- 10 Sep 2020
- 131
- 5
Как ще коментирате информацията за отклонени средства от депозитни сметки на клиенти на „Инвестбанк”. Става дума за това, че през 2009–2010 г. са били отклонени средства от депозитни сметки на фирми и физически лица на стойност над 10 млн. лв. Освен това след извършена проверка от БНБ са предписали на „Инвестбанк” да увеличи капитала си с 51 млн. лв., което вероятно означава, че в банката има дупка.
<p>Това, което мога да кажа, е, че всичко, което цитирахте, е вярно.</p>
<p><strong>Тоест става дума за отклонени средства от депозитните сметки на клиенти на банката?</strong></p>
<p>Не отклонени, а откраднати средства. Става въпрос за две варненски фирми – „БО-ЯН 1“ ЕООД и „Месокомбинат Варна”. Освен това трябва да спомена и лицето Д. И., на което откраднаха от сметките над 1 млн. лв. Но да ви кажа как става това. Главният счетоводител на централния клон на „Инвестбанк” Петър Теодосиев Маринов същевременно е и счетоводител на фирмите на Петя Славова. Тоест той работи на две места и не може да взима такива решения без нейно знание. Принципно как се взимат пари от една сметка – трябва представителят на фирмата, който има спесимен с подпис в банката, да отиде и да пусне някакъв платежен документ, което означава да си плати 200 или 300 лв., да представи документ и да пусне платежно нареждане. На база на платежното нареждане главният счетоводител трябва да въведе в системата съответните данни и да нареди, да кажем, сумата от 250 хил. лв. да се преведе от едно място на друго място. В случая обаче такива документи няма – нито платежни, нито документи, но главният счетоводител бърка в сметката, защото той има право на това, той има достъп до системата. Той направо бърка в сметката, без да има документи, които са подписани от титуляра, тоест без да има подписано платежно нареждане. Както казах, главният счетоводител не може да вземе пари въз основа на друг документ освен на база на платежно нареждане, подписано от титуляра. В случая няма нито едно подписано платежно нареждане от титулярите на тези фирми, нито от физическото лице. И тук става въпрос за над 10 млн. лв. Всъщност тези пари са в евро и в долари, но тяхната валутна равностойност е над 10 млн. лв. Така че тези пари просто са откраднати. Тръгвайки да търси човек къде отиват парите, вижда, че те отиват по сметки на фирми на Петя Славова, където същият Петър Маринов е счетоводител. Фактически той прекарва над 10 млн. лв. по този начин. Маринов прави това с няколко счетоводни операции – например взима от сметката на „БО-ЯН 1“ пари и ги прекарва в сметка на своя фирма. После от сметката на своята фирма ги прекарва в сметка на фирма на баща си Теодоси Маринов. От своя страна пък баща му купува недвижими имоти от фирми на Петя Славова. Например, купува гора за 2 200 000 лв., но без да има нотариална сделка за прехвърляне на тези имоти. Само на платежното нареждане отгоре пише, че фирмата – например „БО-ЯН 1“ – купува за 2 200 000 лв. гора в Дулово, а тази гора се намира в активите на фирма „АР ПИ ЕМ” ЕООД, която е на Петя Славова. По същия начин открадват от сметката на лицето Д. И. 1 092 000 лв. – главният счетоводител бърка и взема тези пари от личната сметка на Д. И. После тези пари отиват във фирма на Петър Маринов, оттам във фирма на баща му и накрая баща му купува апартаменти в Банско на Петя Славова. И тук няма нотариална сделка – тоест и парите, и имотите остават при Петя Савова. Това е чиста кражба.</p>
<p><strong>Споменахте две фирми – това случайни фирми ли са, или към тях има целенасочено отношение?</strong></p>
<p>Не, не са случайни. Има целенасочено отношение, защото Петя Славова смята, че тези фирми са разбойнически, перат ДДС и еди-какво си. Дори и да е така, тя не изпълнява функциите на държавата, която има право да конфискува нечии пари.</p>
<p><strong>Тоест, ако правилно ви разбирам, тя смята, че тези фирми са уязвими, защото перат ДДС, и поради тази причина си позволява да им открадне парите.</strong></p>
