Виктор Вълков е роден през 1936 г. в София. Син на Георги Вълков, един от водачите на БЗНС, осъден на смърт и обесен през 1942 г. Бил е депутат в 7-ото велико народно събрание. Бил е вицепремиер и министър на външните работи, посланик в Анкара и Загреб. Вълков е един от организаторите на редовните срещи с приятели в бившия ресторант „Монтерей“, в който се събират с ген. Любен Гоцев, Иван Драшков, бивши и настоящи политици и хора, свързани със службите. Обявен е за говорител на кръга.
<p><strong>- Бойко Борисов посочи кръга „Банкя“ и Слави Бинев като автори на скандала „Буда“. Притесни ли ви това, г-н Вълков? Освен в „Монтерей“, името ви се спряга и в групата около Чавдар Чернев?</strong></p>
<p>- Ами те много кръгове станаха. Повече от олимпийските!</p>
<p><strong>- Все пак от кой кръг сте - „Банкя“ или „Монтерей“?</strong></p>
<p>- Уморих се да приказвам, че няма кръг „Монтерей“, но май започнах да свиквам с мисълта, че има. Този кръг „Банкя“ се пръкна преди 7-8 години. И там започнаха да се въртят разни имена, от време на време и моето. Цялата работа е, че двама мои приятели живеят в Банкя и освен това там има една хубава кръчма, която се нарича „Бялата къща“. Ходих няколко пъти при тях на гости. Идваше и Ивайло Трифонов, който е споменат в този кръг, както и Максим Димов, когото не съм виждал от пет години. Събираме се, сядаме в кръчмата. По едно време към нас бяха пришили и Славчо Христов, когото аз, честно казано, никога не съм виждал. Та така с този кръг „Банкя“. Не се учудих и когато някои медии се опитаха да изопачат репликата на Борисов покрай скандала „Буда“ и да изкарат пак „Монтерей“ в дъното на нещата.</p>
<p><strong>- Борисов не е споменавал „Монтерей", той говори за кръга „Банкя“. Страх ли го е да се закача с вас?</strong></p>
<p>- Не. Той познава доста от участниците в нашите срещи и мисля, че много добре знае, че ние не се занимаваме с глупости. В нашите разговори проблемите на вътрешната политика почти отсъстват.</p>
<p><strong>- Защо? За да не се скарате помежду си?</strong></p>
<p>- Ние няма как да се скараме, въпреки че в тези сбирки участват доста интересни хора, някои от които в миналото имаха противоположни възгледи. Интересното е, че в последните години и най-антагонистичните възгледи се сближават.</p>
<p><strong>- А как си обяснявате медийната митология, която се създава около „Монтерей“?</strong></p>
<p><strong></strong>- Ами нещо трябва да се измисли! Странни са подходите, които се използват. Например една ваша колежка от някакво издание старателно беше преписала най-скъпите ястия от менюто на ресторант „Монтерей“. Като се започне с един стек, който струва 49,50 лв., и се продължи с най-големите специалитети. В статията пишеше: „Ето какво ядат в „Монтерей“, а ние ядем кюфтета на скара. Не твърдя, че сме бедни, но просто написаното не е вярно.</p>
<p><strong>- Не се ли</strong> <strong>ласкаете все пак, че има такава митология около вас?</strong></p>
<p>- На мен тя ми създава поводи за шеги, защото аз умея да се шегувам и понасям да се шегуват и с мен. Освен това ние не се събираме всяка седмица на едно и също място. Имаме изнесени заседания и в други ресторанти. Като Министерския съвет. Нали и те се изнасят да заседават навън.</p>
<p>- <strong>Но не сте правителство в сянка!</strong></p>
<p>- Не, не. Никой няма мерак. Всички сме повече или по-малко играли във властта.</p>
<p><strong>- Това сигурно идва от усещането, че политиката не е онова, което хората виждат по телевизора. Че има задкулисни играчи, които се възползват от българската политика.</strong></p>
<p>- Аз вече не знам какво означава понятието „българска политика“. Чета например, че кръгът „Монтерей“ си контактува със Слави Бинев и аз съм обядвал с него в ресторант „Амстердам“. Слави Бинев го познавам. Аз съм софиянец и за всички тези години познавам над десет хиляди души в столицата. Нищо не ми пречи да обядвам със Слави Бинев, но просто не съм обядвал. Не желаем да участваме в политиката. Виждаме се един път в седмицата, за съжаление оредяваме, някои приятели изоставят света, остават празни места по масите...</p>
