарушение на църковната дисциплина, защото когато искаш такова нещо, ти си длъжен да следваш някакви стъпки. И тези стъпки включват молба до по-висшестоящите, т.е. до Събора на руската църква. 

Тоест ти имаш това желание, обаче не става веднага да казваш „Аз съм вече такъв и такъв, аз съм патриарх вече“, както виждате никой не го е признал за патриарх, но ето това е нарушение на църковната дисциплина. Тоест има канони, които той нарушава, защото това, което прави, автоматично го поставя под запрещение. Има канони, които казват „Това не става по този начин, както го е направил митрополит Филарет Денисенко“.

Мисълта ми е, че разколът се определя от св. Василий Велики като нещо, нямащо проблеми с вярата, тоест това е православна вяра, тогава поне е имал такава вяра митрополит Филарет, но има нарушение на църковната дисциплина. Ето това трябва да запомним за разкола.

Тук обаче е редно да кажем, че когато вече патриарх Вартоломей пише своя томос, там вече има и догматически проблем. Появява се ереста на неопапизма, защото той първо в самия томос казва, че е глава на всички автокефални църкви, второ, че той има някаква особена юрисдикция да бъде съдия, да приема функциите на върховен съдя, като няма такъв канон, който му дава това право. Няма такъв канон.

Всъщност това, което е ясно, че ако например патриарх Кирил беше се обърнал към него, заедно с митрополит Филарет Денисенко още в началото, и те искат да се обърнат към патриарх Вартоломей, за да реши някак си този проблем, да им даде съвет – това е едно. Но когато патриарх Кирил въобще не го е допускал да се намесва в тези вътрешни работи, той сам самостоятелно се опитва да се намесва, такова нещо е нямало в православната църква. Никога не го е имало.

Всъщност за съжаление патриарх Вартоломей следва стъпките на папата. Защото ако четем за 12, 13, 16 век, ще се ужасим от това какви са претенциите на папата. И те са всъщност същите, каквито сега се опитва да прокарва патриарх Вартоломей. Че е върховен съдия, че послушанието към папата е жизнено необходимо за всяко човешко същество. Всъщност един от папите казва „Аз съм пътят, истината и животът. Вън от мене няма истина, няма живот, няма спасение“. Това го казва в папска була.

Мисълта ми е, че много близо отива патриарх Вартоломей, той в един случай казва за вселенската патриаршия: „Това е светлината на света“. Не е Христос вече светлината на света, а вселенска патриаршия, която в момента се отклонява в ерес. Всъщност той казва, че това е светлината на света и животът бил в нея, във вселенска патриаршия и така нататък. Тоест тук имаме нещо, което много наподобява претенциите на папата, много ги наподобява.

Докъде ще стигне патр. Вартоломей с това, което прави, не мога да кажа, но това, което е направил вече е достатъчно далече, то всъщност е ерес, както и да го гледаме, това е неопапизъм. За това има официален документ, в документа, в томоса, всъщност има няколко ереси, които са от неопапистки характер. 

Всъщност това е проблемът вече, че разколът, който беше „узаконен“ от Вартоломей, му послужи, за да покаже претенциите си за власт над цялата църква. Това е, някак си съвпаднаха двете неща. Искайки да покаже тази вече своя папистка власт, патриарх Вартоломей използва украинските разколници като нагледен пример докъде може да стигне властта на вселенския патриарх. Да каже „Аз мога всичко да правя, вие само трябва да се съгласите. Каквото аз кажа, това е.“ От нас е избора дали ще си съгласим с новия папа. Аз няма да се съглася с нов папа.

Вижда се църквата как се е борила срещу папизма и в края на краищата не можем, когато пред очите ни се вижда как се ражда нов папа, да кажем „Да, ние предишния папа не го приехме, но този новият папа вече него ще го приемем“. Каква е логиката? Ако ще приемем папа, трябваше да приемем още претенциите на предишния папа. Защото той действително е имал предимство по чест, той бил пръв между равни. Действително папата тогава, преди да отпадне от църквата, бил първият, не бил вселенският патриарх, бил е папата. Но след като отпада в ерес, то ясно е, че всички тези предимства се загубват.

Тъй също в момента виждаме какво се случва с патриарх Вартоломей, след като изпада в ерес и това, което му е било дадено като първи по чест, и това ще загуби. Просто гордостта знаем как свършва, как свършва денница, който от първи ангел е станал сатана. Виждаме и с хората какво става, когато много почнат да се въздигат. Казано е: „Бог се противи на горделиви, а на смирени дава благодат“ (Иак. 4:6).

– Бог да пази БПЦ от разкол и от подкрепа на този украински разкол. И ние миряните също трябва да имаме своя позиция. А бихте ли казали как в миналото миряните са отстоявали тази своя позиция, когато е имало разкол в църквата или ерес?

– Да, миряните са били много активни. И за това именно през 1848 г. Източните патриарси сами засвидетелстват това и казват, че никога в църквата не е могло да се въведе нещо ново, защото казват „пазител на вярата е самия народ“.

Обаче това са го казали, когато народът все пак доста добре си е познавал вярата. Сега, когато говорихме за тези духовни проблеми, които са в съвременния свят, един от проблемите е невежеството, духовното невежество. Сега тези, които се вълнуват от това какво става в БПЦ, са всъщност едно малцинство, в сравнение с тези, които въобще не ги интересува. „Това са си попски работи, те там да се оправят, това не е наша работа, дай да гледаме мача, еди-кои си играят там“. Проблемът за тях е кой ще победи в някой футболен мач или на политическите избори сега кой ще спечели, ГЕРБ ли ще спечели, други ли ще спечелят, това са вече големите проблеми.

А това всъщност, което е важно за душата, тях не ги интересува. И аз затова казвам, че това се използва и в момента, че когато го няма това духовно разбиране за нещата, тоест не само духовно разбиране, ами болка, духовна болка, затова, че се поема по един погрешен път, то тогава разбира се и този погрешен път може да бъде продължен. Просто те ще кажат „и без това виждате, че са шепа хора тия, вярващите, лесно ще им запушим устите, къде с наказания, къде с други методи, но ние можем да се справим с тях“.

Проблемът е, че заедно с рушенето на православието, православните стават все по-малко. И когато православните са все по-малко, те съответно и представляват все по-малка сила. Но, заедно с това да помним, че там където един човек е с истината, там където един човек е с Бога, той е мнозинство. Ето това трябва да помним, че там където ти си с Бога, ти може да си един, може да сте двама, трима, но Бог е с теб, с вас, Той Сам го е казал: „Където са двама и трима събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях“ (Мат. 18:20). Ние сме с Бога, искаме да сме с Бога. Дай Боже, разбира се, до края да успеем да сме с Бога.

– Бог да ни помага и Господ ни казва „Не бой се малко стадо“ (Лк. 12:32) и портите адови няма да надделеят над църквата (срв. Мат 16:18).

– Да, точно така.

– Това са утешителни думи за нас и нека всеки един мирянин да следва правилния избор, правилния път и Христос, а не изгоди и други.

– Дай Боже, разбира се, и да има ревностни архиереи, които да ни поведат, ние очакваме това. В края на краищата решаващ глас имат именно тези изповедници архиереи, които се надяваме да се намерят и аз съм сигурен, че има такива, защо е редно именно истинският архипастир да покаже жезъла, да покаже посоката на своето паство. Не миряните да водят архиерея, а трябва архиереят да води миряните.

– Амин.

Следвайте "Гласове" в Телеграм