<p>Цели досиета им направи с нарушения по нейно мнение. Но тя не е съд, за да съди. И когато фирмите се жалваха, тя им каза: „Ако искате да отидете при прокуратура, жалвайте се”. И те момчетата се чудиха, чудиха и накрая почнаха да се жалват. Обаче къде се жалват те – жалват се в БНБ. Защо се жалват в БНБ – ако прочетете Закона за Българската народна банка, ще видите, че в чл. 2 е записано за какво отговаря БНБ. За ваша информация казвам, че БНБ отговаря за три неща – първо, тя е валутният борд; второ, отговаря за емисиите на банкноти и монети, тя е емисионна банка и издава банкнотите и монетите и третата е надзорната функция, която се осъществява от управление „Банков надзор”, ръководено от Румен Симеонов. В банковия надзор имат две задачи –да поддържат стабилността на банковата система и да защитават влоговете на гражданите. („Българската народна банка регулира и осъществява надзор върху дейността на другите банки в страната с оглед поддържане стабилността на банковата система и защита интересите на вложителите” – Закон за Българската народна банка, чл. 2, ал. 6 – бел. ред.). Представяте ли си, законово на тях им е вменено да защитават влоговете на гражданите! Именно на тази банка тези хора отиват да се жалват. Те отиват в БНБ, а БНБ им казва: „Ама чакайте, идете на граждански съд”. Защо БНБ не изпълнява функциите си надзорен орган?</p>
<p><strong>Защо според вас БНБ не изпълнява надзорните си функции?</strong></p>
<p>Можете да познаете от три пъти – ако Петя Славова дойде при вас и си поговорите на някаква тема, след това по какъв начин може да ви благодари тя, че да я защитавате непрекъснато?</p>
<p><strong>Като си плати?</strong></p>
<p>Естествено, че като си плати.</p>
<p><strong>В случая аз Иван Искров ли съм – имам предвид човека, при когото отива тя, за да си поговори на някаква тема?</strong></p>
<p>Точно. Да, да.</p>
<p><strong>Според вас източена ли е „Инвестбанк” и има ли опасност да фалира?</strong></p>
<p>След като БНБ й предписва да внесе 51 млн. лв., това означава, че има дупка. Обаче това е минималното.</p>
<p><strong>Тоест според вас дупката е много по-голяма?</strong></p>
<p>Естествено, че е много по-голяма. Направете една проста сметка – 90 млн. лв. е акционерният капитал на банката, а резервите са 10 млн. лв. Общо стават 100 млн. лв. – акционерен капитал плюс резерви се нарича собствен капитал. 750 млн. лв. беше за шестмесечието кредитният портфейл на банката, след това падна на 700 млн. лв. Петя славова е направила там пирамиди, вътре има пирамиди – нейни фирми с подставени лица. Това са фирмите „АР ПИ ЕМ” ЕООД, която ви споменах, и „Пропърти стрейтс”. Главният юрисконсулт на банката Марин Германов е председател и собственик на едната фирма, а на другата управител беше приятелката на Петя Славова и финансов директор на „Феста холдинг” – Снежана Петрова. Шофьори на Петя Славова са псевдособственици на фирми. Те теглят по 10–20 милиона кредити от банката и всички пари отиват при Петя Славова. Причината е, че през 2007 г. тя се полакоми и набута над 100 млн. лв. кредити в строителство. После строителството падна и тя закъса. Започна да не може да си обслужва кредитите и да прави пирамиди в „Инвестбанк”. И понеже тя е длъжностно лице, а вътрешните кредити са ограничени до много малък процент, тя не може да се яви пряко с нейните фирми „Феста холдинг” и „Феста хотели” и пр. Затова се явява с подставени лица. Тези подставени лица теглят кредити, дават парите на Петя Славова, за да може да си обслужва кредите и да си довърши строителството. Обаче няма продажби, а цените непрекъснато падат и ако си взел кредити над 200 млн. лв. – 100 млн. лв отвън от други банки и 100 млн. лв. от твоята банка – това означава, че при 10 % лихва трябва да плащаш 20 млн. лева лихви на година. И това са само лихви, без да плащаш главниците.</p>
<p><strong>Тоест според вас дупката от 51 млн. лв. е доста занижена?</strong></p>
<p>Ами бройте – три или четири пъти е повече. При 700 млн. лв. кредитен портфейл, 20 % да са лошите кредити (20 % са 140– 50 млн. лв.), резервите ви казах, че са 10 млн. лв. – как ще покрие с тях лошите кредити. Те се покриват от печалбите, ако не може от печалбите, тогава от капитала. Значи те са направили сметки, че има такава дупка, след като е изяден и капитал, и всичко. Минималното изискване за капитал на банката е 10 млн. лв. по закон. Под 10 млн. лв. не можеш да имаш. След като предписват 51 млн. лв., а имаш 90 млн. лв. акционерен капитал плюс 10 млн. лв. резерви, това означава, че имаш дупка от около 150 млн. лв.</p>
<p><strong>Което означава ли, че банката ще фалира?</strong></p>
