Владимир Шопов: СДС е в тежка и необратима зависимост от ГЕРБ

<p><strong>&nbsp;</strong></p> <p><strong>- Какво се случи с бюджета на Европейския съюз (ЕС)? Защо не се разбраха Германия и Великобритания с останалите държави?&nbsp;</strong></p> <p>-&nbsp; Би трябвало да кажем, че седемгодишните бюджети на ЕС досега винаги са били приемани на две стъпки. Не е реалистично да се очаква от раз да се постигне компромис. Още повече че сега имаме безпрецедентно разпределение на страните членки. И това може да бъде видяно от броя на държавите, които през последните няколко месеца заплашваха с вето, ако не получат това, което очакват от преговорите. В същото време, бих казал, че до голяма степен е налице архитектура на компромиса, около който ще бъде приета седемгодишната рамка. Ако трябва най-общо да го квалифицираме, това ще бъде един бюджет, моделиран по предпочитанията на страните донори. Т.е. за първи път в исторически план ще имаме бюджет, който ще бъде два пъти по-малък от предходния. Но това ще бъде и бюджет, който ще продължи тенденцията на свиване на двете основни пера - селскостопанската политика и политиката за сближаване. Също така ще бъде бюджет, който до голяма степен ще бъде все повече ориентиран към новите политики на растеж през ХХІ век - иновации, зелена енергия, конкурентоспособност и т.н. В момента остава да се направи последна редукция от около 30 млрд. евро.</p> <p><strong>- Премиерът Бойко Борисов изрази голям оптимизъм за България. Как ще коментирате това? Вие оптимист ли сте?</strong><br /><br />&nbsp;- Не бих казал, че съм оптимист, по няколко причини. С просто око се вижда, че има едно двойно намаление на общия бюджет и на тези политики,&nbsp; на които България най-много разчита. Но трябва да се отчита и това, че сме в режим на преговори. Всяка една страна ще се бори до последно за собствените си позиции. Има едно обстоятелство, което още не е предрешено, но според мен, за съжаление, отново няма да бъде разрешено в българска полза. И то е свързано с това, че в тази финансова рамка се предвижда фиксирането на един общ таван &nbsp;от 2,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП) на съответната страна като допустими средства, които да бъдат инвестирани в нея. И това също ще има негативен ефект върху България.</p> <p>Трябва да се акцентира специално върху еврофондовете, защото дългосрочно те са по-важни. Но контролът върху тези пари ще бъде още по-стриктен, отколкото през тази финансова рамка. Освен това в задаващата се финансова рамка проектите, в които ще бъде допускано да се инвестира, ще бъдат доста по-различни от досегашните. С други думи, ако по досегашните оперативни програми беше възможно да купите някаква медицинска техника и да я инсталирате в една болница, в следващата финансова рамка, за да се направи такъв тип инвестиция, ще се прави много по-цялостен анализ от ефекта на съответната инвестиция. Т.е., ако трябва да си послужим със същия пример, за да ви бъде разрешено да купите нова медицинска техника, ще бъде направен анализ на това как се управлява болницата, как ще се управлява новата техника, как ще помогне тя за по-добрия достъп на пациентите и т.н.</p> <p>С други думи, ние отиваме към едно инвестиране на европейските фондове, което е със съвсем друга логика. Гледа се цялостният ефект, а не просто с трескава скорост да се подписват всякакви договори, много често за хаотични неща, несвързани едно с друго и в крайна сметка, без системен ефект. Така че ще има една изцяло нова логика на инвестиране на европейските страни, която според мен ще създаде големи проблеми на държави като България. По простата причина, че ние не сме свикнали да инвестираме собствените си публични средства. Това са поне две допълнително утежняващи обстоятелства за България освен въпроса за размера на тази средства, които ще получим.</p> <p><strong>-&nbsp; Една от спорните точки в този бюджет са т.нар. кохезионни фондове. Бихте ли обяснили за какво точно става въпрос?&nbsp;</strong></p> <p>- Кохезионните фондове са най-общо казано, тези средства, които се заделят за по-слабо развитите страни членки, регионални и социални политики. За да се позволи на тези държави да догонят и по-бързо да се доближат до общоевропейското ниво на развитие. Това е може би най-солидарната част от европейския бюджет. Те сега ще бъдат редуцирани, както вече споменах.</p> <p><strong>- Решението за Гърция ще помогне ли за нейното по-дългосрочно стабилизиране?