<p><strong>- Има ли все пак задкулисни играчи в политиката?</strong></p>
<p>- Сигурно! Но това е навсякъде. Не бива да мислим, че сме кой знае какво изключение. Ние сме си малка махленска държава и обичаме да се занимаваме с глупости. С неща, които не са от съществено значение. Ето и сега цялата тази история с агент Буда и прочие. Има нещо махленско за мен, клюкарско. Развяват се някакви листове насам-натам. Яне Янев носи едни дисаги в парламента, между другото много му отива, добре го прави, но както и да е. Слушам много често за разни документи, които се размятат, да казват: „Ама документът е истински, има подписи, печати“. Документът може да е истински, но това гарантира ли истинността на неговото съдържание? Не съм експерт, но ми се струва, че не е невъзможно аз да говоря с някого, примерно с вас, и понеже съм свързан по някакъв начин с някакви служби, пиша един документ, в който описвам какво сме си говорили. Подписвам се, нали! Можем да сложим и печат евентуално. Документът е истински. А разговорът? Почти съм сигурен, че в документи може много лесно да се плъзне нещо, засягащо човек, който хабер си няма, че е въвлечен, но дали е вярно всичко това?</p>
<p><strong>- Да не искате да кажете, че скандалът „Буда“ е глупост?</strong></p>
<p>- Абсолютно. Нещо, което кара човек да получи неприятно усещане. В крайна сметка това, което се твърди за връзката на премиера с НСБОП, не е скандално. Все пак НСБОП не е ужасното Шесто управление. Това е организация, създадена, за да се бори с престъпници. Вярно или невярно, нама значение. Информатор или не, това е на втори план. Не е страшно, ако е бил такъв. Аз не мога да разбера!</p>
<p><strong>- Големият въпрос е бил ли е днешният премиер свързан с престъпния свят? </strong></p>
<p>- Според мен генералната връзка на Бойко Борисов е с МВР. Той все пак започва да учи първо в Академията. Тогава връзки с престъпността не е имал, както се вижда. Той винаги е бил близко до МВР. Оригиналната му среда е това министерство. Дали е имал контакти с така наречените групировки? Възможно е, сигурно е имал. Той най-добре знае. Да не забравяме, че всъщност в основата на така наречените групировки застанаха начело лица, които бяха свързани с МВР. Оттам произлизат тия борци, боксьори, щангисти и т.н. Те всичките са от МВР.</p>
<p>Искам да кажа, че губим времето на обществото. Занимаваме го с глупости и създаваме лош имидж на нещастната ни страна. И без това винаги съм имал чувството, че дори и след като влязохме в ЕС, другите, които са там преди нас, ни гледат като че ли сме с мръсни крака. Имам го това усещане. Ние сами се клепаме достатъчно. Вземете и тази история с атентата в Сарафово. Защо трябваше, когато все още нищо не е ясно, да бързат с изявления, с декларации.</p>
<p><strong>- Ако сега вие бяхте външен министър, как щяхте да реагирате?</strong></p>
<p><strong>- </strong>Първо щях да кажа това, което се каза от една страна - нека да изчакаме, да видим какво има. Има ли улики. Аз се извинявам, но единия път фотороботът беше по къси гащи, другия - с панталон. Днес беше с дълга коса, а друг път с къса. И всеки път правим нови изявления и това продължава. Слушам го Станимир Флоров, който казва: „Знаем къде са и в коя страна са терористите“, а виждам след това, че искаме сътрудничество от шест страни. Е, къде са точно? В коя от тия шест. И още нещо - беше ясно на всички, че въпреки че това стана на наша територия, материални улики и доказателства няма. Сега, извинявам се, но намерена някаква шофьорска книжка в някакви храсталаци. Какво значи това и какво доказва това!</p>
<p><strong>- Искате да кажете, че...</strong></p>