<p>Банката не би следвало да фалира. Това ще бъде абсолютна грешка. Както ви казах, отношението на ръководството на БНБ и специално на Румен Симеонов към Петя Славова е различно. Аз му четох писмото, което показаха в предаването на Сашо Диков. От „Инвестбанк” му отговарят така: „По инициатива на банката е изпратен сигнал срещу съответните фирми до данъчните”. От своя страна БНБ отговаря на „Инвестбанк”, ама те не са адвокати на тази банка, за да й адвокатстват. Той ги пита какво е станало в банката, а те отговарят, че „Инвестбанк” е пратила сигнали против фирмите до данъчните и до НАП. Ама какво ме интересува това! Дори да е така, кой ти дава право да крадеш от сметките на фирмите, каквито и да са те. Съдът е този, който може да каже това. Съдът и данъчните са тези, които трябва да изпълнят тези функции.</p>
<p><strong>Категоричен ли сте, че тази практика в „Инвестбанк” се използва само по отношение на такъв тип лица и фирми? Дали това не се случва и по отношение на клиенти, за които няма съмнения за злоупотреби?</strong></p>
<p>Не, не, не. По мое мнение се търсят уязвими фирми, за да може от „Инвестбанк” да имат някаква защита. Защото виждате каква псевдозащита имат те дори в лицето на БНБ – фирмата била лоша, та затова й откраднали парите. Изпълнили функциите на държавата. Ами държавата си има органи, нека конфискуват парите, ако е така.</p>
<p><strong>Тоест вложителите не могат да разчитат на БНБ да изпълнява вменените й по закон надзорни функции?</strong></p>
<p>Не, не могат. Аз ви казах, че законово, според чл. 2 от Закона за БНБ ,те трябва да изпълняват надзорни функции, като осигуряват стабилност на банковата система и защита на влоговете на гражданите. В чл. 103, ал. 2 на Закона за кредитните институции е показан целият набор от инструменти, които има БНБ, за да изпълни тези функции – те могат да отменят незаконни разпореждания, могат да вкарат квестори, могат да изземат лиценз, могат да отстранят от гласуване временно акционери... Ще видите един файтон с мерки и права, но те не ги изпълняват.</p>
<p><strong>Въпреки че тези фирми са уязвими, както казахте, те все пак са решили да сезират прокуратурата и да заведат дела.</strong></p>
<p>Вижте, тези дела имат две страни, които създават много трудности на обикновения човек. Първо, на 10 млн. лв. трябва да платят 4 % такса, тоест над 400 хил. лв., за да заведат дела. Второ, това са сложни дела, ще минат две-три години, докато излязат нещата. Те разчитаха да си вземат парите, като няколко пъти заплашваха, че ще правят пресконференция. Имат пет-шест искания до БНБ.</p>
<p><strong>И въпреки това няма реакция от страна на БНБ?</strong></p>
<p>Е, няма реакция, въпреки че БНБ е в правото си и може да го направи.</p>
<p><strong>Има и нещо друго, това е скандална новина, но тя почти не беше отразена от медиите. Как си обяснявате това?</strong></p>
<p>Стремят се да не разклащат системата и това е нормално. Банковата система е уязвима и те се страхуват да не се разклати с тази новина. Въпреки че много по-правилно би било да се вкарат квестори, за да оздравят банката и въпросът да приключи. Да извадят всички тези неща и да изрежат циреите, които пречат. Циреят в случая е Петя Славова. Тя е един измамник.</p>
<p><strong>Но това не е ли една бомба със закъснител?</strong></p>
<p>Аз мисля, че през 1996–1997 г. по същия начин се разклатиха първо Банката за земеделски кредит, а след това и Агробизнесбанк. Политиката на БНБ тогава беше абсолютно същата, каквато е сега. Това беше грешна политика, защото за да не разклатят системата, те оставиха банките да си правят каквото си поискат. Съответно банките продължиха да крадат отвътре – Атанас Тилев ограби Банката за земеделски кредит, собственикът на Агробизнесбанк Христо Александров – Ицо Салфетката, също. Много неща са свързани, да ви кажа – както между банките, така и между фирми и банки. Вместо да вкарат своевремнно квестори, за да оздравят тези банки, от БНБ ги оставиха дълго време без надзор. След това се усетиха, ама беше късно – и двете банки бяха тръгнали по наклонената плоскост. После БНБ ги купи за един лев, обаче нещата бяха прогнили и системата катастрофира. Фалираха 17 банки. Сега по същия начин „Инвестбанк” показва симптоми на изключително вредна банка в нашата банкова система. Сега е моментът, на мига трябва да бъде отстранена Петя Славова. Тя може да бъде отстранена с помощта на квестори и без много шум. Петя Славова трябва да бъде отстранена, защото тя е човекът, който е причинил всичко това на тази банка. Да се вкарат квестори и да оздравят банката – дали ще я обединят с някоя друга банка, дали ще направят нещо различно, но това е пътят. Иначе този цирей ще зарази системата.</p>
<p><strong><em>* Интервюираният от ГЛАСОВЕ висш служител на "Инвестбанк" пожела да запазим неговата анонимност.</em></strong></p>