</strong></p> <p>- Точката на пречупване на ситуацията с кризата в Гърция беше преди няколко месеца. И това стана с допускането Европейската централна банка да може в сравнително неограничени количества да интервенира на дълговия пазар. И мисля, че това беше точката на пречупване, защото в този момент ясно се видя твърдият политически консенсус да не се допусне излизането но Гърция от еврозоната. Фактът, че решението е продължение на този консенсус, който изкристализира през това лято. На Гърция се дава повече време, за да намали дълга си. По всяка вероятност там изискванията няма да бъдат много строго контролирани по начина, по който това се случваше до момента. И е много вероятно през следващите няколко години да има допълнително вписване на гръцки дълг.</p> <p>Голямата въпросителна, разбира се, във всичко това, което се случва, е времевият хоризонт на реалното излизане на Гърция от кризата, който ще е доста дълъг. Става въпрос за един период от десетина години, през които Гърция ще трябва да се управлява по много различен начин от това, което е било досега. Има отхлабване на примката, но неизбежните промени, които Гърция трябва да направи, по никакъв начин&nbsp; не са отменени.</p> <p><strong>- Бихте ли направили анализ на поведението на СДС и ДСБ при избора на конституционен съдия. Стана ясно, че Екатерина Михайлова е ходила при Бойко Борисов за подкрепа.</strong></p> <p>- По принцип могат да бъдат търсени разлики в поведението на двете партии. Аз по-скоро бих обърнал внимание на общото амбивалентно отношение и на двете партии от създаването на това правителство и от появата на явлението ГЕРБ. Защото от ДСБ и вътре в СДС през цялото време на ниво ръководство, на ниво членове ГЕРБ винаги е бил осмиван. В същото време на ГЕРБ по различен начин се е гледало като на възможност за достъп до властови ресурси и от две партии, които са трайно маргинализирани по отношение на собственото си политическо влияние.</p> <p>Всъщност бяхме свидетели няколко години подред как двете партии, макар и с различни стратегии, се опитваха да да капитализират тази възможност за достъп до властта. Било чрез участие на отделни членове, какъвто беше случаят с ДСБ, било чрез различни политически тактове на местно ниво, какъвто беше случаят със СДС. Така че на този фон търсенето на големи нюанси на поведението им по отношение на избора на конституционен съдия, аз лично не мисля, че има особена полза и не ни носи особена информация.</p> <p>Но това, което трябва да се маркира, е че ДСБ по-рано започна да се грижи за собственото си електорално позициониране по отношение на задаващите се изори. И сякаш намери по-подходящия момент, в който да започне поне на реторическо ниво да се дистанцира от сегашното управление. Докато СДС вече очевидно чисто институционално е в ситуация на тежка и необратима зависимост от управляващата партия.</p> <p><strong>- Разпадът на СДС, на който сме свидетели, ще доведе ли до възход на Иван Костов?</strong></p> <p>- Във всички случаи за една голяма част от хората, които подкрепяха &bdquo;Синята коалиция&rdquo;, единственото място, където могат да осъществят своята подкрепа и нагласа, остава партията на Иван Костов. В същото време не мисля, че това е достатъчно условие за влизане на ДСБ в следващия парламент, по простата причина, че основното препятствие, което винаги е стояло пред електоралното разширяване на ДСБ, е силно диференцираното отношение на хората спрямо самия Костов. И това обстоятелство не се променя от срива на СДС. Така че не мисля, че това само по себе си ще е достатъчно за влизането на ДСБ в следващия парламент.</p> <p><strong>- Трябва ли всички от старата десница да се оттеглят от политиката, или имат живот и в следващия парламент?</strong></p> <p>- По принцип проблемът на партийното развитие обикновено не се случва чрез пълно, повсеместно и необратимо оттегляне на тези лица, които са участвали в десните управления. Би трябвало да се осъществява частична подмяна и освежаване на партийните елити, което за съжаление, в България не се случи. И от тази гледна точка, дори и да се оттеглят сегашните лидери на десницата, не мисля, че от това автоматично следва някаква нова голяма възможност за поява на силна дясна партия. Вярно е, че до голяма степен през годините те бяха фактор, който сякаш целенасочено задържаше развитието на нови поколения десни политици. Но не мисля, че автоматичното оттегляне би довело до една нова успешна вълна на десни партии.</p> <p><strong>- Ще управлява ли ГЕРБ още един мандат?</strong></p> <p>- Ако трябва да коментирам този въпрос през динамиката на електоралните нагласи, очевидно има все по-голям елемент на несигурност. Но аз към настоящия момент съм по-скоро склонен да очаквам някакво повторение на това управление в по-разширен формат. Защото виждаме сравнително добро позициониране на близки до ГЕРБ хора в ключови партии, които имат шансове да участват в следващия парламент. Но за да получим отговор на този въпрос, трябва да анализираме не толкова партиите, които влизат в следващия парламент, а хората, които ще влязат, с техните биографии и тяхната готовност да станат част от едно ново про-ГЕРБ общество. &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>