<p>- Избързахме с тази декларация, в която бе посочена „Хизбула“. В началото бяхме взели верен курс - „Чакайте да видим“. Сега изведнъж се изцепваме и веднага много сме доволни, че Израел и САЩ са ни потупали по рамото. То оставаше да ни накарат да застанем прави с лице към стената, както беше в училище...</p>
<p><strong>- Имало ли е външен натиск според вас?</strong></p>
<p>- Сигурно, сигурно. Мисля, че малко непочтено бяхме използвани в случая. Нека се разбере истината, ако се разбере. Знаете, че редица такива големи атентати или убийства остават неразкрити. Ето повод да обсъдим и случая с Баретата пред Съдебната палата. Там също се избърза с някакви заключения. И там има някакви съмнителни обстоятелства. АК 47 не е оръжие за снайперисти. Освен това е известно, че снайперистите обикновено стрелят по един път и край. Така, знаете, убиха и Илия Павлов, и Георги Илиев, и другите. Там няма автомати. Толкова ли пък не намериха сериозен стрелец. Както каза един зрител по телевизията, когото обичам да цитирам: „И килърите ни менте“.</p>
<p><strong>- Мислите ли, че се елиминират свидетелите на криминалния начин по който протече прехода?</strong></p>
<p>- Сигурно. Това е неизбежно и пак казвам това не е само в нашата страна. Погледнете какво става в Русия. Там винаги е имало много сериозна престъпност. Има и сега. И там продължават да се избиват и въобще не се шегуват. Какво да правим. Нямаше учебник за прехода....</p>
<p> <strong>- Как трябваше да премине той и каква е вашата отговорност. Мнго хора мислят, че сте имали властта нещата да протекат по друг начин. Можеха ли Луканов, ген. Гоцев и Викор Вълков да постъпят по друг начин през 1990г?</strong></p>
<p> - Аз не бях кой знае какъв фактор.</p>
<p><strong>- Как не. Бяхте почти избран за президент и сам се отказахте. Още във Великото народно събрание през лятото на 90та.</strong></p>
<p>- Да. Всъщност едно от добрите неща беше кръглата маса, след това и правителството на Димитър Попов в което бях зам.председател на Министрески съвет, а Иван Костов беше финансов министър. Спомням си, че го бях включил в една делегация в Япония и там им правеше страхотно впечатление, когато се казваше, че Костов е министър от опозицията. Ето това беше българско явление. Тогава имаше имного сериозни министри - Веско Павлов на транспорта, Черноземски на здравеопазването, министъра на финасите Иван Костов. Така, че можеше да се намери и по-приемлив път. Така, с по-отворени ръце и сърца. </p>
<p><strong>- А какво мислите за сегашното качество на управлението. Споменахте добри министри от тогава. Сега ги забърсват от околовръсното...</strong></p>
<p><strong>- </strong>Виждам хора без държавнически опит. Хубаво - млади, млади, младостта не е порок, ама не е и достойнство и тези оставки, които валят от тук от там. Виждаме и какво стана с така наречените служби....</p>
<p><strong>- А добър премиер ли е Борисов, според вас? </strong></p>
<p>- Той очевидно има качества. Има сила и някаква вродена способност за контактуване с хората. Все още го харесват, въпреки, че положението не е блестящо - криза, ниски пенсии и заплати, високи сметки за ток - аз получих сметка за отопление от 630 лв, колкото и да съм се грял, нали не е нормално. Трябва малко да се отпуска педала от газта Чувам от време на време някой министър да се хвали - най-ниските данъци, най-здрава фискална политика, но не продължава изречението с най-ниските заплати, най-ниските пенсии, висока безработица и т.н.</p>
<p><strong>- В интервю за вестник "Галерия" Любен Гоцев каза, че Бойко Борисов е една от грешките на БКП. Съгласни ли сте с тази констатация?</strong></p>
<p>- Не съм близък с българската комунистическа партия. Не знам. Не мога да преценя. Дано само това да е...Ако само това им е грешката, ехеее...</p>
<p><strong>- Той ли ще бъде следващия премиер? </strong></p>
<p><strong>- </strong>Няма да се изненадам, няма да се изненадам. Забелязвам, че той продължава да има подръжка навсякъде. Виждаме и как го посрещат, нали - прегръщат, целуват...</p>
<p><em>Интервюто е публикувано във в. "Галерия".</em></p>